Пътят на Сули Сеферов: От „Коньовица“ до „Кавалер на орден на Франция“

Осемдесет години големият художник рисува своята митична страна „Аркадия“

Сули Сеферов е роден на 8 декември 1943 г. в София, България. През 1969 г. завършва Националната Художествена Академия в София в класа на проф. Илия Петров, специалност " Живопис". Участва във всички национални художествени изложби и много български представяния в чужбина. Собственици на негови творби са Националната художествена галерия, Градската художествена галерия в София, Музей "Пушкин" в Москва, галерия "Лудвиг" в Кьолн.  Носител е на призовете: 1967 г.- Първо място на Международния младежки фестивал в София, 1969 г.- Годишна награда на "Съюза на българските художници", 1971 г.- Награда за живопис на "Националния съюз на младежта", 1984 г. - Награда на Министерството на отбраната за произведение  на изкуството на патриотична тема, 1986 г. - Първо място за живопис в национален конкурс в Полша.

"Квартал „Коньовица“ беше роден квартал не само на мен, на родителите ми, а и на многобройните ми лели по майчина и бащина линия. Там живееха бедни, но честни хора. Беше работнически квартал. Едноетажни къщи  със зелено боядисани дъсчени огради . Пред портите на всяка къща имаше дървени пейки, на които сядаха жените, които си говореха, клюкарстваха, плетяха или се караха. Докато, ние, децата,  играехме около нас се разхождаха кокошки, петли и дори прасета. Имахме голямо куче, Облак се казваше, много добро.   Харесвах петлите.  Особено един, грамаден  и приказно шарен. Той нападаше жените. Само тях. След години го нарисувах, заедно с едно момче, което го е яхнало. Това съм аз". 

Когато Сули Сеферов ми разказваше тези детски спомени току що бе навършил седемдесет години. Но явно те не го оставят на мира, защото и днес, вече навършил осемдесет, той продължава да се връща към тях.

Легендата твърди, че в „Коньовица“ не се раждат късметлии. Има разбира се и изключения. Сули е  едно от тях.  В началото рисуването за него била като детска игра, докато учителите не му обяснили, че всъщност това е сериозно нещо и се учи в художествените гимназии.

После дошла академията и късметлийската среща с Учителя-професор Илия Петров. Той учил студентите си на най-важното: Да уважават занаята. И чак после да стават художници.

През 1969 година в София се провежда поредната Национална изложба. Естествено тя е за батковците, корифеите в жанра. Приятели, обаче агитирали абсолвента Сеферов, да занесе една картина. Той се дърпал, сметял се още за начинаещ, който не е редно да се реди до заслужилите и народните. Все пак любопитството му надделяло.

Случилото на изложбата  направо го изстреляло  към върха, там, където се  усещал  вкуса на славата.  Картината му не само, че била приета, получила първа награда, но и била откупена. Името  му се разчува.  Говори се за негов стил.

За осемдесет години Сеферов казва, че е участвал в  повече от сто изложби и е нарисувал над хиляда картини. Последната му ескспозиция  бе, така да се каже,  юбилейна.  Откри  се на рождения му ден, 8 декември, в Пловдив.

Но нека се  върнем  към една друга, за която той разказваше с усмивка:

През 1987 година Сули и Георги Чапкънов излагат творбите си във Париж, организатор на изложбата им е ЮНЕСКО.  Това предполага много шум, ценители, търговци. Между тях  и италианец, който  упорито пита за цената на една от картините.

Да му се отговори е трудно, дори невъзможно.  Държавата   е задължила художникът да  върне всичко, след края на изложбата. За това е издадена и митническа декларация.

Италианецът обаче съвсем не схваща родните ни разпоредби. Той е  упорит и накрая наистина става собственик на въпросната картина, а  създателят й  трябва да мисли как да се оправя. 

Сули  купува  картон с приблизително същите размери и рисува нова картина, подобна на продадената. Така въпрос е решен. Но… не съвсем. Защото  митничарите са на своя пост: : Вие сте изнесли картина на платно, а  връщате на картон, при това размерът не отговаря.  Обяснете!

Обяснението на художника изглежда просто, но явно свършва работа: Картините са мои, казва той-аз съм ги рисувал и ако искам мога да ги хвърля в Сена.

С това драмата приключва.

За Сули Сеферов се твърди, че прави в картините си това, което не е по силите и на Господ, като  събира на едно място бухал и петел,  дена и нощта., светлината и тъмнината , ведростта и мъдростта. Той е влюбен  в героите си: в мъжа с широкополата шапка, жената, която не се отделя от него , детето без което този свят ще е никакъв . Въобще в неговата митологична страна „Аркадия, където са живели  щастливи хора.

За да ги види  бившият американски посланик Хю Кенет Хил се катерил двадесет етажа пеш, до ателието му в квартал „Младост“. При  това нямало и ток. Англичанин пък купил наведнъж тридесет картини и направил с огромен успех изложба в Лондон.   

Четвърто поколение софиянец, наследил  от кръвта на всички балкански нации, Сеферов спокойно може да каже, че е и европеец,  далеч преди за това да заговорят родните политици. Доказва го и  писмото,   пристигнало през 1992  година от Париж и подписано от  министър на културата Жак Ланг. В него пише така:

„ Това високо държавно отличие „Кавалер на Ордена за изкуство и литература на република  Франция „  ви се присъжда за високи постижения в областта на изкуството и културата в Европа и света“.

Сред десет номинирани заслужили българи французите удостояват с тази висока чест  конювичаря.   Но странно, това сред сънародниците му поражда повече завист, отколкото радост. Така де, нищо ново под слънцето. 

И докато света  награждава на Сеферов, той пък се възхищава  на своя състудент Димитър Казаков-Нерон. Смята, че той е най-интересният човек, когото познава.  Като нямаш платно, казвал- виж какви хубави бели гащи имаш. Ще рисуваш върху тях! -  И го правил. Защото ненавиждал безделието.

Чешит отвсякъде Нерон накарал група ценители японци,  дошли да купят от него двеста картини, да се събуят пред вратата на ателието му. Като пред храм.

Вече осем десетилетия  животът на големия български художник Сули Сеферов е платна, бои, четки, свят от легенди и странни добри хора. Момчето продължава да лети върху  петела из своята „Аркадия“. И   няма сила, която да спре  този красив полет.

 Исак Гозес    

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук