Оперната прима Христина Ангелакова: Павароти ни правеше спагети за рождените дни

Оперната прима е родена в Исперих на 29 октомври 1944 г. Скоро родителите й се преместват в Шумен, където тя завършва средното си образование. След дипломирането си Ангелакова се премества в София и се записва в консерваторията (сега НМА “Панчо Владигеров”) в класа на проф. Сима Иванова. Завършва висшето си образование (със степен магистър) през 1969 г. Решава да продължи да се усъвършенства и заминава за Италия, където записва специализация в академията “Санта Чечилия” в Рим. След година обучение българката се премества в Teatro lla Scala в Милано, където постъпва в Центъра за млади оперни артисти. По-късно е поканена да подпише тригодишен договор с операта La Scala, където са първите й публични изяви. През 1973 г. получава голямата награда на конкурса за оперни артисти в италианския град Тревизо. 2 години по-късно е първа в надпревара в Остенде, Белгия.

След като името й нашумява в световен мащаб, тя е поканена да се завърне в България в колектива на Софийската народна опера. Установява се в София и пее на най-престижната оперна сцена в страната цели 23 години. Паралелно с ангажиментите си в родината Христина Ангелакова не спира да гастролира по света. В периода 2001-2004 г. е директор на Софийската опера. В момента е артистичен директор на Международния фестивал “Моцартови празници”, който ще се проведе за 13-и път в Правец от 12 до 16 юли.

- Ако се върнем 50 години назад, какво ще чуем от вас?
- Бих могла и с удоволствие се връщам назад. Разполагам с доста богат албум и в пряк, и в преносен смисъл. Баща ми започна да събира снимки от моите първи изяви, също и изрезки от вестници, макар че никога не е бил очарован от решението ми да ставам певица. Имах невероятни професионалисти в Музикалната академия и това беше от голямо значение за моя път. Така че този късмет го имах още в началото. А по повод моя 70-годишен юбилей вече пресях събраните през годините снимки с наши и чужди певци, с които съм пяла. И може би ще напиша книга, като всички, ако се реша, разбира се. Хората ще научат още доста за моите изяви. Имам прекрасни снимки впрочем - приклекнала съм и храня гълъбите пред Скалата, например. Мило е. За мен, разбира се. Човек трябва да си дава сметка, че свикваме с хубавите неща и ги вземаме просто като даденост.

- А като си гледате старите снимки, кои от най-хубавите ви спомени излизат?
- Аз съм много богата със спомени. Всеки успех си е един хубав спомен, както и неуспех. Имам от всичко. И преживявам било с радост, с плач, с тъга, какво ли не. Ето, тези ми срещи с изключителни певци, с които не всички от тях сме останали приятели и се виждаме и чуваме, но в ония години, в които аз се изявявам, репетиционният период беше много по-дълъг от сега и можеше да се създадат трайни приятелства. Спомням си за спагетите, които ни правеше редовно Павароти, за рождените дни на Кабайе в Рим, за Катя Ричарели в Равена и периода на нейната голяма любов с Карерас, всичките тези срещи бяха прекрасни, ех!

- Знайно е, че е имало голям интерес към вас. Ухажваха ли ви големите певци?
- Не-не. Аз съм доста обран човек в този тип контакти. Някак не ставаше. Трябва да поддадеш, за да се получи, нямам флиртове, но пък си мисля, че бях достатъчно добра компания, винаги са ме канили, но влезли вече в състава на една опера, аз просто съм една от тях, макар че в не един период съм била и най-младата, и най-малко известната. Звездите от онова време никога не са подхранвали у мен чувство на малоценност. Отчитам и това днес.

- Добре де, а вие харесвахте ли си някого, заобиколена сте били от толкова много чаровни и талантливи мъже?
- Като се връщам назад, може би, може би съм имала симпатии, но това са кратки периоди, а пък аз не съм била за кратките връзки никога, а гледам сега, че и дъщеря ми Росана е такава. И все пак така като мъж, като излъчване имам спомен, че като правехме “Дон Карлос”, си харесвах един изпълнител, но да не говорим... мъжката красота никога не е била важна за мен, има ли плочки на корема, също... Всъщност, когато записвахме “Андре Шение” и теноровата роля изпълняваше самият Корели, бях доста очарована, но толкова. Тогава той беше много притеснен, че няма да пее хубаво, представяте ли си? Само това го вълнуваше. Корели, един от най-големите в света. 



- А за Павароти нищо не казвате, не ви ли привличаше?
- Не! Той не е... чак за привличане. Не е красавец, просто чаровен за сцената. Вярно, че като го слушаш, мед ти капе на душата. Велик глас, природата му беше дала много, много. С Доминго пък съм имала много малко контакти. С него ми беше дебютът в Скалата. Ходила съм на негови спектакли, но не съм пяла... Малшанс.

- А как попаднахте на съпруга си Красимир Дачев, бизнесмен и бивш лекоатлет? Знаете ли, че неговият личен рекорд в сектора за скок на височина е 209 см, толкова, колкото е и постижението на Стефка Костадинова?
- Ха-ха, не знаех това. Наши общи познати ни свързаха. Имало е просто да става. Оженихме се и след години се разделихме. Нищо особено. Но пък за сметка на това имаме една прекрасна дъщеря Росана, която родих на 35, даже бях започнала 36 години, така че за мен беше едва ли не последен влак и не можеше да става дума за още едно дете например. Искаше ми се да бях родила близначета, хубаво е за самото дете да си има братче или сестриче. Ето, аз имам сестра и се радвам на това. И тя, и майка ми бяха ангажирани с отглеждането на Росана, докато аз пътувах и участвах в спектакли и репетиции. Не беше лесно никак. Сега ще ви се похваля. Имам си прекрасна внучка Неда, сигурно знаете, която е в петия месец. И вече е редовно в офиса на майка си и аз се шегувам, че и на нея трябва да й извадят трудова книжка. Росана е изпълнителен директор на холдинга на баща си “Технология на металите” и е работохолик повече и от мен.

- А вие, като добра баба, не помагате ли за отглеждането на детето? 
- О, не. Аз с моите проблеми, болни крака, кръст и т.н. трудно мога да бъда в помощ. Росана се справя. Идват тук, у дома, аз не ходя, няма как. Между другото, ще ви кажа, че аз не съм баба, а маминка. Нека се знае. Така съм се обръщала едно време към моята баба.

- И днес явно основно живеете с музиката. Какво ви е мнението за най-актуалната ни звезда Соня Йончева?
- От три години изгря силно. Прави бляскава кариера. Възхищавам й се, защото тя, освен че има шанс, не всеки го има, но е подготвена да посрещне късмета си. Не само е гласовита, но и подготвена, много се е учила в Швейцария. Малко така се питам този драматичен репертоар, който ще пее в “Дон Карлос” и “Тоска”, защото тя има много красив и лиричен глас, дали ще й подхожда, но ще видим. Аз харесвам много и нашата Красимира Стоянова, великолепна, дори Доминго се изказа преди седмица, че е прекрасна, много емоционална, нищо не прави случайно. Ако тръгна към мецосопраните, моята част, ето имаме една Мариана Пенчева, която сега отново е поканена да пее в Скалата, Катя Кръстева също е за възхищение. Имаме! Традицията е жива. И аз се радвам за тях.

- А внучката ви Неда има ли гласови данни?
- Засега съседите не са се оплаквали, ама да видим... Иска ми се музиката да й дава такава чувствителност към нещата, които просто се случват. Например като застане пред една картина, да се радва, като отиде в концертна зала, да се развълнува от музиката примерно на Чайковски, Доницети, Моцарт. Пожелавам й изкуството да й доставя емоции, а това не струва скъпо. Ако съм по-дългичко жива, на това ще я уча. А вече й подарих пиано, вече има инструмент, нещо, което аз нямах в детството си, а много исках пиано. Беше много скъпо за родителите ми и те ми купиха цигулка. Успяха. Десет години съм свирила на цигулка. И аз съм много благодарна, че са ме насочили към музиката. Не знам дали знаете, но аз съм свирила с Тодор Колев в Шумен, на когото баща му, който беше модист, също го бе насочил към този инструмент. Родителската роля е много важна. Това искам да изтъкна. Затова сега като артистичен директор на фестивала “Моцартови празници” в Правец се старая да имаме преди всичко и млада публика.

- Кажете сега за 13-ото издание на фестивала, ваша голяма гордост.
- Посветен е на 10 години от присъединяването ни към Евросъюза. От 12 до 16 юли Правец ще празнува оперното изкуство с 13-ото издание на Международния музикален фестивал “Моцартови празници”. Ще бъдат представени оперни, оперетни, симфонични, танцови и камерни концерти и спектакли с участието на утвърдени имена от световните музикални сцени, млади оперни таланти от различни страни, камерни класически и джаз формации, Софийската филхармония, Оркестърът, Хорът и Балетът на Държавна опера - Стара Загора, Оркестърът и Хорът на Бургаската опера, Оркестърът на Държавна опера - Варна и Държавен куклен театър - Варна. Събитията ще се проведат на сцената на езерото при хотел “Риу Правец ризорт”, в балната зала “Правец” и на басейна на хотела, в залата на читалище “Заря - 1895”, на площада пред община Правец. Фестивалът тази година отбелязва 450 г. от рождението на Клаудио Монтеверди и на Караваджо, 220 г. от рождението на композиторите Гаетано Доницети и Франц Шуберт и на поета Хайнрих Хайне.

Елена КОЦЕВА