Уникална находка, свързана с евреите, откриха на Трапезица
Открити са общо над 140 гроба, като само тази година са излезли още над 70 гроба с оскъден инвентар, но и златошита сърма в облеклото
На уникални находки са попаднали трите археологическите екипа при проучването на крепостта Трапезица във Велико Търново през последния сезон. За работата им бяха осигурени по 20 000 лева от Министерството на културата, съобщава „Труд“.
Доц. Мирко Робов е разкрил огромна сграда от юг, която се оказала долепена до епископията. Тя е с внушителните външни размери от над 14 м широчина и над 22 м дължина.
„Постройката се състои от две части. Източната е от хоросанов градеж и абсида. На нея попаднах още през 2014 г. като тогава смятахме, че е новооткрита църква. Ориентирана е изток-запад. Оказа се обаче, че е измазана с хоросан, но е без стенописи.
Стигнах до извода, че не е църква. Видни са култовото и обществено предназначение на сградата. Стълбището отвежда на юг и показва, че е действала като самостоятелен обект. е Вътре е била застлана с каменни плочи и е имала еднокрила врата“, обяснява доц. Мирко Робов.
Интересното е, че вътрешността на сградата от 267 кв. м е с шестоъгълна форма. В конструкцията и е имало варовикови колони, които свидетелстват за представителния и характер.
Според основната хипотеза на учения, сградата е свързана с еврейския етнос през 30-40-те години на 14 век. Тепърва ще се установява дали е действала като синагога или е имала друго предназначение, свързано с еврейската колония, населявала района около хълма Трапезица.
Освен това при разкопките са открити и над 300 монети, апликация с двойна котва и позлата като украса на колан, богато орнаментиран обков с позлата на малка икона, както и предмети от бита, железни кръстове.
Археологът доц. Деян Рабовянов пък изтъкна, че вече е разкрита и не малка част от градската агломерация на Трапезица. Той и екипът му са допроучили църква № 22, чиито некропол около нея е бил плътно използван със следи от препогребвания.
Открити са общо над 140 гроба, като само тази година са излезли още над 70 гроба с оскъден инвентар, но и златошита сърма в облеклото.
„Успяхме да разкрием две главни улици на средновековния град с кръстовище ориентирано север-юг. Малък площад с плочникова настилка е бил основен възел от градската улична мрежа. Улиците са били широки около 3-3,5 метра и по протежението им са били разположени представителни сгради“, изтъкна доц. Рабовянов.
Проучвателят е попаднал и на над 500 находки, като сред тях има около 400 златни и сребърни монети, импортни стоки, фрагменти от съд от китайски порцелан. Открити са белези на занаятчийско ювелирно производство.
Проф. Константин Тотев пък е продължил проучването на северната крепостна стена. Разкрита е кула с размери 7 м/ 4 м. Над нея има сграда, която вероятно е служела като стълба към кулата. Разкрити са още 40 м нова крепостна стена и са извадени над 200 находки.
Арх. Пламен Цанев пък коментира, че вече е проучен цял квартал на хълма Трапезица, който показва как е изглеждал средновековния град, но нито един камък не е консервиран.
„Ако не се предприемат спешни мерки за реставрация и консервация, разкритите останки ще се разрушат и заличат. За тези дейности са нужни по 1,5 млн. лева годишно“, подчерта арх. Цанев.