Виолета Радкова и тайните знаци в картините й

Защото и слънчевата светлина и тъмносиньото на нощта, ще ви заговорят за непокътнатата красота на любовта и спомена излъчвани от огледалните картини в изложбата.

Там е и „Огледалото на мама” което за Виолета Радкова е красив спомен от детството.

- Мама и татко бяха  най-добрите майстори шивачи в града.

Баща ми още го помнят. Като вървяхме с него когато бях малка, жените от града го поздравяваха и казваха колко хубав костюм им е ушил. Мен това много ме впечатляваше и радваше, че татко е  ушил красивите им дрехи. В къщи винаги сме имали страшно много огледала.  

За Великден мама белосваше двете ни стаи и изнасяше огледалата навън в градината, като ги облягаше на стената на къщата. Тя ги слагаше както намери, под различни наклони, и те отразяваха ту небето, ту ябълката отсреща, ту мен, ту съседския двор – винаги различни неща.

А всяко от тях е пращало с отблясъците си, послания за луна, звезди, слънце, дървета, семейна трапеза, които до днес живеят в спомена на художничката.

Затова картината „Огледалото на мама” е с рамка-ретро, направена по старинен образец от мъжа на художничката, актьор от Русенския театър, Иван Самоковлиев. 35 години двамата с Виолета пазят  своята любов непокътната и усмихната. И тази любов се излъчва от общото им огледало в дома им, което също има своето място  в изложбата.

- Темата е неизчерпаема, - казва художничката, - нарисувала съм отражението на звездите в нощното небе в „Звездно огледало”,  имам „Лунно огледало“,  „Небесни огледала“ „Огледало се оглежда в огледало”,  „Сън от огледало”... Рисуването, и небето, и светлината, може би са някакъв начин да оцелеем. Да запазим възможно  по-светъл дух в душичките си. Обичам да съхранявам в картините си детството ми.

Обичам да съхранявам старият Русе. Това ме прави щастлива. Когато дойдох тук в театъра, тогава репетирахме до посред нощ и се прибирахме по главната улица на групи,  тогава градът беше много по-романтичен.

Картините днес ми връщат  жестове, думи, уютни вечери с мама и татко. Така моят свят продължава да съществува с цялата си красота.

Виолета Радкова има 45 самостоятелни изложби в  Русе, София, Пловдив, Балчик, Рига, Инсбрук, Щутгарт, Виена, Анкара, Париж, Баден-Вюртенберг. Има над 150 сценографски проекти в Често излага Пражкото квадринале на сценографията.

Награждавана е с първа награда за сценография,  както и наградата на САБ „Икар” през 2001 г. Член е на СБХ и на Съюза  на артистите.

А ето какво казва изкуствоведът Борис Китанов за творчеството на художничката: „Винаги се спори, за абстрактното изкуство и за реалното. Аз също влязох в този спор.  Няма такива понятия.

Още навремето Роже Гароди написа, че реализмът е едно понятие без брегове. Тук не виждам  никакъв реализъм. Тук виждам  картина потънала в чувства, това е един сюрреализъм, а сюрреализмът обобщава в себе си сцената на живота.  Както знаем, цял живот художникът прави своя автопортрет. Така е и с Виолета Радкова.”

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук