Когато  бащата на унгарския кинорежисьор Петер Гардош умира през 1998 година, неговата майка му дава наръч писма, писани от родителите му - двама оцелели от Холокоста, които флиртували един с друг от разстояние, докато се възстановявали в Швеция веднага след края на Втората световна война.

Дръзката история е замислена от Миклош, който въпреки новината, която му съобщават, че ще живее не повече от 6 месеца с тежката си туберкулоза, решава да напише писма  за запознанства до 117 млади унгарки, също оцелели от лагерите на смъртта, надявайки се да си намери съпруга сред тях. Така се появява Лили, която отговаря на писмото му донякъде от скука, донякъде, окуражавана  от няколко приятелки. Разказът проследява тяхната епистоларна любов, която макар и отдалечена във времето, напомня на кореспонденция в днешните социални мрежи и това й придава много съвременно звучене. Кулминацията е срещата между тях и решимостта им да бъдат заедно, въпреки многобройните пречки, които застават на пътя им. Всички писма, поместени в книгата, са истинските писма, разменени между родителите на автора преди да се съберат завинаги. Повествованието между тези писма, които са само илюстрация към разказа, е много енергично и изпълнено с диалози и действие – обстоятелство, повлияно без съмнение от факта, че Петер Гардош е филмов режисьор, занимавал се повече със сценарии за филми, преди да напише първата си книга.  
 

Унгарският кинорежисьор и писател Петер Гардош печели няколко международни награди с книгата и филма „Утринна треска“

В този смисъл не е изненада генезизсът на книгата в игрален филм, режисиран от самия автор. Едноименната лента „Утринна треска“, копродукция на Унгария, Израел и Швеция, бе показан на два кинофестивала в България през м.г. – „Златната липа“ в Стара Загора и „Любовта е лудост“ във Варна, като на втория беше отличен със специалната награда на журито.

Една от характерните особености на романа е, че чрез него Гардош намира уникален подход да разказва за Холокоста. „Утринна треска“ (ИК „Авлига“) използва комедията, за да адресира трагедията, като оставя на заден план драматичните събития. Все пак историята, разказана в писмата на двамата млади унгарски евреи, остава недокосната 60 години, въпреки че бащата на Гардош – поет и журналист, е имал безспорен писателски талант. Той обаче никога не посяга към тях и никога не разказва историята на своята любов, най-вероятно в стемежа си да избяга завинаги от мрачните спомени, които я предшестват.
Текстът на български език е дело на младата преводачка от унгарски език Моника Гълъбова. Романът „Утринна треска“ има международен успех след представянето му на панаира на книгата в Лондон през 2015 г. и вече е преведен на близо 30 езика.