Слава Иванова е родена на 8 юни 1957 г. Завършила е 114 английска езикова гимназия. Магистър е по история на изкуството във ВИИИ „Н. Павлович“. Владее английски и руски език. През 1995 г. специализира мениджмънт на музеи и галерии в City University, Лондон. От 1996 г. е главен уредник на отдел „Съвременно българско изкуство“ в НХГ. В края на 2009 г. e назначена за директор на НХГ. В периода 2009-2011 г. ръководи екипа на галерията. През 2011 г. тя работи и за откриването на нов филиал на НХГ в София, представящ изкуството от епохата на социализма със скулптурна експозиция на открито. През 2013 г. е наградена с Ордена за изкуство и литература на Министерството на културата и комуникациите на Франция. От 2015 г. е директорка на Националната художествена галерия „Квадрат 500“.

– Заражда се усещането, че някакво проклятие тегне над мащабното начинание, наречено „Квадрат 500“. Първо се разгоряха спорове дали е уместно съединяването на двете галерии – националната художествена и за чуждестранно изкуство, после за това как да се нарича, сега ви обвиняват, че не стопанисвате успешно експонатите. Какво става, г-жо Иванова?

– Може би има нещо такова. Особено след откриване на експозицията се изсипа толкова много жлъч. И различни влияния рефлектираха в галерията, различни становища се противопоставяха. Очевидно през тези две години, откакто галерията съществува, този процес не стихна, а напротив, като че ли още повече ескалира. Аз бях убедена, че с времето малко по малко музеят ще започне да работи в един по-нормален ритъм, но сякаш от самото му създаване нещата бяха предпоставени, че да има непрестанно конфликти, непрестанно ровене в различни проблеми – било съществуващи, или такива, по-скоро създавани. Както последният например. Всичко това, което се развихри около Националната галерия беше провокирано отвътре.

– Имате предвид в самата галерия, а не от странични зложелатели?

– За съжаление, да. Ние продължаваме да не сме единни като екип. Помните ли, някога аз споделях, че ще бъде много трудно сливането на два различни екипа, на две различни колекции. Сега това е реалност. Като прибавим и различните интереси.

– Какви интереси се сблъскват тук, не мога да разбера?

– За съжаление нашата гилдия е изключително индивидуалистична, макар че целите ни би следвало да са единни. Но в основата на тези атаки, злепоставящи галерията, са съсредоточени амбиции и желание за власт, ламтеж за директорското място.

– Което ме учудва. Точно пък това директорство с огромните си отговорности, напрежение и недоимък не носи нито наслади, нито облаги от властта. Все едно да те влече електрическият стол.

– Така е. Само който е седял на него може да си представи за какво точно става дума. Но отстрани навярно изглежда симпатично и съблазнително, особено за хора, които имат подобни амбиции. Понеже аз самата никога не съм ги имала, наистина не разбирам откъде и защо се организират тези настъпления.

– Но това не е стигнало до медиите, а сега се разшумяха електронни медии, телевизии.

– Ние отговорихме на предизвикателството много ясно и точно. Че за безстопанственост и безотговорност в никакъв случай не може да се говори, че това са едни абсолютно кухи обвинения, които в крайна сметка бяха насочени срещу мен, но още по-тежкото е, че те се отразиха изключително негативно върху имиджа на Националната галерия. А ние като екип работихме упорито през последните две години именно с желанието независимо от предпоставените негативни нагласи с всичко, което правим да утвърждаваме в общественото пространство статута й на най-голям и перспективен художествен музей в България.

– Защо реставраторите не желаят да коментират проблема с картината на Франц фон Щук „Луцифер“

– Защото се уплашиха.

– От какво?

– От създалата се ситуация от две служителки на музея. По-точно от едната. Тя е завела Недко Солаков в залата, която беше напълно достъпна и всичко там беше видимо. Не е било нужно той да бъде специално въвеждан. След което да последват публични изблици от негова страна.

– А художникът Недко Солаков в качеството си на какъв се произнася?

– И аз това се питам. И дали зад това внезапно пристрастие не се крие нещо друго. Мисля, че зад всичко това стоят лични интереси на близки приятели на Недко Солаков. Ако се види кои са те, нещата ще се изяснят. Ще се види чии са интересите и амбициите и защо аз съм атакувана.

– А защо тези интереси и амбиции нямаха проявление, докато Вежди Рашидов беше министър?

– Вероятно са се страхували от него. Но сега хората, които искат да заемат този пост, са окуражени. Говоря конкретно за Яра Бубнова, която сега ми е заместник с високи протекции. Мисля, че вече няма какво да се скрива. Можем да бъдем директни. Отношенията станаха откровено зъбати. Като отворена рана или абсцес, който очевидно повече не може да остане скрит.

– Но вас ви обвиняват за конкретен пропуск, не виждам някакви принципни обвинения за незадоволително функциониране на галерията под ваше ръководство през тези две години.

– „Конкретният пропуск“, ако може така да се нарече, всъщност се състои в следното. В най-тежките зимни дни инсталацията в сградата на бившата Национална галерия за чуждестранно изкуство, в която беше направен частичен ремонт, започна да замръзва. Имаше поредица от аварии. През първата нощ с най-ниски температури аварираха три климатика, следващата още три и т.н. Говорим не за изцяло ремонтирана, а частично подменена климатична инсталация. Незабавно се свързахме с фирмата, която поддържа съоръженията, и ремонтът започна веднага. Наистина за 24 часа е имало спад в температурата и тя е била 15 градуса при допустимите 18. Такава разлика в температурите може да увреди картините, но не и да ги унищожи. А и говорим за поправими увреждания, които след реставрация ще бъдат отстранени. Реставраторите направиха оглед и някои от тези произведения, които се нуждаеха от подобна намеса, бяха превантивно облепени със специална японска хартия. Въпросът за състоянието и реставрационните намеси по творбите е строго професионален и той не може произволно да бъде дискутиран. За да се води адекватен разговор по темата, се изисква съответната професионална подготовка и познания. Един проблем, който галерията ще реши със собствения си потенциал от специалисти, се използва, за да се атакува там, където е нужно някому.

– Кога ви приключва мандатът?

– През 2020 година. Но при такива случаи се действа по съответния административен начин. Вече съм го изпитвала веднъж. За съжаление в нашата културна гилдия нещата не се случват по най-културния начин.

– Тълкуват пенсионирането на двете служителки, алармирали за пострадалото произведение, като отмъщение от ваша страна.

– На тях отдавна им беше време за пенсиониране, особено на едната. И честно казано след това, което се случи, не мисля, че има ръководител на институция, който би се примирил с такава клевета – Националната галерия унищожава произведения на изкуството. Това е обидно и унизително за целия екип, включително и за самата госпожа. След като е работила 30 години в тази галерия, до такава степен ли й е чужд престижът на музея? Не може една национална институция да бъде унижавана по този начин. Развихрилата се кампания не е в името на изкуството.

– Как понасяте атаките срещу вас?

– До такава степен съм изчерпана и омерзена, че даже не ми се говори. Това беше едно активно мероприятие под рубриката „За торбите и хората“. Но не по Стайнбек. Не знам дали разбират какво искам да кажа.

– Получавате ли подкрепа отнякъде?

– Да, тук в галерията ме подкрепят. Особено младите хора. Трудно ми е да си представя, че те биха се вписали в тази отвратителна, грозна история. Радва ме, че идват млади хора да работят тук от любов към изкуството. Е, трябва да има и приемственост, защото музейната работа изисква доста специализирани познания…

– Продължава ли галерията да функционира нормално?

– Да. Днес откриваме нова изложба по проект на една от най-младите ни колеги. Не се предавам. А това, че някои интригантстват и петнят имиджа на Националната галерия, си остава за тяхна сметка. Галерията ще продължи да съществува независимо от всичко. Има млади хора, те ще продължават да работят за нея.

Източник: "Труд"