Не може да бъде! Опашка в градската градина в София
За какво чакат хората пред Софийска градска художествена галерия
Несъмнено хубавото време и денят на изборите си казват думата. Но хората са решили да видят изложбите в Софийска градска художествена галерия. Едната е посветена на 130 години от рождението на известния ни скулптор Иван Лазаров (1889 -1952 г.) и днес е последния ден, в който може да се разгледа. Втората „София: думи образи, места” ще я има чак до февруари.
В изложбата за Иван Лазаров, могат да се видят пластики, които иначе няма къде да разгледате, тъй като са предоставени от наследниците му.
Не случайно изложбата е под наслов „И в кротък унес чака тя...” защото най-известната скулптура на Иван Лазаров е тази в Копривщица на гроба на Димчо Дебелянов и пред неговия роден дом.
Знае се, че майката на Димчо Дебелянов умира три години преди той да загине на фронта по време на Първата световна война на 2 октомври стар стил - 1916 г. Но скулпторът избира този стих за вдъхновената си творба, тъй като родната земя е като майката, която прегръща своя син. Когато Дебелянов загива, той е погребан в двора на българската църква в Демир Хисар под обикновен дървен кръст.
Едва в 1931 година по инициатива на културните дейци от кръжеца „Живо слово” и статията на Димитър Шишманов, костите на Дебелянов са преместени на родна земя в Копривщица, а паметника бива поръчан на Иван Лазаров.
Освен показаните скулптури на твореца, в изложбата ще видите и едни от най-значимите картини от онези времена на художници като Иван Милев, Пенчо Георгиев, Иван Пенков, Владимир Димитров-Майстора, Никола Петров, Васил Захариев.
Това, че и вчерашният хубав ден и днешният са били за Софийската градска художествена галерия пълни откъм посетители, не ви ли говори за едно очаквано възвръщане към културните ценности , което не е изгубено у хората.
Силвия РАДЕВА, БЛИЦ