Валентин Ганев: Георги Русев единствен каза "дотук" и спря да играе
Отиде си един от най-големите български актьори. Показателно е това, че когато вървяхме заедно, хората се радват да го срещнат, каза за БЛИЦ актьорът Валентин Ганев, който е работил с Георги Русев в няколко театрални постановки.
За съжаление или за щастие, той бе по-популярен с малките си роли на малкия човек в българското кино. По-малко хора са го гледали в големите му театрални роли, където той беше също неповторим и блестящ – на Градоначалника в “Ревизор”, на Неразумния в пиесата на Станислав Стратиев “Рейс”, в които си партнирахме с него. Невероятна актьорска мощ, деликатност, огромно чувство за хумор – това се излъчваше от него. Както българският народ го познава като малкия човек – шушумигата, тариката, селянина, простака, роли, които в киното играеше органично, никой не може да си представи, че зад тези роли стои един ерудиран човек, с големи интереси в областта на литературата, на живописта. При това невероятно широко скроен. <br /> <br /> Него не можеше човек да го гледа в комично предаване, в ширпотреба, в такива, каквито се навъдиха напоследък, а и винаги ги е имало. Винаги е имал филтър за ролите, които играе.<br /> <br /> Около пет години работихме заедно с Георги Русев. След завръщането си от Русия кандидатствах в няколко театъра, един от които беше Пернишкият. Тогава гостуваше един френски режисьор - Пиер дьо ла Тор, който постави "Теофано" на Радко Радков. Имаха нужда от актьор като мен. Това беше грандиозна постановка, направена със замах. <br /> <br /> Когато се обсъждаше постановката на “Ревизор” с гост-режисьор Симеон Димитров - тогава имаше режисьорски съвети, художествени съвети - той разпределя ролите и някой казва: “Защо пак да правим “Ревизор” – нали неотдавна имаше постановка в Пернишкия театър? Ако ще е Гогол, да поставим “Женитба” или нещо друго”. И както всички много сериозно говорим, Георги Русев, който по онова време беше директор на Пернишкия театър, подхвърли: “Колеги, има роли за некролог. Вие не разбирате ли това?”. Всички се вцепениха в първия момент, после започнаха да се кикотят. Така пиесата беше приета.<br /> <br /> Не знам дали е единствен, но аз поне не знам друг такъв случай. Георги Русев играеше в моноспектакъла “Последният живот” в Народния театър. Той обаче отиде при директора и каза: “Не мога и не искам да играя повече този спектакъл”. По този начин престана да играе. Никога никого не е занимавал със своите проблеми. И каза “дотук”.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br />