Почина художникът на „Козият рог“ и още 110 български филма
Проф. Константин Джидров си отиде на 85 години след тежко боледуване
Художникът проф. Константин Джидров, наричан от приятели и колеги Джидрата, почина вчера след тежко боледуване. 85-годишният творец, освен художник, е и режисьор и кинооператор, както и доайен на художниците и сценографите в българското кино.
Роден е на 7 май 1930 година в Цариград. Получава средното си образование в София през 1948 г. В Художествената академия в София изучава специалностите „Илюстрация" при проф. Кирил Цонев (1950) г. и „Театрална живопис" при проф. Иван Пенков (1954) г.<br /> <br /> През 1957 г. Константин Джидров е изключен от Съюза на българските художници, понеже се е изказал в защита на обвинения във „формализъм" проф. Кирил Цонев. Възстановен е в началото на 80-те години.<br /> <br /> За да съчетае професиите на художник-сценограф и оператор, полага изпити за кино и тв операторско майсторство в Студия за игрални филми „Бояна" с филм по поръчка на Кьолнската телевизия - „Планински овчари" (1964).<br /> <br /> Оттогава Джидров работи като художник-постановчик, оператор и режисьор в СИФ „Бояна" и СТФ „Екран". Името му е свързано с над 110 игрални и документални филми.<br /> <br /> Проф. Джидров е един от най- изявените български кинотворци. През живота си работи по над 110 филма. Художник е на емблематични за българското кино филми като „Над Сантяго вали“ (1976), „Реквием за една мръсница“ (1976), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Козият рог“ (1972), „Осъдени души“ (1975), „Тютюн“ (1962), за който има награда от Кан и много други. Художник и оператор на филмите „Планински овчари“ (1964), „Вула“ (1965), „Свобода или смърт“ (1969), „Мандолината“ (1973) (с награда за операторска работа и за художник, Багдад 1973) , „Завръщане от Рим“ (1977). <br /> <br /> Режисьор и сценарист на „Прадеди и правнуци“ (1983). Сценограф е на спектакъла на Нешка Робева „Два свята“ (2003). Илюстратор е на множество книги към издателствата „Народна младеж“, „Български писател“, „Народна култура“ и „Народна просвета“. Като художник в театъра работи в Народен театър „Иван Вазов“, Младежки театър, Сатиричен театър, Драматичен театър „Васил Друмев“- Шумен, в Бургаски, Русенски и Сливенски театри. В екип с режисьора Въло Радев и авторски колектив създават „Панорама Българска култура 1300 години“. Има реализирани монументални пластики на фасадата на Музея в Батак, на фасадата на кметството в Абу Даби, Обединени арабски емирства и на Медицински център в Триполи, Либия. художник-оформител на Музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново, Музей на Вапцаров в Банско, Пловдивски панаир и др. Преподавател в НАТФИЗ, Нов български университет и Варненски свободен университет. Има няколко реализирани изложби. <br /> <br /> Константин Джидров преподаваше в НАТФИЗ, Варненски свободен университет и Нов български университет. Последователно става доцент, а по-късно и професор по филмова пластика и сценография.<br /> <br /> Поклонението ще се състои на 17 януари (събота) от 14.30 часа в Църквата „Свети Георги“ в София.<br /> <br /> <a href="https://www.blitz.bg/article/29768" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>БЛИЦ припомня интервю на твореца пред "Над 55": Проф. Константин Джидров: Не се отделяйте много от старите неща, защото без тях... </strong></span></a><br /> <br />