Отбелязваме 140 години от освобождението на Плевен. По време на Руско-турската освободителна война градът става известен в целия свят с петмесечните боеве, останали в историята като Плевенската епопея. Пред мавзолея "Св. Георги Победоносец" се извърши паметен ритуал, а с военна церемония бяха почетени всички загинали.

Именно заради тази победа е издигната и Плевенската панорама. Проектирането изпреварвало строителството, тъй като ръководителят Николай Овечкин променял концепцията в движение.

В строителството се включили стотици доброволци и с общи усилия и денонощен труд паметникът оживява на 10 декември 1977 година в деня на стогодишнината от освобождението на Плевен.

Днес в града ще има и празничен концерт "Плевен помни", а в 18:00 часа ще се проведе тържествена заря-проверка, на която ще присъства и президентът Румен Радев.

На 10 декември 1877 г. Плевен пада след петмесечна обсада. Осман паша предава града и гарнизона. Превземането на град Плевен е важен момент в Руско-турската освободителна война, защото освобождавайки значителни руски сили, след битката при Шейново в началото на 1878 се открива пътя към османската столица Истанбул.

В края на юни през 1877 руската армия пресича река Дунав близо до Свищов. Руснаците превземат Никопол, а Осман паша повежда войските си към Плевен. Малко след това там започват да пристигат първите руски военни части. Обсадата и битката за Плевен протича в три щурма, като първите две атаки завършват с неуспех.

След неуспеха на двете атаки на руските войски Осман паша не успява да се възползва от преимуществото си и да отблъсне обсаждащите войски. На 31 август той все пак предприема кавалерийско нападение, което струва на руснаците 1 300 жертви, срещу 1 000 при османците. Руснаците продължават да изпращат подкрепления към Плевен и армията им достига 100 000 души под личното командване на великия княз Николай Николаевич. Генерал Скобелев, припомня в блога си Пепа Табакова.

На 3 септември Скобелев превзема Ловеч, контролиращ снабдяването на османските сили от юг. Оцелелите от ловешкия гарнизон са организирани в 3 батальона, които подсилват отбраната на Плевен. Осман паша получава и допълнителни подкрепления от 13 батальона, като армията му достига 30 000 души, най-големия брой за цялата обсада. На 11 септември руснаците предприемат ново мащабно нападение на Плевен. Скобелев превзема два редута от южната страна, а румънски части превземат важния редут Гривица от север. На 12 септември османците си връщат южните редути, но не успяват да отблъснат румънците от Гривица. От началото на септември до този момент руските загуби възлизат на около 20 000 души, докато османците губят около 5 000.

Нарастващите руски жертви довеждат до прекратяване на преките нападения и до промяна в командването. Официално начело на обсаждащите сили застава румънският княз Карол I, като негов началник щаб става руският генерал Едуард Тотлебен, широко Генерал Тотлебенизвестен със защитата на Севастопол по време на Кримската война. Тотлебен решава напълно да обкръжи и изолира града, което е постигнато след битката при Горни Дъбник на 24 октомври. Осман паша отправя искане до командването да изостави Плевен и да се оттегли, но не получава разрешение за това.

Лишен от снабдяване той в крайна сметка прави опит да разкъса обсадата. На 9 декември Осман паша пресича река Вит и атакува на трикилометров фронт, преминавайки през първия ред руски окопи. Превишавайки почти петкратно османците по численост, руснаците ги отблъскват обратно през реката, като в боя е ранен самия Осман паша. След като за кратко удържат позициите си, османците са отблъснати в града, губейки 5 000 души срещу 2 000 на руснаците. На 10 декември Осман паша предава града и гарнизона на руснаците.