Вежди Рашидов с откровена изповед ден преди да стане на 70: Политиката е загубено време

"Отново съм в ателието, където създавам онези творби, заради които човек бива оценен или недооценен". Това сподели Вежди Рашидов в интервю за "Монитор". Ето какво още разказа той ден преди рождения си ден.

- Г-н Рашидов, утре сте рожденик, как ще посрещнете юбилея си, след като вече открихте изложба по този повод?

- Всеки юбилей е повод както за радости, така и за размисъл, че си отива една година от живота ти. Но юбилеят е добър повод и за равносметка, най-нормални помисли за живота дотук и спомени за приятели – една част за тези, които сме живи и здрави, а друга част, която носи и тъга, за приятелите, които са напуснали този свят. Съвсем естествено е да отпразнувам юбилея си с близките ми приятели.

- Какво усещане ви носят първите 70 – хармония, тревога, успокоение, нови предизвикателства?...

- Интересен въпрос. Отговорът напълно се съдържа във въпроса ви. Явно докато човек е жив, всичко това го съпътства.

- Сега, когато официално не заемате ръководна длъжност, как продължавате да работите за българската култура?

- Културата не е празно говорене и не е в ръцете на този, който управлява културата, а в създаването на културния продукт. Чиновникът е длъжен да осигурява условия за развитието на културата, а не да живее с мисълта, че той създава култура. Тя е единствено в ръцете на творците и в техните произведения. Така че след като отделих много време, за да бъда полезен на българската култура (два мандата като ресорен министър, след това председател на Комисията по култура и медии в 44-ото НС – б.ред.), то сега отново съм в ателието си, където създавам онези творби, заради които човек бива оценен или недооценен. Сами се сещате, че именно ателиетата ни са фабриката, където създаваме.

- Какво очаквате от следващия министър на културата и бихте ли работили с него?

- Не бих очаквал нищо от никого. Всеки е длъжен, слагайки този пагон на рамото си, да е градивен, да забрави личните си амбиции и фиксации и достойно да се грижи за ресора си, който му е даден като отговорност. И краят на мандата е времето за равносметки кой какво е успял да даде от себе си и кой какво е направил.

- Кой според вас в момента е най-големият проблем на българската културата, в битието на хората на изкуството?

- Най-големият проблем в културата са бездарието и агресивната посредственост. Но за талантливия човек няма бариери. Културата не е нищо друго освен съдба, която даровитият човек носи до края на живота си. А колкото до трудностите на сегашното време, то проблемът не е само на културата, за всяка сфера на живота е трудно. Културата е част от общото.

- Кое дотук смятате за най-голямата си победа – като управленец и като човек?

- Най-голямата ми победа е, че имам възможността с чиста съвест да оставя времето да даде своята оценка за това кой какво е направил. Там се крие истината за успеха на всеки.

- Неотдавна стана ясно, че ще проектирате бюст-паметник на големия актьор и ваш добър приятел Стефан Данаилов. Инициативен комитет издигна предложението, което ще бъде подкрепено и от общината. Как напредва работата?

- Проектът засега е една скица, а осъществяването е друг процес. Останалото е в ръцете на тези, които поръчват паметника. Истинската работа започва след това.

- Доста ваши приятели – изтъкнати творци, в последните година-две напуснаха този свят. Кой от тях най-много ви липсва?

- Липсват ми всички, защото всички бяха част от моя живот, спомогнали са за моето осъществяване като творец. Това са хората, с които ние взаимно се обогатявахме, спорехме, дискутирахме, живяхме заедно, правехме си нашите равносметки както за творчеството, така и за живота. Но за съжаление все по-често ми се налага да се сбогувам с някой от тях, което ме кара да се чувствам повече духовно беден и повече осиротял.

- От днешна гледна точка съжалявате ли за годините, отдадени на политиката за сметка на творчеството?

- Да.

- Антагонизмът в нашата политическа действителност, който така и не преодоляхме, как влияе на душевния статус на артиста?

- Усещането за загубено време в политиката идва от чувството на безпардонност, омраза, завист наоколо. Колкото и усилия да си положил за развитието и подпомагането на културата, винаги се намират едни хора, които са заети с неглижирането и дежурното критикарстване и това създава чувството, че политиката е загубено време. В такъв случай най-точна е оценката на времето.

- Борбата с фалшивите новини беше една от вашите каузи като председател на парламентарната Комисия по културата и медиите.

- Да, така е, защото осъзнавах, че хейтърството в нашето Интернет време, изживяването на всеки, че е някакъв фактор, безпардонността на някои нищо не създали в живота млади и стари хора, чиято единствена духовна храна е омразата – това е пътят на съсипването на ценностната система на една държава, което ще заличи идентичността на един народ. Това е и неосъзнатият път на такива хора към духовното самоубийство. А животът съществува и заради търсенето на истината, докато сме живи.

- COVID и времето на политическа дезориентация научи ли българинът да различава лъжата от истината, или напротив?

- Не смятам, че за безсмислието могат да са виновни политиката или COVID-19. Тази всенародна „болест“ е много преди ковид и дезориентацията – проблемът започва с „всеядния“ Фейсбук, с ниското ниво на мисленето, със създадената лавина от омраза и възможността ниската култура да има своята реализация. И когато това стане двигател в обществото, то тогава пътят е назад. Защото все повече лъжата започва да прилича на истината.

- Известно е, че преди няколко години преборихте тежко заболяване. Какво ви помогна да се справите?

- Желанието ми за живот.

- Следите ли художествените процеси, има ли млади в изкуството, които ви радват и ви вдъхват оптимизъм?

- Да, и определено смятам, че в живота няма празно пространство – всяка епоха ражда своите талантливи хора.

- Кога в душата ви е празнично?

- Когато близките ми са живи и здрави – техният комфорт създава и моя комфорт.

- Спокоен ли сте за утрешния ден?

- Не. Тревожа се, че всеки ден посредствеността става по-агресивна, бездарието – по-нахално. Бездарният се изравнява с талантливия, простакът заглушава с крясъци умния… А в реалния живот ние не сме равни – всеки е различен по своему.

- Ако животът ви в момента беше картина, как би изглеждала тя?

- Синьо небе и нищо друго.
 
ВИЗИТКА
* Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград
* През 1978 г. завършва специалност „Скулптура“ в Националната художествена академия, където по-късно като утвърден творец преподава
* През 1985 г. след спечелен конкурс заминава на специализация в академията „Сите дез Ар” в Париж
* Има над 50 самостоятелни изложби у нас и в чужбина - Базел, Париж, Варшава, Краков, Лондон, Делхи, Москва, Ереван, Истанбул, Амстердам, Токио, Анкара, Сапоро, Виена, Сеул, Берлин, Вашингтон, Претория, Йоханесбург, Белград, Довил, Палма де Майорка и др.
* Член е на Международната академия за изкуства в Париж и на Международната академия на изкуствата в Москва
* Член-кореспондент на БАН
* Министър на културата при първото и второто правителство на Бойко Борисов (2009-2013 и 2014-2017)
* Председател бе на комисията по културата и медиите в 44-ото Народно събрание