В Националния исторически музей постъпиха за откупка три съкровища от сребърни и медни монети на цар Иван Страцимир (1371-1396), съобщиха от пресцентъра на музея. Две от съкровищата са сребърни и са най-големите от всички откривани досега монетни съкровища на последния български средновековен владетел. Открити са случайно при изкопни работи за строежи и са предадени на НИМ веднага след намирането.
Първото монетно съкровище от сребърни монети на цар Иван Страцимир се състои от общо 421 броя монети. Съкровището произхожда от Видинско. Състои се от ранни сребърни аспри на Иван Страцимир, сечени през 60-те – 70-те години на ХІV в. Тези монети се отличават с по-големи ядра и съответно с по-високи тегла, както и с по-грижливата си изработка, изразяваща се в по-детайлно и внимателно гравирани изображения и надписи от по-късните емисии монети на Иван Страцимир. Укриването на съкровището в земята може да се отнесе към края на 70-те години на ХІV в. Засега, това е най-голямото съкровище от ранни сребърни монети на цар Иван Страцимир, запазено неразпиляно и попаднало в български музей. Доскоро най-голямото такова съкровище беше това от град Дунавци, Видинско, собственост на музея във Видин, състоящо се от общо 282 монети.
Второто монетно съкровище от сребърни монети на цар Иван Страцимир се състои се от общо 905 броя монети. И това съкровище произхожда от Видинско. Състои се от екземпляри от късната фаза на сребърното монетосечене на Иван Страцимир (80-те - първата половина на 90-те години на ХІV в.). Тези монети се отличават с по-малки ядра и с по-ниски тегла, тъй като при тях тегловният стандарт е бил силно занижен, т.е. те имат инфлационен характер. Това се явява отражение на политическата и икономическата криза настъпила във Видинското царство през 80-90-те години на ХІV в. в следствие на турската инвазия на Балканите. Инфлационните процеси са се отразили и върху външния вид на монетите. Те са изработени по-небрежно, изображенията и надписите им са по-непълни и по-схематични. Укриването на това съкровище в земята станало най-вероятно през средата на 90-те години на ХІХ в., по времето на окончателното завладяване на Видинското царство от османските турци. Това съкровище (състоящо се от 905 монети) е едно от най-големите, известни до сега съкровища с късни сребърни монети на цар Иван Страцимир.
Третото съкровище се състои от 240 медни гроша отново на цар Иван Страцимир.
Цар Иван Страцимир е личност с противоречива съдба. Той е първороден син на цар Иван Александър (1331-1371 г.) от влашката принцеса Теодора и съгласно българските закони има легитимно право на наследство на българския трон. Но баща му е уличен от стрелите на Амур – влюбва се търновската еврейка Сара за която се жени след като я покръства (тя също взема името Теодора). От този брак се ражда Иван Шишман комуто цар Иван Александър отстъпва търновския трон. А за да предотврати гражданска война дава във владение на сина си богатото видинско деспотство. За чест на Иван Страцимир той не започва военни действия с брат си, но отношенията им са хладни. Най-малкото защото Иван Страцимир се смята за цар на България и сече монети като акт на легитимация, както пред населението на държавата си, така и пред международната общност.
Многобройните находки с негови монети във Видинско и днешна Североизточна Сърбия, тогава част от царството му се тълкуват като свидетелство за активна икономическа дейност по земите му. Но тези “търговски” съкровища обикновено се състоят от монети на различни държави. А съкровищата с монети на Иван Страцимир, включително и двете най-големи се състоят само от монети на българския владетел. Дали с тях не е плащано на рицарите от кръстоносния поход през 1396 г., които се опитват да прогонят турците, нахлувайки в българските земи именно през Видин. Водените от унгарския крал Сигизмунд френски, немски, полски, унгарски и български воини са разбити за съжаление при Никопол. Бягайки на Запад оцелели водачи на похода може би са заровили в земята “платата” от цар Иван Страцимир.
В НИМ постъпи и четвърто монетно съкровище. То се състои от 62 сребърни монети на Аполония Понтика (дн. Созопол). Те са сечени в 470 – 410 г. пр. Хр. на лицевата страна на всяка монета е изобразена котва – герба на града, а на обратната Горгона Медуза. Аполонийските монети са между най-изящните произведения на античното изкуство и са търсени от колекционерите по цял свят. Има сведения, че съкровището е било значително по-голямо.
Тъй като и четирите монетни съкровища са предадени в законоустановения срок намерилите ги ще получат полагащото им се възнаграждение, съобщават от националния музей. /БЛИЦ