Писателят Христо Стоянов: Ние се превръщаме в офшорна зона за кражба и разпространение на книги, музика и филми

Писателят Христо Стоянов разказа пред БЛИЦ какво го е накарало да внесе в парламента предложения за промяна в закона за авторското право и посочи недъзите на сегашния закон

Вие внесохте в правната комисия на Народното събрание предложения за промяна в Закона за авторското право. На какъв етап е? Какъв бе поводът?
Документът чака своя ред да бъде разгледан.  Поводът? Преди няколко години разбрах, че книгата ми „Скритият живот на една помакиня“ се разпространява в интернет, но не обърнах внимание на това.  Разбира се, опитах с търсачката на Гугъл да открия къде може да има електронен вариант на книгата, но не намерих. Докато един ден моя позната пред очите ми я свали в телефона си. Цялата книга. При това с Айесбиена, получен от  Националната библиотека за хартиеното издание на романа. Винаги съм бил против подобен тип четения. Аз лично имам електронна книга, но книгите и авторите там са закупени. Не бих си позволил да открадна книга. Всъщност, не съм безгрешен. Като млад съм взимал книги от библиотеките и не съм ги връщал, но само когато не е имало отбелязано на тях дата за взимане. Т.е., когато тези книги не са четени с години. После съм ги плащал в петорен размер. Така се „сдобих“ със „Стихотворения“ и „Сатири“ на Константин Павлов. Дори му „подарих по два-три екземпляра, защото самият той бе останал без авторски бройки. Но и това не бе кражба, защото аз ги заплащах в петорен размер, за да ги дам на деца от кръжока, който водех, да ги прочетат. Тези книги с години никой не бе докосвал, но когато ги взех за няколко месеца вече бяха прочетени от стотици. Наистина стотици. Но тука нещата не стоят така.

Оказва се, че нашето законодателство не е предвидило настъпването на модерния век, така ли?
Да, на електронните четци, на книгите електронен вариант. При темповете на развитие ще се окаже, че само след година-две , че писателският занаят ще се обезсмисли. Защото писателят, за да е професионалист, трябва да разчита и на доходи от своите книги. Постепенно графоманите ще изпаднат – сега се чете всичко поради „електронен глад за книги“, но когато пространството бъде запълнено и вече читателят ще има възможност да избира – тогава  ще настъпи ужас за пишещото войнство. Но това ще бъде и краят на писателите. И не само. Постепенно цели индустрии ще бъдат закрити. Представете си колко гори няма да бъдат изсечени, колко химически фабрики за печатарско мастило ще бъдат затворени, колко предприятия за производство на хартия ще бъдат закрити… Колко работници ще трябва да се преориентират – печатници ще затворят врати… Отчитам това и не съм против навлизането на електронната книга в бита ни. Казах, аз самият ползвам електронен четец, който е далеч по-удобен от хилядите (седем хиляди тома) в личната ми библиотека. Всичко това, което притежавам като книги и прашасващи рафтове вкъщи ще мога да си го нося във вътрешния джоб на сакото. Удобство. Ще мога да правя моментални справки, вместо да се ровя из библиотеката, ще мога да систематизирам тази електронна библиотека.

Няма ли да кажат сега , че вие сте срещу неизбежното ново, което идва чрез електрониката?
Някои може да останат  с впечатлението, че съм изкукуригал старчок, който се съпротивлява на новото. А, видиш ли, тези, които крадат са носителите на новите идеи. Изпълнените със страст за четене, които биват спъвани единствено от мен и, ако се променят законите според тях, нас никой вече нямало да ни чете. Дрън-дрън. Има и честни хора, които искат да си купуват книги. Но тази пандемия – защото наистина взима размери на пандемия – да се крадат книги в интернет и да се „разменят“ между други, или с други крадци трябва да спре. Всяка болест – дори и ракът – има лекарство. Това, че не е открито още, не значи, че то не съществува. Винаги идва пролет и човекът вижда кокичето, което крие лекарството против рахит… Та, когато намерих моя книга – оказа се, че и други мои книги вървят в интернет – сезирах ГДБОП. Значи имало механизми. ГДБОП веднага се задейства и само след месец най-големият сайт за български книги без авторски права бе затворен. После последваха няколко файсбук страници. Те също бяха затворени. Разбира се, някои се преобразуваха на принципа „Пременил се Илия пак в тия“ и продължиха да си разменят книги. Но го правят в „лични съобщения“. Поне българските книги. Никой от тях обаче не си задава въпроса, че преводачите също хранят семейства. Голяма част от преводачите всъщност са писатели, които се опитват да си докарат по някой лев от преводи – я за ток, я за лекарства, я за внук

Какво му липсва на днешният Закон за авторското право?
Промените, които бяха направени бяха корпоративни. Сегашният Закон за авторското право е изцяло корпоративен закон, който не защитава свободния автор, а защитава няколко сдружения. Всъщност решението е в промяна на Наказателния кодекс и такива промени предложих в Правната комисия на Народното събрание. Тъй като наказуемостта за подобна кражба е ниска, под три години, съд, прокуратура и следствие не могат да изземват в момента доказателствен материал. Не искам да се впускам в подробности, но, ако се завиши този праг над пет години, тогава вече могат да бъдат прилагани и специални средства. Другият проблем е  в големия брой разпространители на интернет – около сто и двадесет фирми в момента. Айпи адресите са динамични и след известно време се губи следата дори ако си качил не книга, а детска порнография. Колкото и странно да е, това е истината. Пък и самите разпространители не са задължени да проследяват трафика . В Германия например не е така. Там нерегламентирано качване на текстове, музика и филми веднага се хваща и на другия ден вече крадецът получава своя електронен фиш за 700 евро плюс предупреждение, че следващият път ще носи наказателна отговорност.

Попадал съм в тези групи на постове със следното съдържание: „Моля ви, теглете ми книги от България и ми ги пращайте по пощата, защото в Германия е невъзможно“. Ние постепенно се превръщаме в офшорна зона за кражба и разпространение на книги, музика и филми.

И третата промяна, която трябва да бъде приета. В Наказателния кодекс има член, който казва, че ако предоставяш собствено помещение за извършване на престъпление или проституция ти носиш наказателна отговорност. Ама ние вече живеем в един виртуален свят -  т.е.  тези виртуални помещения, които се отдават във фейсбук, инстаграм, торенти и т.н. защо не бъдат припознати като помещения, отдаване за престъпна дейност. Там се извършват престъпления – крадат се книги, разпространяват се, обират се хора. Внесох предложението в Народното събрание. Говорихме с Даниел Кирилов и  слава Богу, той реши да съдейства. Защото, ако не променим нещата сега, утре просто няма да има писатели в тази страна.

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ