По книжарниците излезе „Сянка“, третият роман на Васил Панайотов („Убиец“ и „Другата“) и най-съкровеният му досега. Посветена на най-добрия приятел на човека – и на покойния бултериер на автора Хамър – книгата разказва пътя на един мъж между смъртта и живота в компанията на четирикраката му Сянка.

Линията между живота и смъртта е кратка за изминаване – в случая е един месец, нито ден повече. Героят на романа „Сянка“ – безименен, откровен, напълно сериозен дори в хумора – е взел своето решение. Ще сложи край на живота си на 3 август, ден преди рождения си ден. Дните от месеца, който го дели от навършването на 40 години и от смъртта, започват да капят по пода като страници на календар, отброяващи датите до неизбежното.

Той не се страхува. Решението му не е спонтанно – то е под знака на твърда воля и непоклатима решителност – но важното е друго. Кой е водил дневник за битката между живота и смъртта, в която победителят е предизвестен? Не знае някой някога да го е правил. Но той ще го направи и още как! Ще се прости със света по единствения начин, който може – чрез хладнокръвна дисекция. Дневникът ще бъде запълнен с бележки за преживяванията му в оставащите 30 дни.
 



Легендите нашепват, че Смъртта понякога прави сделки. Но сделки прави и Животът, а средствата, които използва, изненадват всички ни. Дали пратеникът на светлината може да се казва Сянка? А може ли да притежава четири лапи? Когато изкуплението се появява, то често впива зъби в крачола на героя, за да го издърпа от бездната. И да го научи да живее, преди да се върне, откъдето е дошло. А вечните хамлетовски въпроси, спотайващи се винаги по ръбовете на съществуванието, хвърлят дълга сянка.

Романът „Сянка“, изплетен от затрогващата връзка между един мъж и неговото куче, показва, че болката и времето имат висока цена, но там някъде всеки намира истинското значение на любовта.