Малко странно е близнаци да се родят на различни дати. Но точно това се случва в една родилна клиника в Цюрих. На 12 март 1899 година се ражда - Любен, а осемнадесет часа по-късно, но вече на 13-ти, на бял свят идва и Панчо. Фамилията им е Владигерови.
Майка им Елиза, по баща Пастерняк, е родена в Одеса в еврейско семейство. В Париж тя е единствената жена в курса, в който се подготвят младите лекари. Сред състудентите й е българинът Иван Лечев, който не спира да й разказва за родината си и доброто бъдеще, което чака, ако отиде да работи там. Така Елиза попада в София, преминава за малко през Варна и накрая се установява в Шумен.
При тежко раждане, на която тя акушира, се запознава с брата на родилката д-р Харалан Владигеров. Той става неин съпруг и баща на близнаците, които след години ще аплодира цял свят.
Майката свири на пиано и е първата учителка на по-малкия Панчо. Любен избира цигулката. Харалан също е любител на музиката. Семейството гостува често в Добрич, в чифлика на Петър Габе, близък приятел на бащата на Елиза от Одеса. Много години след това Панчо ще напише първите си песни по стихове не на кой да е, а на своята приятелка от детинство Дора Габе.
Докато Елиза се е посветила на медицината, истинската страст на Харалан Владигеров е политиката. И от това си пати. Противниците му са безпощадни. Арестуват го, бият и уволняват. В резултат на това умира съвсем млад и нещастен. Само на 42 години.
Осиротялата вдовица търси спасение и по-добро бъдеще за синовете си и това я отвежда в София. Там децата, наред с обучението в нормална прогимназия, учат и в частното музикално училище. Тук Панчо среща и своя първи учител по композиция Добри Христов. Маестрото забелязва таланта на момчето и се наема да го учи безплатно.
В своята монография, посветена на Панчо Владигеров, музиковедът и негов биограф Евгени Павлов Клостерман описва интересна случка с палавия и необуздан юноша. За да го накаже за поредната пакост учителят му по математика здраво издърпва ухото му. Освен болката, ученикът е вбесен и от друго. През годините Елиза непрекъснато му втълпява колко важни са ушите за един музикант и колко много трябва да ги пази. Момчето става и без да се замисли удря шамар на строгия педагог. Възмутен той напуща стаята, а бъдещият композитор – училището.
Елиза, решила твърдо да посвети живота си на музикалното бъдеще на децата, упорито търси най-доброто място за тяхното развитие. Съветва се различни светила, търпеливо проучва къде е най-добрата школа. Пътува до Лондон, Париж. Но чудото се случва в София. Тук тя случайно среща именития френски цигулар Анри Марто. Той чува децата и е възхитен. Предлага сам да стане учител на Любен и да намери подходящ преподавател на Панчо. Това определя и следващата спирка на семейството – Берлин.
В германската столица двамата братя виртуози намират отлична среда за обучението си. Талантът им процъфтява. Известността също. Те свирят по болници, лазарети, църкви, училища - пише в книгата си Евгени Павлов Клостерман. Обикновено безплатно. Бушува война. Времето е жестоко.. Веднъж хонорара за участието им е десет килограма картофи. Истинско богатство в такива тежки дни.
Такива премеждия отрежда съдбата на най-големия български композитор и неговото семейство. Но те не са попречили по-късно, изпод пръстите му, да се родят десетки съкровища, с които и днес се гордее родното музикално изкуство. Българската рапсодия "Вардар" е едно от тях. Може би диамантът!
За тази гениална творба специалистите са категорични: Рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров е най-познатото и изпълнявано българско музикално призведение по света. И ако трябва да потърсим мястото, където тя е била зачената, ще стигнем до един обикновен берлински ресторант, където около голяма маса се е настанила весела българска компания.
Освен двамата братя Владигерови, тук е и художникът Константин Щъркелов. Точно той запява някаква стара народна песен от Вардарска Македания. Композиторът е впечатлен, моли песнопоецът да я повтори, за да запише нотите. Така не след дълго се ражда рапсодията за пиано и цигулка „Вардар“. На нотния лист е написано: „Посвещава се на борещата се българска младеж в Македония.
След като творбата е отпечатана, става ясно, че песента, по мотиви на която е написана, не е народна, а авторско произведение на Добри Христов. До скандал обаче, не се стига. Маестро Христов не само не се обижда, а напротив, казва, че за него е чест ученикът да използва негова песен в композициите си. Това обаче, не успокоява враговете Владигерови, които през годините неведнъж ще намекват за плагиатство.
Блестящ пианист, гениален композитор, Панчо Владигеров е и любим педагог. Не напразно днес музикалната академия в София носи неговото име. Сред учениците му са най-добрите български композитори: Милчо Левиев, Александър Райчев, Константин Илиев... И, разбира се, Алексис Вайсенберг, един от великите пианисти от втората половина на двадесети век, любимец на знаменития Херберт фон Караян.
Спомен на покойната Ана Тенева, майка на известния журналист Агент Тенев, ни връща десетилетия назад, в четиридесетте години на миналия век, на една от централните софийски улици. В дома на най-богатия човек в махалата - банкерът Зелер, често едва сестрата на неговата съпруга - г-жа Лили. За нея се знаело, че е разведена, а мъжът й е избягал в Америка.
Останала с четиригодишния си син, когото всички наричали Зиги. Махленската тайфа обаче, може би основателно, го намирала за малко странен. Той не играел с останалите, а непрекъснато свирел на пиано. Освен това, майка му забранявала да изхвърля боклука в кофите, за да не си нарани пръстите.
На четири години Алексис Вайсенберг става най-малкият ученик на Панчо Владигеров. Той го учи в продължение на шест. За първата си изява пред публика младият талант свири наред с класиците и творба на своя учител. Това се случва през 1941 година. Евреите са подложени на гонения. Налага се виртуозният пианист да бъде изписан на афишите не със собственото си, а с друго име - Емануил Павлов. Това обаче, не се отразява на успеха му. Ласкави отзиви се появяват в няколко вестника.
„Аз съм до тук. Зиги е толкова кадърен, че повече не мога да му дам.“ Това казва професорът, след като се разделя със своя ученик. А големият Вайсенберг до края на живота си ще повтаря, че Панчо Владигеров е най-добрият учител, когото е имал. Те се срещат отново през 1971 година, когато Вайсенберг след дълго отсъствие, отново идва в България, а концерта му не преминава без творба на Владигеров.
Маестро Владигеров почива внезапно на 8 септември 1976 година. Макар и мастит композитор, той е живял сравнително скромно. От дома си до Академията е пътувал с велосипед, после с мотопед и стар "Опел". Много по-късно с парите от Хердеровата награда успява да си купи БМВ.
Първата му съпруга Елка Владигерова е дъщеря на учителката му по пиано. Тя ражда Александър, един от най-талатливите български диригенти и интерпретатор на произведенията на баща си. След смъртта на Елка маестрото се жени за студентката си Катя Жекова, която остава негова спътница до края на живота му.
Исак Гозес
Кой е той?
Панчо Владигеров е български композитор, музикант, диригент, педагог и общественик. В продължение на единадесет години пише музика за спектаклите на великия германски режисьор Макс Райнхард, които са поставяни в „Дойчес Театър“ в Берлин и „Театър ан дер Йозефщад“ във Виена. За заслугите му към българската музика е удостоен с Димитровска награда и званията Народен артист и Герой на социалистическия труд.
Творбиге му: „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“ и „Концерт за цигулка и оркестър Nr. 1“ са първите в своя жанр, написани от български композитор.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук
