"Наемателката" от Катрине Енгберг
Свиреп убиец пресъздава дума по дума криминален ръкопис в зашеметяващия дебют на авторката
Катринe Енгберг е родена през 1975 г. в Копенхаген, където живее и до днес. Тя има успешна кариера като танцьор и хореограф в телевизията и театъра, преди да започне да пише. „Наемателката“, публикувана в Дания през 2016 г., е дебютът й като писател на криминални романи и първата книга от бестселъровата поредица за полицейски следователи Йепе Кьорнер и Анете Вернер.
Още с първата си книга Катрине се превръща в един от най-четените и обичани автори на криминални произведения в Дания. Тя е приветствана за свежия си стил, гениално преплетени сюжети и симпатични герои. От „Наемателката“ са продадени над 100 000 екземпляра в Дания и романът вече е публикуван в над 20 страни по света.
За книгата
Естер де Лауренти има къща в центъра на Копенхаген, част от която отдава под наем. След като се пенсионира, дните й минават в разходки с двете й кучета, а вечерите тя прекарва в писане на първия си криминален роман. И в пиене на прекалено много вино.
Когато обаче една от наемателките й е намерена мъртва, животът на Естер е разтърсен из основи. Не само защото тя е била близка с младото момиче. Бруталното престъпление сякаш е излязло от страниците на романа й. Някой е пресъздал убийството с плашещи подробности. И явно иска да привлече вниманието й.
А следователите Йепе Кьорнер и Анете Вернер трябва бързо да узнаят кой и защо иска да отмъсти на пенсионираната преподавателка. Преди да са се появили още трупове.
Отзиви за „Наемателката“
Какъв фантастичен дебют! Обожавам героите, блестящата проза и образа на Копенхаген. Катрине Енгберг безспорно е звезда!
Камила Легберг
Писането на Катрине Енгберг изобилства от чувство за хумор. Смятам, че е прекрасно как романите й те карат и да се смееш, и да се замислиш.
Неле Нойхаус
Зашеметяващ дебют. Незабравимите герои и брилянтните обрати в сюжета ще запленят читателите.
Кати Райкс
Превъзходен първи роман. Енгберг е много добра в едновременното изграждане на герои и на напрежение. Сюжетът проследява полицейската работа – запазена марка на датската криминална литература.
The Globe And Mail
Катрине Енгберг за „Наемателката“ и очарованието на Копенхаген
- „Наметелката“ ни показва различни кътчета от Копенхаген. Някое от тях носи ли специално значение за вас?
- Пристанището. След стартирането на проектите за екологично развитие на града водата стана толкова чиста, че хората могат да се къпят в нея. Удивително е как столицата ни удвои размера си, а стана два пъти по-приятна за живеене. Без значение къде на брега на Копенхаген се намирам, аз съм просто щастлива. Със семейството ми имаме малка моторна лодка и обожавам да се разхождаме с нея в района на пристанището.
Обичам Париж и Ню Йорк. Барселона е прекрасна, Лондон също. Но като град - и по отношение на туризма и за живеене - Копенхаген е просто фантастичен. Историята му е богата, невероятно красив е, но крие и своите чудати образи, субкултури и тъмни ъгли.
- Как се вдъхновихте да напишете „Наемателката“?
- Израснах в дом, пълен с книги, и от ранна възраст се научих да обичам литературата. Майка ми винаги ни разказваше истории на мен и на сестра ми. Тя ме научи да обичам и театъра. За мен двата свята са преплетени – и в двата се разказват истории, независимо дали се прави чрез танц на сцената или с думи по страницата.
Преди няколко години се разхождах със семейството си на север от Копенхаген, когато случайно забелязах табелка на вратата на една къща. Пишеше „Семейство Лауренти“. В този миг в главата ми изникна образа на една жена на име Естер де Лауренти. Не мога да си обясня как се случи, но той беше кристално ясен. Знаех, че Естер е с късо подстригана червена коса, пие твърде много червено вино и е пенсиониран професор по литература, работещ по първия си криминален роман. Това беше началото на „Наемателката“.
След това сюжетът, героите и обкръжението изникнаха в съзнанието ми едновременно под формата на малки парченца пъзел, чието място просто не виждах в началото. Имах ЕДИН персонаж, ЕДНА идея за сюжет и ЕДНО местоположение. Всичко останало беше размазано. Но след това бавно се изградиха връзки, събраха се още парчета и историята започна да се избистря.
- Какви проучвания направихте, за да напишете книгата?
- Кариерата ми до този момент беше свързана с танците и театъра, така че познанията ми за полицейските процедури и съдебната медицина бяха меко казано ограничени. За щастие хората са склонни да споделят знанията си с амбициозни автори като мен. Возих се в патрулка и ми беше позволено да придружавам полицаите навсякъде, стига да мълча и да нося бронежилетка. Научих много от тези преживявания!
- Какво е чувството да бъдеш описван като „международна звезда“? И да бъдеш автор, публикуван в над 20 държави?
- Краткият отговор е: страхотно е! Бих излъгала, ако се престоря, че не съм развълнувана от успеха си. Да имаш толкова много читатели е амбицията на повечето писатели. Въпреки това етикетите като „международна звезда“ са просто... ами, етикети. Това, което ме прави истински щастлива, са реакциите, които получавам от читателите - лично и в социалните медии. ТОВА ме кара да се чувствам като успешен писател!
Дебютирах като автор и като режисьор в една и съща седмица през февруари 2016 г., така че може да се каже, че имах успореден старт и на двете кариери. И двете вървяха добре и имаха потенциал, но в сърцето си нямах колебание кое от двете исках да преследвам. На премиерата на пиесата казах на съпруга ми: „Отказвам се от театъра. Знам, че животът на писател е несигурен, но просто искам да пиша до края на живота си!“
- Какво се надявате читателите да си вземат от тази книга?
- За мен криминалните романи могат и трябва да бъдат нещо повече от насилие и съспенс. Надявам се читателите да се свържат с моите герои и да ги е грижа за тях. Аз самата израснах с криминални романи, които съдържаха в себе си и любовни истории, и политически коментари, и всички други белези на добрата литература. Това е традиция, която искам да продължа.