"Синът на майстора на маски" от Алисън Ричман
Нежна история за постигането на мечтите и цената, която трябва да платим по пътя към себе си
Алисън Ричман е родена в Ню Йорк в семейство на художници. Завършва история на изкуството в престижния Уеслиански дамски колеж в щата Масачузетс. Писателският успех за нея идва с четвъртата ѝ книга – „Изгубената съпруга“.
Историята на Ленка и Йозеф за няколко месеца се превръща в международен бестселър, преведен на четиринайсет езика, а в момента има планове за екранизирането ѝ. „Изгубената съпруга“ печели ежегодната награда на читателите за най-добър роман на автор от Ню Йорк за 2012 година.
Книгата бързо намира почитатели и в България, а след нея ИК „Хермес“ публикува още три вълнуващи романа от авторката - „Ритъмът на спомените“, „Италианската градина“ и „Последната картина на Ван Гог“.
Всички книги на Ричман са вдъхновени от любовта ѝ към изкуството, историята и пътешествията. По време на студентските си години тя печели стипендията „Томас Уотсън“ и в продължение на девет месеца живее в Япония и чиракува при майстор на маски за театър Но. Това преживяване и познанията ѝ за японската култура вдъхновяват нейния дебютен роман – „Синът на майстора на маски“, който през септември ще излезе и на български език.
За книгата
И знаех, че към това се стреми сърцето ми, това бе съкровеното ми желание. Не да рисувам маски. Исках да рисувам живота.
Из „Синът на майстора на маски“
1890 г., Япония
Кийоки Ямамото учи традиционните техники на японското изобразително изкуство. А мечтае да замине за Париж и да рисува в багрите на импресионистите.
Рюсей, бащата на Кийоки, е посветил живота си на изработването на маски за театър Но. След смъртта на любимата му съпруга изкуството е неговото убежище от самотата. Почитан като най-вдъхновения майстор на своето поколение, той очаква единственият му син да го наследи. И да пази традициите на семейството и страната си, а не да се влияе от западните представи за красота.
В търсенето на своя път, Кийоки се оказва на ръба на една отмираща епоха и раждането на друга. Разкъсван е между сакралните традиции на театър Но и копнежа по Париж и импресионистите. Трябва да избере между синовния дълг и следването на собствените си мечти.
Отзиви
Задълбочен разказ за човек, който се изправя срещу родната си култура, семейството си и собственото си чувство за отговорност.
The New York Times Book Review
Алисън Ричман е изключителен талант!
Кристин Хана, писател
Впечатляващо пътуване между две култури.
Bookforum
Ричман сполучливо черпи от своите исторически проучвания и от собствения си опит... Романът е изпълнен с исторически детайли и въздействащи описания.
Library Journal
Интервю с Алисън Ричман
- „Синът на майстора на маски“ дава началото на писателската Ви кариера. Как се случи това?
- Замислих се за такава кариера по време на последната ми година в колежа, когато един от преподавателите ми каза, че имам талант да разказвам историята „зад картината“. С наближаване на дипломирането се запитах с какво бих искала да се занимавам. И отговорът беше: да разказвам истории, вдъхновени от живота на творците.
По време на обучението си бях прекарала известно време в Киото като ученик на майстор на маски за театър Но. Отне ми повече от година, за да изработя една-единствена маска. Аз, жена от Запада, изучавах традиционно японско изкуство. Това ме накара да се замисля кога първите японски артисти са започнали да изучават западното изкуство. Попитах преподавателите си след завръщането ми, но никой не знаеше отговора. Всичко това ме заинтригува и ми се стори, че е чудесна идея за роман. Кандидатствах за стипендия, за да проуча първите японски художници, които в края на 19. и началото на 20. век напускат страната си, за да изучават изобразително изкуство във Франция. Впоследствие от това се роди и първата ми книга – „Синът на майстора на маски“. Публикувах я, когато бях на 24 години, и не съм спирала да пиша оттогава.
- Пишете исторически романи. Какво Ви привлича в този жанр? Как протича процесът Ви на работа?
- Обичам да научавам нещо ново с всяка книга. Проучването е най-хубавата страна на професията ми. Обичам да пътувам до държавите, за които пиша, да опознавам чужди култури, храната, традициите, да наблюдавам заобикалящата ме среда. За проучване на историческите факти чета доста, използвам снимкови архиви и ако е възможно, интервюирам хора, живели в този период. Узнавам толкова много по време на този процес и обожавам да преплитам наученото в романите си, за да може и читателите да обогатят знанията си, докато се наслаждават на сюжета.
Всички мои книги започват от един въпрос, който не ми дава покой. И знам, че сред отговорите се крие роман. След това започва проучването, което обикновено отнема около година. Междувременно обмислям персонажите – техните характери, външен вид и т.н. Едва когато почувствам, че разбирам напълно мястото, историята и героите, съм готова да започна да пиша. Тогава текстът просто се излива от мен и няма нужда да спирам.
- Писането на исторически романи може да се окаже предизвикателство, тъй като съвременните гледни точки, социални и културни норми са различни от тези, които описвате. Как се справяте с тези разминавания?
- При мен всичко се основава на задълбоченото проучване. Щом се подготвя добре, героите и тяхната култура се оформят естествено в съзнанието ми. Когато пиша в първо лице (както е в „Синът на майстора на маски“, „Последната картина на Ван Гог“ и „Изгубената съпруга“), имам чувството, че гласовете на персонажите говорят чрез мен, и текстът се оформя по естествен път.
- Разкажете ни малко повече за сюжета и посланията в „Синът на майстора на маски“.
- Работата на майстора на маски е да създава живот чрез творенията си. Той вярва, че маските, които лежат по рафтовете в студиото му, са едва ли не негови деца. Затова и в книгата изглежда, че бащата има по-близка връзка с тези неодушевени предмети, отколкото със сина си. Така романът се превръща в история за баща и син, за двама различни творци, които не успяват да намерят път един към друг. Но също така е и разказ за млад студент по изобразително изкуство от Япония, който заминава за Париж, опитвайки се да намери път към себе си и към твореца, който иска да бъде.