"Армията" чества юбилей с "Парад на спектаклите"
Той е многодетен – има 1500 "деца". "Показвал" ги е пред публика 21 646 пъти и с тях е зарадвал цели две Българии и половина - 17 млн. 280 хил. души. Този свръхзаслужил "пенсионер" обаче изобщо не мисли да се пенсионира. Напротив има чудесно настояще, а крои планове за още по-светло бъдеще.
<em>Този "той" е Театър "Българска армия". Своя 60-и "рожден ден" празнува подобаващо артистично на 19 октомври с галаспектакъл. В генералска униформа актьорът Георги Новаков "рапортува" по военному за "възходите и... равнинните периоди" през тези шест десетилетия на театъра. </em><br /> <br /> <u>Сменял неведнъж своето име, превеждан в Испания дори като "Театър на въстаническите сили", той остана в сърцата и умовете на хората като Военния</u><br /> <br /> "Генерал Новаков" бе често неуставно прекъсван и допълван от вечния модератор на церемониите за наградите "Аскеер" и "Максим" Веселин Ранков и от председателя на "Академия "Аскеер" Милен Миланов. На видеоекран вървяха откъси от култови спектакли – плод на режисьори като Леон Даниел и Крикор Азарян, Асен Шопов и Иван Добчев. На сцената, куцукайки или с отскок, постепенно се изкачваха творци от всички поколения, дали или даващи много от себе си в „храма на Мелпомена” на „Раковски” № 98. От доайени като Никола Гълъбов, Димитър Миланов, Антония Чолчева, Емилия Радева, Мария Русалиева и др. до най-младите като Леонид Илчев, Тигран Торосян, Александра Сърчаджиева, Гергана Данданова и др. <br /> <br /> Видимо отслабналият Стефан Данаилов („Като фиданка си станал, бре!”, възкликна по негов адрес Васил Михайлов) се разположи удобно във файтон на сцената и прегърнати с Елена Райнова запяха:”Ламбо чака отвън, животът май не е сън”. Друг колос на Военния, Васил Михайлов пък се отпусна в своето си кресло на Дон Жуан от най-новата премиера на театъра „Завещанието на целомъдрения женкар” от Анатолий Крим.<br /> <br /> В един момент погледите на всички – творци на сцената и зрители в салона, се впериха нагоре.<br /> <br /> <u>От небето „ръкопляскаше” цяло съзвездие от ярки „звезди”, преминали вече в по-добрия свят</u><br /> <br /> Военният театър за сетен път доказа, че умее да цени своите чада. В следващия момент сцената се превърна в цветна градина от кошници и букети. „На многая лета!” гръмна и неповторимият бас на великия Борис Христов. За много години, Театър „Българска армия”!<br /> <br /> <strong>Борислав КОСТУРКОВ</strong><br />