“Не чувствам тежестта на годините”, сподели в последното си интервю пред Агенция БЛИЦ големият български актьор Димитър Манчев. Той почина днес на 74-годишна възраст. Радвахме му се на театрална сцена, в тв-предавания и шоупрограми. Повече от четири десетилетия той игра рамо до рамо с ненадминати артисти у нас като Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Васил Попов, Емилия Радева...
От 1962 г. играе в "смешния" театър. Част е също така от трупата на общински театър "Възраждане". На 17 юли направи 74 години, но продължи редовно да участва в три представления на Сатиричния театър. На 1 февруари м.г. имаше премиера на пиесата на Самюъл Бекет, "В очакване на Годо", в която актьорът игра една от главните роли. Каза, че не води сметка за броя на превъплъщенията си досега, но те със сигурност са поне стотина. Въпреки заетостта си Димитър Манчев намери време да даде специално интервю за "БЛИЦ", макар че не обича да говори за болести и да се оплаква.
- Г-н Манчев, как сте със здравето? Виждам, че ви болят краката и малко трудно ходите.
Не обичам да говоря на тема здравословни проблеми. Няма какво да се оплаквам. Всеки човек си има болежки. Преди много години гледах една оперета "Кето и Коте" се казваше. Там един от героите пееше "тук балит-там балит"... Тогава не ми направи кой знае какво впечатление, но постепенно с времето тази лента все по-често ми се връщаше в главата. Годините се трупат, болежките също, заедно с тях.
Но престанем ли да играем на сцената, животът свършва. Затова мисля, че театърът е най-великият цяр за артиста.
- Как се чувствате на 74 г.?
Щом участвам в театъра - това е най-важното и се чувствам добре. Стъпим ли на сцената - всички болежки изчезват. Забравяш всичко. Наистина сцената лекува, макар и за кратко. Няма да забравя - преди години майка ми почина, а същата вечер имах представление. Ръководството на театъра ми предложи да го отложи, но аз, като си представих колко много хора ще се върнат, излязох на сцената и играх. Разбира се, мъката не изчезна, но поне за малко забравих за нея.
- А извън сцената успявате ли да забравите за болките и мъките?
Ами, стремя се да бъда винаги като на сцената и да няма болка. Питахте ме за краката - при мен проблемът не е в ставите. Аз имам диабет и затова краката ме болят. Знаете, че това заболяване дава различни усложнения и едно от тях е свързано с увреждане на краката. Не съм на инсулин, но пия хапчета всеки ден. Диабетът е една от най-злите болести. Ужасна е! Но не ми задавайте повече въпроси за това, защото не искам да говоря.
- Спортувате ли, как се поддържате във форма?
Времето за спорт ми е минало и не мога да спортувам. Не пия алкохол, вече 11 години и не пуша. Активно спортувах като юноша, но затова пък днес обичам да ходя и да гледам футбол например. Фен съм на "Левски".
- Играете комични роли, но вие весел човек ли сте иначе?
Ако не съм весел, какъв артист ще бъда! По принцип ние трябва да сме широко скроени, за да играем. Все пак понякога преобладава оптимизмът, друг път - песимизмът. Животът, който го живеем, предполага повече второто. Т.нар. политици трябва така да направят, че да има много повече смях, засмени лица и светнали очи. Тези неща за съжаление ги няма. Когато тръгнеш по улицата, хората са угрижени. С тези пенсии и заплати как да се живее? Ние сме на последно място в Европа по доходи. Аз не съм в позицията, разбира се, да давам съвети как да се управлява една държава. Но не трябва само да се приказва и да се бием в гърдите, че едно или друго. Направи нещо, пък след това кажи, че то е свършено. А, те само говорят, говорят, пък нищо не става.
- Чувствате ли тежестта на годините върху плещите си?
Не, не съм почувствал тежест на годините засега, Слава Богу. Работя и това ме крепи и радва.
Едно интервю на Мария Тодорова, БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
