Когато ми предлагат да участвам в реклама, първо ги питам: „Дебел глас ли ви трябва, или моят?", разказва актьорът, прочут като Капитан Петко войвода пред в. "Марица".
Находчиви рекламодатели се надпреварват да канят за лице на продуктите си Васил Михайлов, оставил отпечатък в съзнанието на няколко поколения с превъплъщението си на Капитан Петко войвода. Интересно е, че дори по време на финансова криза 71-годишният актьор не приема веднага офертите.
„Когато ми предлагат някъде реклама, аз ги питам: „Дебел глас ли ви трябва, или моят?" Хората познават гласа ми, затова той струва скъпо", отсича актьорът. Разказват, че точно по този начин Васил Михайлов се договаря с рекламодателите. Нещо повече - Михайлов поставял искане за процент от печалбата заради „тиражирането" на гласа му, съвсем нормална практика в една действаща пазарна икономика. Запознати припомнят, че за единствената си реплика - „Събрахме се!", в култовата реклама на ловешка гроздова ракия актьорът е получил от шефа на избата Гриша Ганчев повече от завиден хонорар. След рекламата ракията буквално изчезва от пазара. В телевизионните клипове участва и големият Джоко Росич. „Когато обаче ракията се изкупи на пазара, ми се обаждаха на мен - ракията я няма. Звъняха на мен, а не на Джоко Росич или на Гриша Ганчев, който е собственик на избата", хвали се Капитан Петко войвода. Седем години Михайлов е и рекламно лице на Алианц-България. Тази реклама обаче му носи предимно главоболия. „Кой където закъсваше в отношенията със застрахователите, ми се обаждаше на мен да се оплаква!", разказва през смях актьорът.
Почти няма интервю с него, в което да не го питат за левите му убеждения и депутатската кариера като социалист. Въпреки „буржоазния си произход", култовият актьор става член на БКП още на 19-годишна възраст. След 10 ноември не изневери на левите си убеждения, подобно на мнозина свои колеги, и е избран за народен представител. В Народното събрание влиза заедно с Нешка Робева, Светлин Русев и покойния владика Панкратий. Заедно с тях Васил Михайлов се отказва от високата си депутатска заплата с мотива, че продължава да работи като актьор във Военния театър. От парламента взимах пари само за разноски, за пътувания и да спя в хотели, когато имах срещи с избирателите - твърди Михайлов. Получавах заплата само в театъра, и ме беше срам искрено, да вземам две заплати - една от театъра и друга от парламента.
Точно затова и предприехме цяло движение - 132-ма депутати се бяхме записали да не взимаме заплатите си от парламента, защото всеки работеше някъде, никой не си беше зарязал постоянната работа. Накрая без депутатски заплати останахме само аз, Нешка, Светлин Русев и владиката Панкратий - само ние не си вземахме парите от НС. А някои от народните представители, които взимаха парите, дори не подписаха конституцията.
На въпроса, дали би се върнал в политическия театър, Васил Михайлов отговаря: Обичам да виждам реално резултата от работата си и в политиката не ми е сладко, защото не мога да бъда непрекъснато демагог.
Той не обича да дава интервюта. Защо? Ами една от столичен вестник ми се обади в 6 часа сутринта и ме пита: „Да има при вас нещо ново?"
Другата причина да не давам интервюта е, че не обичам да съм демагог. Ето - Бойко Борисов говори едни и същи неща. Това нормално ли е? Аз също съм говорил 25 години едни и същи неща. Но говоря на сцената, това е различно. Трудът на актьора е вид наркотик. Той е магия, която се пръква от работа с големи автори, големи режисьори, с жадния за промяна зрител.
Политиците, обаче, нищо не правят за народа. Ала мен ми остават сълзите и смехът на тия, които са сред театралната публиката, топли ме това, че като играя, хората забравят за всичко дребнаво и битово. Ето това остава и реално се усеща. Като играхме „А утрините тук са тихи", изнесохме двама възрастни хора от публиката. Те горките припаднаха, защото пет момичета актриси умряха на сцената. Ей това не може да ми го замени политиката. Когато Петко войвода, ме чакаха тълпи журналисти, получавах по 50-60 писма на ден и поне десетина души идваха да им давам пари или да ги уредя за софийско жителство, или нещо такова. Възрастни хора ми пишеха: „Васко, прати ни пари да си купим едно телевизорче, че нямаме. А искаме да гледаме филма „Капитан Петко войвода". Колко страдах, че те си мислят, че аз имам много!"
Директният маниер на общуване на Михайлов е известен. Той внушава респект и не подлежи на опониране, затова колегите му от театъра често го молят да стане техен говорител пред шефовете, когато недоволстват от нещо, но не дръзват да си го кажат. В артгилдията още се помни конфликтът на Васко Михайлов с Никола Корабов по време на снимките на филма „Свобода или смърт", където е поканен да играе поп Сава Катрафилов. По онова време е актьор в Хасковския театър и въпреки че именно Корабов е човекът, който го изтегля в столицата, Васил Михайлов не само че не му се чувства задължен, но по повод и без повод до ден-днешен изразява несъгласие с с режисьора.
На няколко пъти „войводата" изживява бурни любовни драми, от които излиза изтерзан и емоционално опустошен. Злите езици го забъркват в интимни авантюри с младите актриси Анастасия Ингилизова, Ирини Жамбонас и Диляна Хаджиянкова, както и с журналистката Виолета Симеонова, която се омъжи за бившия хърватски посланик у нас. Истината е, че тези четири грации далеч не изчерпват списъка на донжуанските му завоевания. Иначе ветеранът на Армейския театър от незапомнени времена е женен за журналистката Гергана Михайлова, авторка на първата документална книга за Емил Димитров. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
