Именито жури в състав проф. Боян Биолчев, проф. Амелия Личева, проф. Пламен Дойнов, доц. Атанас Капралов и Здравка Евтимова избра „Опашката“ за Роман на годината в конкурса, организиран за 11-и път от Националният дарителски фонд „13 века България“.

На церемонията в галерия „Средец“ на Министерството на културата присъстваха зам.-министър Весела Кондакова и всички номинирани за престижното отличие, с изключение на Христо Карастоянов. Неговият роман „Т като Ташкент“ бе сред шестте, избрани от кандидатствалите 34 романа. Останалите номинирани са „Шестият пръст“ на Деляна Манева, „Жена на вятъра“ на Александър Секулов, „Мисия Туран“ на Алек Попов и „24 часа труд“ на Васил Панайотов.

От думите на проф. Боян Биолчев (председател на журито) стана ясно, че не се е минало без спорове, поради много силните кандидатури. Заместник-министърът на културата Весела Кондакова връчи на Захари Карабашлиев почетната грамота, която върви в комплект с парична награда от 11 хиляди лева. А изпълнителният директор на НДФ „13 века България“ Слава Иванова припомни, че писателят за втори път печели престижния приз. Предишният път е бил през 2018 година с романа „Хавра“. Тя го изненада с каталог на международния младежки арт-фестивал „Река на толерантността“ под патронажа на ЮНЕСКО и с романа за деца „Добри“, претърпял 13 издания в САЩ, но достигнал до българчетата едва преди година, благодарение на Фонда.

Изданието разчувства Захари Карабашлиев и той почти забрави, че трябва да се изкаже като носител на приза „Роман на годината“. Впусна се в спомени от живота си Калифорния, когато за първи път чул за романа „Добри“ и с изненада научил, че четивото, написано от Моника Шанън и илюстрирано от Атанас Качамаков, е сред задължителната литература, която се изучава в американските училища.

След това призна, че никога не си подготвя реч предварително, но този път е нахвърлял нещо на телефона си, защото неслучайно събитието се провежда на 11 май – денят на светите равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий.

Той благодари за честта и сподели, че наградата е важен стимул за един писател в смутните времена на разлом. Карабашлиев допълни, че в разломен период като днешния, като автор е избрал да бъде максимално близо до времето, но и максимално далеч, за да успее да преработи случващото се. И най-важното. Избрал е да бъде винаги 100% ясен.

Проф. Биолчев заключи, че езикът е единствената територия без разлом, той е единственият обединител.