През септември 1979 г. Далчев е във Виена където се представя негова изложба, придружен от съпругата си Ана Далчева. При закриването на изложбата той шокира всички: обявява пред вестник “Ди пресе”, че няма да се върне в България, а ще замине със семейството си в Щатите.
В САЩ се озовава след куп перипетии около получаване на паспортите си от България, но ги получава чак след намесата на самата Людмила Живкова.
![]()
Автопортрет на Далчев като млад живописец
В Щатите сякаш Далчев започва надпревара с времето. Прави паметник на Макгахан в Ню Лексингтън, паметник на Свободата , проект за паметник на легендарния олимпийски спринтьор Джеси Оуенс. Сближава се със семейството на Джордж Буш-старши, който събира цяла колекция от пластики на Далчев.
![]()
Автопортрет на Далчев като скулптор на възраст
Но времето сякаш закриля Далчев да работи до край. Умира на 10 юли 2002 г., месеци преди да навърши 100 години. Погребан е в забележителния архитектурен комплекс “Кристалната катедрала” в Гардън Гроув близо до Лос Анджелис.
В залите на СГХГ чрез 40 произведения, представителни за стилистиката на двата периода в изкуството на Любомир Далчев, се разкрива развитието на авторския му почерк.
![]()
СГХГ изложбата на Далчев
Той започва като студент по живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов, после заминава в Рим и там завършва скулптура при проф. Лупи, където учи в един клас с Алберто Джакомети и Сретен Стоянович. Нататък специализира в Париж.
С идването си в родината той е включен в изграждането на Съдебната палата и оттам нататък започва триумфа му като скулптор.
Документалните филми, свързани с живота и творчеството на Далчев се излъчват на първия етаж на СГХГ.
Произведения като "Самуиловите воини", "Блудният син", "Йов", "Маутхаузен", авторството му в Съдебната палата, Паметникът на Климент Охридски до Софийския университет, десетки скулптури и мемориални комплекси бележат в негово лице създаването на модерната българска скулптура, през XX век, за да се обобщава днес като "Векът на Далчев".
![]()
Професор Любомир Далчев поставя началото на нова школа в българската скулптура, която процъфтява с първите изяви на неговите ученици , които са Велислав Минеков, Галин Малакчиев, Никола Терзиев-Желязото, Иван Нешев, Альоша Кафеджийски, Крум Дамянов .
Втората част на изложбата е разположена във филиала на СГХГ - галерията „Васка Емануилова“ . В експозицията там има фотографии от ателието на нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки.
Между двете галерии в градинката на гърба ва Централния военен клуб, много хора са виждали единствената скулптурна галерия на открито, която съществува от 1974 г. и е изцяло от опазени и събрани произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ.
Куратори на тази забележителна изложба на уникалния ни скулптор са Аделина Филева, Красимир Илиев и Галина Декова .Подготвя се и излизането на голяма монография с творби и биография на уникалния ни скулптор.
Не пропускайте тази забележителна изложба на скулптора ни Любомир Далчев, един световен нашенски творец, която ще продължи август и септември.
Савка ЧОЛАКОВА