Хайку е кратка японска поетична форма, състояща се обикновено от три реда със следната структура на сричките: 5-7-5. Въпреки своята краткост, хайку предава дълбока емоция или моментен образ от природата, който често съдържа и сезонен елемент (киго).
Хайку изисква лаконичност и способност да се предаде усещане за моментна красота или прозрение в малко думи.
Йоса Бусон: Поетът на изгубения дом
Йоса Бусон, рисунка от Мацумура Гошун
Йоса Бусон (1716–1783) е един от най-известните японски майстори на хайку и талантлив художник. Роден в селището Кема, близо до Киото, той започва живота си с фамилията Танигучи. В зряла възраст обаче променя името си на Йоса, а през 1744 г. приема литературния псевдоним Бусон.
Рано остава сирак и на двадесет години заминава за Едо (днешно Токио), за да изучава поетично изкуство при Хаяно Хаджин – ученик на Башьо. Въпреки че никога повече не се завръща в родното си село, Бусон посвещава редица стихове на темата за изгубения дом.
След смъртта на своя учител през 1742 г., Бусон прекарва десетилетие, пътувайки из Североизточен Хоншю и периодично се завръща в Едо. През 1757 г. се установява в Киото, където се жени и официално приема фамилията Йоса.
В 1766 г. заедно с Тан Тайги и Куроянаги Шьоха основава школа за хокку поезия – Санкашя. Четири години по-късно, след смъртта на Шьоха и Тайги, Бусон поема ръководството на школата Яхантей, привличайки нови ученици, сред които изпъква Такаи Кито. Творчеството на Бусон остава запомнено с дълбоката му емоционалност и връзката с природата и спомените за родния дом.
Хайку от Йоса Бусон
В звездна нощ…
В звездна нощ
към водата на оризището
вишнев цвят лети.
***
В тази есенна нощ…
В тази есенна нощ
мисля само
за тате и мама.
***
Ореолът на луната…
Ореолът на луната.
Ухание на сливов цвят
струи към висините.
Снимка: Envato
