На 14 март 2022 г., няколко седмици след като руските войски навлязоха в Украйна, снимката на Марина Овсянникова обиколи света. Журналистката предизвика невиждан скандал в държавната телевизия, като по време на директен ефир нахлу в студиото на новините с плакат, осъждащ войната и руската агресия. Тя е арестувана, след това поставена под домашен арест и я грозят десет години затвор.

Въпреки че успява да замине за Германия и навсякъде я приветстват като герой, Марина скоро е въвлечена в информационна война. Някои я набеждават за британски шпионин, други – за агент на ФСБ, а собственият ѝ син се отрича от нея. Овсянникова пренебрегва реалната опасност и се връща в Русия, за да се бори за попечителството над дъщеря си. Преди да започне процесът срещу нея, двете все пак успяват да избягат в чужбина.

В тази книга смелата журналистка и майка разказва своята история. Тя рискува всичко в името на истината, но нейното послание дълго ще отеква не само по света, но и в оглушителната тишина на пропитото от кремълската пропаганда руско общество.

 

Тези, които мълчат, подкрепят военните престъпления на Путин.

Тези, които поддържат пропагандата, подписват договор с Дявола.

Интервю с Марина Овсянникова

 

- Как успяхте да избягате от Русия и то докато сте под домашен арест?

- Успях благодарение на помощта на организацията "Репортери без граници". Моят адвокат ми каза, че единственият начин да се спася от затвора е да избягам. За щастие с мен беше и дъщеря ми. Без нея никога нямаше да напусна Русия. Стана в петък вечерта, отрязах електронната си гривна и се качихме в колата. Сменихме седем превозни средства. Малко преди границата колата ни затъна в калта и трябваше да продължим пеш. Ориентирахме се само по звездите. Беше истинско приключение.

- Как се почувствахте, когато започна руската атака срещу Украйна?

- За мен това беше истински емоционален шок. Нещо напълно неочаквано. Не съм си и представяла война между руснаци и украйнци. Баща ми беше украинец. Починал е, когато съм била на пет месеца. Като дете трябваше да избягам от Грозни с майка ми, след като руските войски разрушиха апартамента ни. Ето защо съм толкова потресена от съдбата на украинските жени и деца, които сега също губят домовете си.

- Какво Ви провокира да се изправите срещу терора и агресията и то в национален ефир?  

- Бях толкова ядосана, че не можех да мълча. Първо исках да протестирам в центъра на Москва. Всичко беше подготвено, но синът ми ми попречи, като ми взе ключовете от колата. Тогава реших да се появя в Първи канал, който е част от пропагандната машина на Владимир Путин.

- Вие бяхте част от тази машина в продължение на години. Как се променяше тя?

- Да, започнах през 2003 г. В началото беше нормален канал с истински новини, но стъпка по стъпка Путин го преустрои за целите си. За 20 години той унищожи всички независими медии в Русия. Останаха само лоялните на режима, които разпространяваха фалшиви новини.

- През пролетта на 2022 г. от Die Welt Ви назначиха за кореспондент в Украйна. Бяхте силно критикувана в този период. Разбрахте ли защо?

- Да, това беше моята грешка. Украинците не искат да виждат хора с руски паспорти, докато руските войски унищожават страната им. Целта ми беше да покажа на руснаците какво наистина се случва там. Но украинците ме нарекоха шпионин. В същото време в Русия бях предател.

- Защо се върнахте в Москва миналото лято? Не ви ли беше страх, че ще ви вкарат в затвора?

- Ако не се бях върнала, нямаше да видя дъщеря си повече. Бившият ми съпруг, който е верен на режима, щеше да ми я отнеме. Страхувах се от затвора, но и Путин го беше страх, че ако ме арестуват, ще се превърна в героиня. Намериха друг начин да съсипят живота ми. Започнаха информационна война срещу мен. Поведението ми изненада Кремъл. Не се вписваше в тяхната система, която е изградена върху лъжи и корупция. Те не разбираха как воден от съвестта си, човек може да жертва всичко в името на истината.

Тъй като не ме осъдиха, продължих да протестирам. Защото всяка дума срещу войната, изречена на руска територия, е безценна. Накрая бях осъдена на домашен арест.

- Какъв, според Вас, ще е ходът на войната?

- Тази война ще приключи в деня, в който Путин умре. Неговият режим трябва да бъде унищожен, той е военнопрестъпник, той съсипа бъдещето на страната ни. Украйна трябва да спечели. Затова има нужда от силна подкрепа и оръжия от Запада.

- Написахте книга за това, което Ви се случи. Какви са бъдещите Ви планове?

- В моята книга „Не на войната“ исках да опиша отвътре как руската телевизия се превърна в пропагандна машина. В бъдеще планирам да правя проекти с „Репортери без граници“, да се боря за истината и да подкрепям политическите затворници в Русия и особено жените.

- Загубихте ли много приятели в Русия?

- Да, някои ме нарекоха предател по новините. Майка ми и 18-годишният ми син също прекъснаха контактите си с мен, защото подкрепят Путин. Неговите механизми за промиване на мозъци подействаха дори на тях. Аз обаче продължавам да им изпращам новини, особено за случващото се в Украйна. Истински новини, а не пропаганда.

- Съжалявате ли за постъпката си днес?

- Не, защото не трябва да се примиряваме с войната. Тези, които мълчат, подкрепят военните престъпления на Путин. Тези, които поддържат пропагандата, подписват договор с Дявола.