От 25 години никой никъде не ме кани за нищо, каза 82-г. примабалерината Вера Кирова

Кариерата на Вера Кирова като балерина започва през 60-те години на миналия век. Изкачването й на върха е шеметно. Всички световни сцени я приемат с отворени обятия. Триумфът й е пълен. 

Няма голяма сцена по света, където да не е танцувала в централни роли. Става лауреат на международни балетни конкурси. Тя и до днес остава единствената българка, получила приза за победител на конкурса във Варна.

Ето какво преписах от един стар календар от времето, когато Вера Кирова е била момиченце. Когато се явява в балетното училище на конкурс. С едри букви нейната бъдеща учителка, балерината Валя Вербева е написала следното:

Балетът ще стане нейният живот. Господ малцина е надарил с толкова качества 

Фигурка ли няма идеална?! Красива е - същински ангел! Класически пропорции и има петте необходими за балета способности: 100-процентова обърнатост, 100-процентова крачка, 100-процентов падьом. Освен физически данни до предел е музикална, не по детски - гениално чувства музиката!” 

Любопитно съвпадение е, че днес със същата радост и възторжени думи примабалерината Вера Кирова ми разказва за младата примабалерина Марта Петкова: 

Това момиче е подарък за нашия балет. Тя танцува с цялата си душа. Изключителна балерина, само може да сме щастливи, че се е появила в българския балет. Така й се радвам! Всеки път когато отивам специално да я гледам на сцената, съм щастлива, възхитена и въздъхвам радостно, че балетът ни продължава с такива таланти.

- Теб канят ли те за учителка на младите балерини, за преподавател или консултант?

- Мен от 25 години никой никъде не ме кани. За нищо. Само от чужбина ме канят в международни журита.

- Сериозно ли говориш? Нима нямат нужда от примата, която е аплодирана по цял свят?

- Аз съм се примирила. Можех да съм в помощ, но... това е реалността. 

- Навремето си можела да работиш и живееш във всяка световна столица.

- Сигурно, но аз не мога да живея и месец в чужбина. Само в България се чувствам добре. Имах договор за два месеца да играя в Белгия. Как ще стоя два месеца там сама? Тогава Боян Трайков, с когото се бяхме запознали в Полша по време на мой гастрол, каза, че ще дойде с мен. 

И буквално за два дни се оженихме и заминахме

В Брюксел той стоеше в хотела, а аз на работа. Бях на 26 години. Афишите за представлението с моето лице бяха по всички улици. 

- Световни балерини танцуваха до късна възраст - Мая Плисецкая, Алисия Алонсо, Марта Греъм? Всички те са дълголетнички...

- Можеш да останеш на сцената до късно, стига да знаеш как да подбереш репертоара си, с каква трудност да е танцът. Преди около петнайсет години бях на едно турне из Европа - Хърватия, Швейцария, Белгия, в което танцувах “Каста дива”. Това е последното ми изпълнение на сцена.

- Била си на 65, така ли?! Казвам го, защото знам, че никога не си криеш годините.

- Аз съм за естествените неща. Както е Бриджит Бардо, както са много мои колеги балетисти по света.

Приемам остаряването за привилегия

В младостта съм имала всичко - пътувания, успехи, награди, възхищение, отрупани с букети цветя сцени. Още нямах 22 години, когато с парите, които ми платиха в Берлин за един световен галаспектакъл, си купих първата кола - фолксваген костенурка. Много бях горда, че сама мога да си купя кола. Ето тук, виж колко съм щастлива до моята кола.

А Мая Плисецкая се яви на подиума на 80-годишния си юбилей и изтанцува малък етюд. Както в Русия честват своите артисти, никъде го няма. Мая живя почти до деветдесет години. Руснаците са поставили неин паметник в ролята на “Кармен” близо до Болшой театър в Москва.

Алисия Алонсо и на 95 години продължаваше да участва в живота на кубинския балет. Когато беше на 90, тя представи кубинския балет на сцената в Москва. Дълги години почти не виждаше, беше загубила периферното си зрение, но не престана да участва, да ръководи кубинския балет. Тя е от най-великите балерини на света. Живя 99 години - два месеца не й достигнаха да ги навърши...

Алисия Алонсо ме е канила много пъти в Куба. Не само на балетни фестивали. Покани ме да се редуваме в представленията на “Лебедово езеро” и “Жизел” - едната вечер тя играе, на другата аз. Там бях с партньорите ми Асен Гаврилов, Бисер Деянов и Александър Александров. 

Американската балерина Марта Греъм живя 96 години и въведе школа по съвременно танцово изкуство. В нашия балет нейните уроци са въведени още в 70-те години.

- От какво си била много щастлива?

- Веднага ти казвам - най-много бях щастлива, че майка ми е щастлива

И когато се роди моят син Алекс. А днес съм най-щастлива, като мога да помогна на внук ми Боян, той е на 12 години. Ходя да го взимам от плуване, водя го на разни представления. И когато съм с внучката ми Едили-Вера, кръстена на двете си баби. Тя е вече на 20 години и много ме радва. Един път, като отидохме в Операта, гардеробиерките й казват: “Знаеш ли, че твоята баба имаше 54 сантиметра талия!?”.

- Майка ти ли беше твоят душеприказчик? 

- Страшно много дължа на мама във всякакъв смисъл. Тя се грижеше не само за мен и сестра ми. Аз на шест месеца оставих сина ми Алекс на мама, за да мога да пътувам, тогава имах договор в Париж. Без нея не бих могла да продължа кариерата си. Тя се бе отказала от всичко, за да мога аз да творя. Вярно е, че цялата ми фамилия се гордееше с мене. Но и аз имах основания да се гордея с моята фамилия.

Всички - и майка ми, и вуйчовците ми, рисуваха, дядо ми свиреше на цигулка, рецитираха поезия, пишеха, създаваха детски оперетки и играеха в самодеен театър. Мама беше актриса в този театър. После, като се преместихме в София, тя отиде да учи в школата на Кръстьо Мирски, но беше тежко следвоенно време и не можа да продължи. Синовете на сестра ми също са артистични хора - Борислав танцува, има своя балетна школа в Мюнхен, а другият е художник - Едмонт Спасов. 

Мама идваше винаги на моите спектакли, притесняваше се, преживяваше всяка моя роля силно емоционално. Аз знаех, че е в залата и това ме вдъхновяваше. В последните си години спря да идва. Аз се учудих, питам я какво е станало. А тя, милата: “Вере, не мога вече, ще ми стане лошо от вълнение и притеснение, ще получа инфаркт на представлението. Не ме карай”. Отиде си на 90 години. Баща ми преди нея, поради лекарска грешка, почина на 88 години.

Човек трябва много да обича близките си хора и винаги да отстъпва. Така научава и децата си да обичат.

Савка ЧОЛАКОВА