Само в "ШОУ"! Актьорът Евгени Будинов още вярва в Дядо Коледа

Евгени Будинов е роден на 20 юни 1981 г. в София. Първите му стъпки в театъра датират още от детската школа „Смехурко” в Банкя. Продължават и в гимназията – в детско-юношеската театрална трупа към Нов драматичен театър „Сълза и смях” при Венци Кисьов. През 2004 Александър Морфов го ангажира за ролята на Мравката в хитовия спектакъл на Народния театър „Хъшове”, която е и негов своеобразен дебют на голяма театрална сцена.

Като дете Евгени Будинов бил много подредено, но все пак палаво хлапе – почти, колкото е сега и синът му Александър. Вярвал, че като порасне, ще стане я някой приказен герой, я изтъкнат лекар. Далеч преди да се захване сериозно с театър, за изненада на мнозина Евгени Будинов всъщност искал да бъде и рок звезда. Музикалната му мечта обаче останала неосъществена.

„Майка ми казва, че съм бил палаво дете, но синът ми Александър е много по-палав. Аз бях много подреден. Играех си много с конструктори. Мислех, че ще стана или лекар, или някакъв архитект. Тогава майка ми работеше като началник цех за трикотаж. Там шивачките ми шиеха различни облекла. Примерно, исках да бъда герой от „Тримата мускетари” и те ми правеха наметало. След това родителите ми купуваха шпага, за да приличам съвсем на образа. Имах много щастливо детство”, връща лентата назад актьорът.

Вдигал скандали за играчки

Въпреки че бил контактно и неконфликтно дете, Будинов от малък си имал изразени принципи – давал лесно от своите играчки на приятелите, но ако някой от тях не отвърне със същото, ставали жестоки разправии.

„Имах много приятели, бях много контактен. Лесно съм си давал играчките, обаче ако някой не ми даде неговата играчка, ставаха жестоки разправии, скандали и побоища”, потвърждава и самият той. Любопитен факт е, че актьорът вярва и до днес в съществуването на Дядо Коледа.



„Още вярвам, да. Мисля, че той съществува. Ако вярваш - съществува, ако не вярваш - не съществува, това не се отнася само за Дядо Коледа.” Именно от добрия старец най-често получавал любимата си детска играчка – колело. Докато един ден не попаднал на дефектно…

„Имаше едни колелета BMX. Братовчедите ми и аз си взехме, но моят беше най-скапан. Не знам дали не го сглобили добре или нещо подобно, но хич не вървеше. Много ме беше яд за това колело. След това подаръкът, който най-много ме зарадва, беше една шейна с кормило отпред. Тогава Дядо Коледа ме беше изумил как ми я е донесъл.”

Отраснал с котки, кучета и заек

Освен с колела и шейни Евгени най-много обичал да отделя внимание в игри с домашните си любимци. А както изглежда, те май са му били и любимите играчки.

„Постоянно имах различни домашни любимци. Спомням си за котката Лъки. Много благородна, сиамска, въпреки че те по принцип са зли. Беше мъжки котарак,

с отрязана опашка, както ги режат в Габрово

Аз даже го навивах, както се стиска чаршаф. Нищо не ми правеше, дори не ме хапеше. След това ми взеха едно старо куче – Роко. Един път реших да го навия като котката, то пък взе, че ме ухапа. Накрая дойде ред и на един заек, който беше в цеха на майка ми, където го гледаха. Той обаче избяга, така ми казваха, но сигурно са го сготвили и изяли. Майка ми до ден- днешен твърди, че е избягал.”

Актьорът от малък е в добри отношения с родителите си. Признава даже, че не помни те дори и веднъж да са му посягали въпреки палавите моменти и белите. Позволявали му свободно да прави избор какво да прави.

Страх го е някой да не сгази детето му

Тъй като детството му преминало основно в Банкя, актьорът често признава, че много му се иска и детето му днес да усети същата атмосфера, само че някогашното спокойствие там вече е само хубав спомен.

„Летата ми преминаваха там и сега искам и синът ми да прекарва повече време в тази среда. Едно време в Банкя минаваше една кола на един час, сега не е така. Гледам някой да не ми сгази детето…”, признава Будинов. И добавя, че като дете

най-любими му били посещенията с баща му на Панчаревското езеро

където двамата се забавлявали по мъжки. Всъщност когато Евгени се ражда, баща му е на 50 години, но именно той се занимавал най-много с него. Често ходели не само на Панчаревското езеро, но и в други паркове.



„Веднъж бяхме отишли в Парка на свободата, а там има езеро с патици. Аз бях влязъл в езерото и се бях намокрил. За да ме прибере, ме увиваше с неговите дрехи, защото нямаше таксита. Забавно време беше, нямаше компютри. Аз бях ученик, когато те навлязоха. Играех си на народна топка, жмичка, футбол, правехме фунийки. Старите игри, дето сега децата не могат да ги усетят, защото стоят пред таблети и компютри.”

Евгени има и по-голям брат, с когото делели една стая. Тъй като батко му бил доста по-голям от него, имали и доста различия. За едно от тях актьорът днес разказва, че тогава изживял изключително тежко:

„Стоичков играеше в ЦСКА, преди да отиде в Барселона, и аз му бях огромен фен. Тогава с брат ми деляхме една детска стая, като той е 14 години по-голям от мен. Бях налепил цялата стая с плакати на Стоичков, докато той не ми ги скъса. Сигурно искаше да си води приятели в стаята. Преживях го много тежко.”

Близначки били първите му гаджета

Още в детската градина пък бъдещият актьор проявил плейбойска натура. Дружал с две сестри, които считал за свои гаджета.

„Имаше две сестри - Сиси и Аника. Много се забавлявахме, държахме се за ръце, дори веднъж бяхме избягали, за да си играем. После имах и гадже една Цвети, с която пак само се държахме за ръце”, не спестява романтични подробности той.

Родителите му тежко приели, че не отишъл в казарма

Залива се от смях с Албена Михова на сцената