Наум Шопов в последното си интервю: Смъртта е като красива жена - ако ме пожелае, защо да не отида?

<em>&quot;Преставям си смъртта като жена, пленителна, красива и ако ме пожелае ...защо пък да не отида при нея&quot;, признава знаменитият актьор в последното си интервю - пред колегата Юлий Йорданов, публикувано в специализираното издание&nbsp;<a target="_blank" href="https://literaturensviat.com/">&quot;Литературен свят&quot;</a>.</em><br /> <br /> <strong>- Господин Шопов, кога у вас се зароди любовта към театъра и какви бяха първите ви стъпки в храма на Мелпомена?</strong><br /> - Знаете ли, господин Йорданов, че ми е много трудно да кажа кога е пламнала любовта ми към театъра. Защото благодарение на майка ми, която бе актриса, още от малък имах възможността да вкуся от аромата на това изкуство; да се срещна с неговата душевност. Към 17-18-годишна възраст, когато решавах по кой път да тръгна, не мислех да стана актьор. Но&hellip; по-късно с работата ми дойде и любовта. Сега не бих могъл да си представя моя живот без театъра. Питате ме за първите ми стъпки - тях направих на сцената на Старозагорския драматичен театър. Две години играх в него, след което отидох в пловдивския драматичен театър &ldquo;Николай Осипович Масалитинов&rdquo;. Оттам дойдох в София и постъпих в трупата на Театъра на Българската армия.<br /> <br /> <strong>- Кое качество в актьорската професия е станало притегателен център за вас към театъра?</strong><br /> - Възможността на актьора да споделя мисли с по-широк кръг от хора считам за качество, което може да се каже е притегателен център за мене към театъра. Но това качество без съмнение задължава актьора да бъде истински гражданин, родолюбец, патриот, с категорични позиции и мироглед за изкуството.<br /> <strong><br /> - Освен театъра кое друго изкуство обичате?</strong><br /> - Кое ли? По-скоро кои, защото обичам киното, музиката, живописта и преди всичко литературата.<br /> <br /> <strong>- От години се говори за отношенията между поколенията. Във вашата фамилия театралните поколения са три. Какво отношение изпитвате към младите в театъра?</strong><br /> - Аз обичам да общувам с младите хора. Младежите в нашия театър са много талантливи. Повечето от тях се отдават с любов на театралното изкуство; работят с много амбиции, за да изявят способностите си. Мисля, че в Театъра на Българската армия се създават добри възможности, за да могат младите актьори да покажат какво могат, какви са способностите им. И това е от години наред. Лично аз се чувствам много близък с тях, старая се да им помагам с каквото мога.<br /> <strong><br /> - Когато започвате изграждането на даден образ, търсите ли съответния му прототип в живота?</strong><br /> - Човек, ако иска да бъде истински творец, трябва безпрекословно да се вглежда в живота; да го изследва; добре да се запознае с характерите, с които контактува. Смятам, че най-добрия прототип за актьора е самият актьор. Той е сума от впечатленията за изминатия житейски път.<br /> <br /> <strong>- Вие се изявявате и на сцената, и на малкия екран, и в киното. Към кое от тях изпитвате най-силно влечение и защо?</strong><br /> - Към театъра, защото театралното изкуство е живо изкуство, общува с живи хора. Контактът с публиката прави театъра жив организъм. И киното, и телевизията са също добро поле за изява, но аз считам, че актьорът не бива да къса нишките си с театъра, защото непосредственият контакт със зрителите го обогатява.<br /> <strong><br /> - Изиграли сте толкова много роли, но за каква мечтаете?</strong><br /> - Мечтата ми е насочена към изграждането на един сложен образ, който да е богат на конфликти, на силни преживявания. С удоволствие бих изиграл Ричард Втори, Ричард Трети на Уилям Шекспир, че и много други роли с характеристиката, която вече посочих. Обичам и комедията, особено гротеската. Изкушавам се и за образ от нашата сложна действителност.<br /> <strong><br /> - Много хора се оплакват, че времето им е недостатъчно, а вие?</strong><br /> - Времето никога не стига. Много обичам да се вглеждам в себе си. Моето присъствие в ролите - ето това е моето Его. Там се намира и моето послание до хората. Научих много роли, но&hellip; някои от тях дори не съм изиграл. За немалкия ми стаж, откакто чиракувам в храма на Мелпомена, разбрах, че сцената е една трибуна, от която ми се дава възможност да мога да кажа много неща. И аз съм щастлив, че отправям посланията си към хората. А те винаги карат зрителя да мисли. Ама има ли нещо по-хубаво от това да ставаш причина той да се смее, и да плаче, да разсъждава в салона.<br /> <br /> <strong>- Хайде да си сложите ръката на сърцето и да си признаете каква публика обичате?</strong><br /> - Добре, аз винаги съм бил откровен. Обичам публиката, която идва в театъра, за да потърси в изкуството отдушник от ежедневието. Такава публика не е всеядна. Нея я интересува както комедията, така и трагедията. Е, вярно е, че комедията е по-дефицитният жанр, затова и публиката повече нея предпочита. Обичам да играя и пред младата публика. Обичам и ценя контактите с младия зрител, защото той е много критичен и взискателен. А това е от голяма полза и за самия актьор. Неслучайно взаимоотношенията актьор-зрител са двустранни, многопластови и ползотворни.<br /> <br /> <strong>- В живота човешки има върхове и долини. Вие къде сте сред тях?</strong><br /> - Ами, не знам. В моя живот е имало големи сривове, които несъмнено идват от моята съдба. Те се причиняват от хората, които са ме огорчавали. И това ме е разочаровало много. Но&hellip; аз никога не оставам сам. Случи се тъй, че останах без роли и за известен период от време нямах опора. За щастие обаче, считам, че още мога да бъда полезен на театъра. Знаете ли, мене работата ме измъква от депресията, от срива.<br /> <br /> <strong>- В моментите на срив, нали не мислите за смъртта?</strong><br /> - А-а, защо? Смъртта е от женски род, а животът - от мъжки. Представям си смъртта като една жена. Ами, ако тази жена е пленителна, красива и ме пожелае&hellip; Защо пък да не отида при нея.<br /> <strong><br /> - А кое ви кара да живеете?</strong><br /> - Кое ли? Любовта. Без нея животът би бил немислим.<br />