"Танцът - любимата метафора" - най-новият мултимедиен танцов спектакъл на Николай Матев

Николай Матев е хореограф, танцьор и аниматор. От неговото танцувално творчество е омаяна немската публика, а за успехите му като художник аниматор и създател на добавени реалности, са доказателство безчетните филмови фестивали, на които анимационния му филм "Дефектът Пигмалион" е удостоен с награди от цял свят.

„Танцът - любимата метафора“ е най-новият мултимедиен танцов спектакъл, на уникалния и самобитен хореограф и танцьор Николай Матев.

Единството на фабулата на вълшебната балетна история е  изградено като история за човешката самота, обусловена от  новата психологическа категория- „Ковид затваряне“. Пластиката на танца  синтезира по необичаен начин: музика, драма, звук, манипулация на светлинната, лазерна сценография и 3D анимация, чрез експресията на експерименталност и иновативност.

„Потънете в усещането за безтегловност“ е слогъна на лазерното шоу.

Мултимедийният танцов спектакъл е определен като „послание, създадено от движението“.

Най-важният момент е, че спектакълът е надраснал родното пространство и ще бъде представен в Берлин, пред немската публика на 24 юни  2022г. в историческата сграда на  Marienpark Berlin, която е построена през 1900 година и  предлага алтернативни градски  пространства, като иновативни сцени за изкуство и култура.

Историческата сграда на Marienpark Berlin

Николай Матев прави трансгранично представяне на спектакъла си и популяризира българското изкуство пред международна публика - в представянето му в Берлин, Германия по атрактивен и любопитен начин.

Уникалният танцьор ще  представи една нова и атрактивна колаборация между танц, анимация и добавени реалности.

По този начин се надгражда кариерното му и художествено развитие, като танцьор в България, но и показва признанието, което Германия му дава.

Мотивацията му за осъществяване на танцовия проект е обусловена от желанието му да спомогне с творчеството си като танцьор за популяризиране на българското танцово изкуство по света.  В центъра на вниманието на хореографския дизайн са  добавени елементите  - музика,  звук, манипулация на светлинната, лазерна сценография и 3D анимация. 

Внушението, което постигат те, ще бъде възприемано като съставни части на единното художествено пространство.

Танцовият спектакъл е важен за Николай Матев като танцьор и аниматор, защото отдавна се интересува и професионално се изразява в експериментирането на свързването  на дигиталното в еклектиката на хореографията.

Аниматорът Н. Матев създава творческата  основа, върху която да се изгради един художествен образ в материалната обвивка на дигиталния файл, която във формата на танца трябва да достигне до  аудитория и да се превърне в чакана и желана ценност.

Разпространението на спектакъла „Танцът – любимата метафора“, е  подпомогнато от възможността му да се представя на живо пред публика, както и в интерактивна форма, което промотира целия екип - режисьорите, сценаристите, композитора – Ефемия Фард, д-р м. Ескандари Фард- Араш, които подкрепят спектакъла.

Усещането, което  се постигна и след разработването на темата за алиенацията в тематиката за коронавируса и нагнетяването му в  тази среда, въвежда рязко  публиката в социалната проблематика на темата, но по начин, който ползва щадящата реторика на естетиката в танца.

Николай Матев в изпълнение на лазерно шоу

Приобщаването на публиките към дейностите по настоящия проект ще постигна като творец- танцьор и аниматор, чрез обединението на класически обичайни методи с дигиталните технологии.

Проектът е създаден с финансовата подкрепа на НФК.

В дигиталния свят от съществено значение е повторяемостта на  съобщението. Изкуството в непрекъснато състезание за вниманието на преситения консуматор е интересът на публиката да бъде задоволен на етапи –  с видеа, с тенденцията на  вълшебното изживяване. Интерактивната  дигитална презентация, е която  съчетава изкуството на танца и визията.

Ефемия Фард и д-р М. Араш Ескандари Фард

"Дефектът Пигмалион",  Музикално-танцова драма с анимация 2021 г.

Награди:

- Номинацията на филма „Дефектът Пигмалион" за наградата „Златен Коперник" във Варшава  на 12th Educational Film Festival EDUKINO.

- Наградата на фестивала "Златен кукер" в София,

- Наградата на „Славянска приказка" МФФ

- „Дефектът Пигмалион" получи и Сертификат за наградата си от AWMIFF 2021 Аруба

- Наградата за най-добър сценарий на МФФ в Киев, Украйна – на 25- тото издание на „Золоте курча".

Кратък обзор за фестивалите, на които представихме българското кино с филма „Дефектът Пигмалион“:

- Noble International Film Festival And Awards - Индия

- MAGICA Advertising Festival - Великобритания

- Animae Caribe International Animation & Digital Media Festival- Южна Америка- Тринидат и Тобаго

- EATSA ARTLAB Индонезия

- First-Time Filmmaker Online Sessions САЩ

- Lift-Off Online Sessions Великобритания.

- ANIMART FESTIVAL - Гърция

- African Women Mobile International Film Festival - Аруба

- Iranian Film Festival – San Francisco - САЩ

- Internacional de Dança - Imagens em Movimento- Са̀о Па̀уло, Бралзилия

- 12th Educational Film Festival EDUKINO Варшава, Полша /ZACHETA - National Gallery of Art - Warsaw Poland/.

- FESTIVAL ANGAELICA  - САЩ

- Paus Premieres Festival

- „Златна роза" – Варна

- Magica Advertising Festival 2021  Лондон, Великобритания

- Официална селекция Rofife Film Festival Турция Истанбул  2022

- Official selection 4th Meihodo Festival USA 2022 

- Официална селекция Athens Digital Arts Festival в Атина 2022

- Официална селекция The Fear Faire Film Festival в Лас Вегас, САЩ

- Официална селекция Gagarin.Doc International Student Film Festival, Русия

- Официална селекция    Nisville Movie Summit - Nisville Jazz Festival

Стратегия за разпространение на анимационните филми „Бетховен в Париж“ и „Двойно отражение“ е базирана на представянето им чрез рекламата като естетически формат в епохата на постмодернизма. Нещо повече - символните стратегии за представяне пред аудитории и публики на двата филма, доведе до огромно им разпространение. Създаването на филм за филма – мейкингите на „Бетховен в Париж“ и „Двойно отражение“  бяха инструментариума за изграждане на идентичност, културни и социални стереотипи в рекламата, развиващи зрители в сферата на силните  социални послания.

Публиките успяха да  “деконструират” кодовете на рекламните съобщения на двата филма и извършиха социалния прочит на посланията в тях.

Трейлърите на „Бетховен в Париж“ и „Двойно отражение“  включваха  изцяло анимирани изображения, а също и сугестирана музикалната среда.

В дигиталния свят на анимационните 3 D филми от съществено значение за рекламата е синкретичността. Изкуствата вече не съществуват сами по себе си, те преливат от едно в друго, в непрекъснато състезание за вниманието на преситения консуматор. Интересът към филмите „Бетховен в Париж“ и „Двойно отражение“ продължава бъде надграждан на етапи – първоначално с тийзъри, обещаващи добро филмово изживяване. Впоследствие – с интерактивна дигитална презентация, в която се съчетават изкуството на  визията, за да се стигне до чистото възприятие на готовия филм по филмовите фестивали. Това е нещо като символичен „божествен” път – от идеята до сътвореното, който зрителите  изминават постепенно, за да влязат подготвени в света на анимационното кино.

Създадените  текстове по двата филма,  са интегрирани в дигитална среда. Самите текстове, свързани с филмите, са творчески прояви сами по себе си. Така вместо реклама аудиторията получава още художествено творчество. Критиката и анонсирането  се превърнаха сами по себе си в изкуство.

Приобщаването на публиките към силната социална тематика на двата анимационни филма беше постигнато и продължава да се постига, чрез обединението на класически конвенционални методи с дигиталните технологии, както и процесите на взаимодействие между тях.

Дигиталната и интерактивната медийна среда, чрез ползването принципа на индивидуализма, се активираха чрез ползването на хоризонталните структури на комуникация и социалните мрежи.

Сериозно беше обърнато внимание на съвременния потребител, чиито пряк достъп до информация и изразяване на собствено мнение  го активира да  става разпространител на  информация за анимационните филми „Бетховен в Париж“ и „Двойно отражение“. Обратната връзка в социалните мрежи, както и прекият контакт с всеки един отделен член на аудиторията е своеобразен ключ към успешна медийна кампания. Вдъхновяването на всеки отделен член на аудиторията да участва, споделя и създава съдържание в рамките на проекта е част от успешната медийна  стратегия на двата анимационни филма.

В изследователската работа, предшестваща писането на сценариите на „Бетховен в Париж“ и „Двойно отражение“  бяха организирани срещи с преподаватели и студенти от НБУ. Резултатите от тези срещи, дискусии и проведените анкети  продължават да бъдат публикувани в специално създадените профили в социалните мрежи – фейсбук, инстаграм и туитър , с активен форум за обратна връзка, което ангажира възможно най-широка аудитория.

За интересуващата се от 3 Д анимация, визуални и хореографски решения в 3 д анимацията и моушън кепчър системите, публика бяха организирани открити уъркшопове  по начина на създаване на филмите. Това засили интереса на специализираната публика още по време на самия процес по създаването на филмите.

Като следваща стъпка, след провеждането на уъркшоповете, художник постановчиците в анимоционното кино Ефемия Фард, Николай Матев, Джоузеф Фард и д-р М. Ескандари Фард- Араш  организираха в Галерия "Артемис"  създаването на художествената среда за създаване на аватарите на двата анимационни филма.

Привлечените студенти и ученици в тях имаха възможност да се занимават с  различни техники в  3 Д анимацията, които провокират емоции, свързани с темата на двата филма – човешкото тяло и неговото взаимодйствие с дигиталните образи. Този подход, свързан с практическото умение на движението и пренасянето му върху анимационния аватар, е един от най-атрактивните начини в образованието на публиката как да се създава анимация.

Филмите „Бетховен в Париж“ и „Двойно отражение“  представляват мащабни и зрелищни анимационни филми,  който са своеобразен акцент на темите за социалната справедливост. Мултижанровата структура на двата филма  разширява възможността те да бъдат представени на различни български и международни фестивали, което се случва постоянно.

Сътрудничеството между творците, участници в  екипа, студентите от НБУ, както и между тях и музикантите от Софийска филхармонията, НМУ „Любомир Пипков“ има своето по-нататъшно дългосрочно развитие, като част от по-широка образователна програма, включваща и участие на независими творци, създаващи музикалната среда на фирмите. Композитор на авторската музика към филма „Двойно отражение“ е Ефемия Фард а Розалина Касабова е композитор на музиката на анимацията „Бетховен в Париж“.

Музикалният съспенс на филма „Двойно отражение“ татуира напрежението на сценарното действие в мозъка на зрителя, понякога доста по успешно от анимационното послание. Звуковият хроматизъм, който съпътства появата на  конкретния персонаж, винаги е изразен с определен лайтмотив на съответната музикална тема. Във филма се създава и своеобразна звукова партитура от „свободни“ звуци, интерпретирани от шум от крила на птици, невероятното дръм изпълнение на барабани на Константин Куртев. Контрапункт функция на музиката е, че тя сътворява звуковата атмосфера на анимационния филма, като изключва изцяло необходимостта от диалог.

Филмът се превръща в самото определение за звуков съспенс с протяжните си тонове и хроматичните акорди,  фиксиращи акцентите в сценарното действие.

В звуковата картина на „Двойно отражение“, напрежението се усилва чрез редуване на спокойни протяжени мелодии и с нагнетяването им с дисхармонични произведения. Така създалият се ритъм подчертава страховете на главния персонаж – детето, което сменя сексуалната си ориентация.

За какво се разказва в историята на анимационния филм „Двойно отражение“:

Историята с дълбока социална тематика на филма „Двойно отражение“, разказва за…

„Детска площадка в парка. Момченце си играе с гълъби. Майката на детето се усмихва и го прегръща. Майката и детето се прибират в къщи. Жената нахранва детето и го слага да спи. Късно през нощта се връща бащата. Той е с шапка на машинист на влак. Пиян  е и трудно се държи на краката си . Не може да пази равновесие. Влиза в стаята при спящите си съпруга и син, строполясва се с дрехите в леглото до тях и той заспива.

Бащата, майката и момченцето се хранят, седнали около масата в кухнята. Бащата си налива алкохол и се напива. Майката се опитва да го спре. Бащата хваща ръката на майката и я извива. Зениците на очите на момченцето се разширяват от ужас от гледката.

Майката с момченцето отново е в парка. Момченцето  седи до нея на пейката и не се отделя. Те са много тъжни.

Бащата, майката и детето са в дневната на апартамента. Майката е с червената рокля, с която е разхождала детето в парка. Бащата е пиян, сърди се че жена му е с къса рокля и я пребива. Детето се опитва да го спре като се промъква между двамата и отблъсква с малките си ръчички бащата .

Момченцето събира всичките си играчки /влакове, мечове, колички/, хвърля ги в кофата за боклук и отгоре слага шапката на машинист.

Момченцето започва да танцува с  червената рокля на майка си.

Млада висока жена с дълга коса танцува на сцената. Когато си тръгва от театъра, група мъже я закачат на улицата. Единият от мъжете дръпва косата и, която пада. Перука е. Без перуката се вижда, че това е млад мъж. „

Социалното послание на анимационния филм „Двойно отражение“ обединява в сценария си два много сериозни проблема – насилието над жените и влиянието, което това насилие осъществява върху децата в семейството.

Музикалната интермедия на анимацията „Бетховен в Париж“ също  следва принципа на полифоничността.

Композиторът Ефемия Фард работи с музиката и фоли ефектите, създавайки симбиоза между звук и анимационно изображение.

Социалното ни послание във филма „Бетховен в Париж“ е за децата аутисти:

БЕТОВЕН В ПАРИЖ

„Никога не съм очаквал, че уроците по пиано, които майка ми упорито ми преподаваше, ще имат някакво значение в моя живот.

Бях залепнал на стола пред инструмента, натисках клавишите отчаяно, а чувах щастливите звуци на живота, нахлуващи от отворения прозорец към улицата.

Репетирах  „Фюр Елизе“, на Бетовен. Началото на тази музикална пиеса е лесно, всеки го знае. Но към третата страница ставаше зверски трудно. Продължавах да се упражнявам с пианото, защото майка ми налагаше да бъда като нея.

А се чувствах виновен за гола, който вкараха на моя отбор, на приятелския мач, защото мене ме нямаше. Аз бях най- добрия ляв защитник. Но вместо да откланям топката от нашата врата, аз си упражнявах акордите на „Фюр Елизе“ за лява ръка. Направо и бях бесен на майка ми, която продължаваше да си говори, че уроците, които ми преподава по пиано, са супер важни за мен.

Не можех и да и откажа да свиря. Беше ме родила неприлично млада и ме беше отгледала сама. Смешното беше , че когато ни виждаха заедно, никой не вярваше, че сме майка и син. Чувствах се като акселерат, но това ми харесваше.

През лятната ваканция успях да се измъкна от обсебващата ми майка чак последната седмица и заминах на  групова екскурзия до  Париж. Още в автобуса ни взеха телефоните. В стаята имаше ретро телевизор и това ни беше цялата техника. Трябвало да ни лекуват от „дигиталния хероин“.

Всички от групата бяхме много отчаяни, но каквото такова.

До ретро телевизора в стаята ми трепереше червенокосо момче. На всички мои въпроси то отговаряше с тъпо мълчание, сякаш ме игнорираше.

Рано на другия ден ни заведоха пред Лувъра. Толкова ми стана скучно,  докато чакахме с часове на опашката на входа, че започнах да се вслушвам в разговора на ръководителите ни. Една  от учителките докато гледаше към джиндъра обсъждаше нещо с колегата си. И като казвам джинджър, нямам предвид джинджифил, а  рижия, с когото се паднах в една стая. Макар, че тихо говореха на английски, успях да разбера за какво иде реч. Думичката „аутист“ тихо се промъкваше от устните им. Всичко ми се изясни и вече не му бях супер обиден на джинджъра.

Разгледахме разни гръцки статуи, френски крале и в добавка индийски богини, които яко ми се омотаха в съзнанието. Луи 14 на кон се смесваше с Аполон и Посейдон от Кап и това смесване на картини, статуи и релефи, щеше да ми стигне за сто години напред. След часове обикаляне седнахме уморени на студения мрамор. 

Реших, че е настъпил подходящия момент да отклоня вниманието на групата ни от Микелажджело и Леонардо, и засвирих на огромния роял, който се появи от нищото. 

След първата изсвирена нота, русото момиче от Нидерландия не отлепи очи то мен.

Засвирих „Фюр Елизе“,  и групата, изтощена от поемане на визуално изкуство, ме заслуша. Бях много доволен, че русичката продължаваше да ме фиксира. Изведнъж зациклих с акордите в лявата ръка на музикалната пиеса. Без да искам, щях да се изложа, че греша, докато свиря.

Някой седна до мен и засвири уверено лявата ръка на парчето. Положението беше спасено. Беше клатещия се джинджър. Първата дума, която промърмори към мен, докато упорито не ме поглеждаше беше  „Бетовен“.

 И продължихме да свирим на четири ръце.

Схванах урока на майка ми, който дори не беше по пиано този път. Искала е да ми каже, че човешкото сближаване може да стане не чрез говорене, а  чрез музика.

След лагера  направих двама нови приятели -  джинджъра, който се казваше Джон и  сладката русокоса – Селма от Нидерландия.“

Музикалните картини и в двата филма не просто се възползват от звученето на изчистените музикални теми, а създават лайтмотива, като начин за разпознаване на персонажа.

Музикалните анимационни филми,  бяха представени пред академичните среди в  НБУ.  Копие от двата филма ще се съхранява в Българска национална филмотека.

Рекламната стратегия на двата филма  е изцяло насочена, освен популяризацията с медийните  партньори и към онлайн промотиране – чрез  излъчване на  тийзър, трейлър, мейкинг на филмите, текстови послания, снимки и видеа.