Нобелистът Канети, дарявал майка си само с червени рози, за да й напомнят за България
Детството му приключва твърде рано със смъртта на баща му
Когато на 15 октомври 1981 година от Стокхолм обявяват новият носител на Нoбеловата награда за литература родните писатели са шокирани.
Причината не е толкова в името на избрания, те не са чували за него, а в следващото изречение в съобщението: "Призьорът е роден в България".
Tогава Христо Калчев, авторът на „Убий генерала“, единствен от гилдията, знае кое е Елиас Канети, та казва това и онова и на останалите си колеги.
Двадесетина години по- късно българска културна делегация е в Швейцария за националния ни празник 3 март. Следват представления, литературни четения и накрая една неочаквана среща. Дамата отдавна се е разделила с първата си младост, но видимо все нещо е останал от младежката й красота.
Барбара Щрайбер е била секретарката та Канети в последните години от живота му. Тя почитателно разказва за своя шеф, за уважението, с което той говорил за своята родина, за детските спомени, към които често се връщал. Веднаж го поканил в кабинета си кметът на Цюрих –връщаше се назад във времето Барбара.- Канети се върна от тази среща много щастлив и ни съобщи, че общината е решила той да бъде погребан до идола му в литературата, Джеймс Джойc. - Това е чудесно отвърнала секретарката, но моля ви не бързайте.
В крайна сметка на 14 август преди 26 години това се случва.
Днес мнозина българи и почти всички русенци, знаят кой е Елиас Канети. Не само защото, често им се случва да минават по площада кръстен на него, да поспират пред паметника му, с кацналата на рамото му мъдра сова, изваяни от майстора Георги Чапкънов, но и защото покрай единствения раждан в България нобелист, светът научи и за техния град. Бронзовият герой гледа през очилата си и сякаш казва: Аз съм ваш. Роден съм тук и се върнах.
През 1911 година, когато семейството му напуска България, малкият Елиас едва ли е мислил, че се разделя завинаги с любимия си град, родната къща и величествената река завинаги. Той е само на шест години. Притеснен е от всичко, което се случва, но и вярва на думите на родителите си, че далеч от тук ги чака по-добър живот.
Баща му Жак Канети има достатъчно основания да иска да тръгне. Той дълго е страдал от диктата на властния си родител. Дядото на Елиас, на който той е кръстен, командва фамилията с генералска строгост. Той вижда бъдещето на своите синове само в процъфтяващата си търговска кантора. Жак обаче е влюбен в цигулката, въпреки че с нея едва ли би могъл да издържа семейството си. Точно затова го преследва и громи баща му, винаги, когато го чуе да свири.
В крайна сметка идва мрачния ден на раздялата. Куфарите са стегнати, а най-ценното в тях са трите гравюри, пейзажи от Русе. Маститият търговец вече е проклел сина, снаха си, внуците. Всичките роднини станали свидетели на тази жестока сцена.
В Манчестер, където се установяват, нещата като че ли потръгват. Всичко изглежда прекрасно, но за кратко. Само година след пристигането на семейството в Англия бащата на Елиас почива. Убиват го мъката по родината, Балканската война и жестоката клетва на деспотичния му родител. За Елиас детството свършва.
През 1915 година той, заедно с майка си, още веднаж и за последен път посещават Русе, стигат и до Варна и завинаги се разделят с България. Много години след това Канети ще напише: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се беше случвало в Русчук.“ Русчук е първият прозорец, в който наблюдавах всички раси, един истински микрокосмос, събран в един град. „
Елиас докрай ще помни думите на майка си Матилда: България е една благословена страна и никой не трябва да се срамува, че е роден в нея. - За да й напомня за родината, синът до края на живота й ще и поднасял червени рози.
След Англия, изгнаникът учи в Австрия, Швейцария и Германия. Следва химия във Виенския университет. През 1932 пише пиесите „Сватба“ и „Комедия на суетата“.
През 1938 година Австрия става част от нацистка Гармания. На евреите е забранено да практикуват професиите си, да имат собственост, а по късно и да живеят в страната. Канети бяга отново в Англия. Там той се връща към спомените от детството си, младостта във Виена, и написва първите страници на философския си труд „Маси и власт“, който завършва чак през 1960 година. После се раждат : „Провинцията на човека“, есеистичните му сборници и автобиографичната трилология : „Спасеният език“, „Факел в Ухото, и „Игра с очи“.
През 1934 г. Канети се жени за писателката Веза Таубнер-Калдерон , която става негова муза и литературна помощничка. Това обаче, не му пречи по време на брака си да има връзки с други жени . В Англия т се влюбва задълго в австрийската художничка Мария-Луиза фон Мотесицки. Следва ирландската поетеса Айрис Мърдок. След смъртта на жена си през 1963, той се жени за Хера Бушор , с която имат дъщеря Йохана . Тя е музикантка.
В интервю с журналистката Ивайло Вълкова , преди премиерата на пиесата „Комедия на суетата“ във Виена през 1979 година, Канети споделя: Аз разбира се, не съм австриец. Родителите ми са шпаньолски евреи, роден съм в Русчук, България.
Исак Гозес