Женският гений в ерата на робосексуалността СНИМКИ
„Камий Клодел“ на режисьора Брюно Нюитен и „Аз съм твоят човек" на Мария Шрейдър
Едва ли докато е изчуквала с длетото си скулптурата на голия мъж - Жиганти, френската ваятелка Камий Клодел е очаквала, че сто и четиридесет години по- късно филмът на немската режисьорка Мария Шрейдър ще получи наградата „Сребърна мечка" на Берлинале!
Обединяващата симбиоза между филма „Камий Клодел“ на режисьора Брюно Нюитен и "Аз съм твоят човек" на режисьорката Мария Шрейдър е женският гений. Непризнат, охулван, дори погребан в лудница, докато през 2022г. наративът във филма „Аз съм твоят човек“, изстрелва женският гений в битката за наградите „Оскар“.
През хиляда осемстотин осемдесет и втора година Камий Клодел се премества със семейството си в Париж. Причината е Камий да учи скулптура в Академия Колароси.
Започваме да си задаваме въпроси, които имат етични и морални измерения без еквивалент към настоящия момент, като например:
Защо Камий Клодел, докато скандално сътворява скулпурата на голия мъж крещи-
“Нямам нужда от лекции, умея да улавям живото.“? И това се случва докато Роден приема Камий, не толкова като ученичка, а за да работи върху голяма поръчка, която вече е приел да изпълни.
/Изабел Аджани, в ролята на Камий Клодел и Жерар Депардьо, в ролята на Роден/
Сто и четиридесет години по- късно „живото“ вече е уловено през термина „Робосексуалност“. Потвърждва се теорията, че след като роботите успеят да говорят и слушат като хората, те ще бъдат достъпни за романтични отношения, а не само за секс.
Този важен въпрос за съвременната еволюция на роботите - може ли да има романтична връзка между жена и нежива, уподобяваща на човека машина, намира отговора си във филма "Аз съм твоят човек" на режисьорката Мария Шрейдър.
На да се върнем в иляда осемстотин осемдесет и пета година, годината в която се развива действието във филма „Камий Клодел“ на режисьора Брюно Нюитен.
Въведението на филма е подчинено на наративното начало, което можем да открием в приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Дивите лебеди“. Младата царица, поела обет за мълчание, трябва да бере коприва през нощта от гробището, където са седнали вещиците.
„Камий Клодел“ започва с аналогична сцена, в която героинята през нощта пълни куфар със зелена глина и се прибира сама по опасните парижки улици. Камий прави нещо забранено и несъпоставимо с представата на обществото за това как трябва да се държи една дама.
А тя Камий събира специалната зелена глина, за да прави скулптури в ателието си.
/Изабел Аджани, в ролята на Камий Клодел в едноименния филм на френския режисьор Брюно Нюитен /
Едно от главните противопоставяния, които пораждат конфликта във филма „Камий Клодел“ е сблъсъкът на индивида и групата. Хиляда осемстотин осемдесет и пета е твърде ранна година, за да се търси форма на еманципация в обществото на статуса на жената. Още по-малко еманципация на жената, може да се намери в изкуството, прието в плоскостта на достъпност само на мъжете. Филмът е по действителен случай, героите са исторически съществували личности.
Ако сценарното действие бъде разгледано в светлината на фройдистката теория, скулптурите на Роден, като функция на културата, могат да бъдат определени като творби, получени вследствие на подтисната сексуалност. Терминът, с който самия Фройд я определя е психосексуалност“.
Представянето на Роден, като творец, който „съблазнява моделите и ученичките си“, с цел да получи вдъхновение и да успее да реализира скулптурите си, се противопоставя на приемането и реализирането на изкуството от Камий Клодел, като способност за „улавяне на живото“.
/Изабел Аджани, в ролята на Камий Клодел и Жерар Депардьо, в ролята на Роден във филма „Камий Клодел“ на френския режисьор Брюно Нюитен/
Позицията на Роден, в отношението му към света и към Камий, в някаква степен е подвластно на хипотезата на Алфред Адлер за властта. Огюст Роден във филма е представен не толкова, като творец, а по-скоро, като важния член на обществото, чието мнение се зачита. Един от основните конфликти в отношенията на Роден и Камий е именно неконтролируемата му нужда, тя да бъде част от света, който той създава. Отрежда ѝ ролята на подчинената муза, източник на вдъхновение, съратник. Когато разсъждава върху теорията на Фройд за сексуалността и върху хипотезата на Адлер за властта, Юнг казва: “Ерос и нагонът за власт са синове на един и същ баща,............като положително и отрицателно електрическо напрежение“ /К.Г.Юнг, Автобиография „Спомени, сънища, размисли“/./Изабел Аджани, в ролята на Камий Клодел във филма „Камий Клодел“ на френския режисьор Брюно Нюитен/
Във филма яростно се противопоставят два свята: светът на мъжкото начало, на склонноста към полигамия, с тясното преплитане на еротика и изкуство, и женския свят, в който голата мъжка статуя на Жиганти провокира намирането на естетиката, на „оживяването“. Но то не е свързано пряко със сексуалността. Камий е на 19 години, а Роден на 44, когато започва шеметната им любовна и творческа връзка, но той не може да се отдели от Роз Бьоре – единствената от многото жени, която постоянно го е съпътства и за която по-късно се оженва.
/Изабел Аджани, в ролята на Камий Клодел във филма „Камий Клодел“ на френския режисьор Брюно Нюитен/
Изследователи на творчеството на Роден, определят, че женските фигури след появата на Камий Клодел в живота му стават много по-силно експонирани, и че жените вече няма нужда да бъдат с „прибрани колене“.
Роден създава някои от най-известните си скулптури по време на страстната си връзка с Камий /„Аврора“, „Развратница“, „Скръб“, „Данаида“, „Целувка“, „Поетът и неговото муза“/.Тенденцията за непризнаването на женския гений, произтича не само от противопоставянето на индивида срещу групата в обществото на Франция през 1885г., но и от противопоставянето на групата срещу групата.
Роден е бил определян от съвременниците си като най-великия след Микеланджело, на за създаването на едни от най-известните му творби Камий Клодел го вдъхновява в ателието му и извайва части от тях. Нещо повече, Роден подписва някои от скулптурите ѝ със своето име.
Интересна е трактовката на Юлия Кръстева, водеща началото си още от Симон дьо Бовоар, че жената трябва да бъде откъсната от нейния непълноценен статус - да бъде другия на мъжа, и на свой ред да се определи като „Друг“.
/Изабел Аджани, в ролята на Камий Клодел във филма „Камий Клодел“ на френския режисьор Брюно Нюитен/
Майчинството позволява на жените да разглеждат смъртта през призмата на раждането. Във филма „Камий Клодел“ психологическия срив на скулпторката на финала, е че е определяна като музата на Роден и негова ученичка. Нейният талант, според критикът Октав Мирбо е „Бунт срещу природата: жена гений“ и съответно остава неоценен.
Камий Клодел е предвестник на началото на ерата на сексуалното, социалното и политическото освобождение на жените и навлизането им в различните професии. Дори може да се въведе като термин: Психичната бисексуалност, определяща правото на работа, независимо от пола.
Хана Аренд излага тезата, че нещастието на човешките същества се състои в това, че на някои от тях е отказана възможността да водят творческо съществуване.
Създава се психологическа категория за нещастието на индивидите, които са осъдени на „традиционен“ живот. Идеята е, че чрез брожението, те не могат да постигнат себереализация. Във филма метежът срещу порядките в обществото, макар и едно общество в течението на Романтизма, не може да доведе до победа над него, защото твърде много е изпреварило времето си.
Според Юлия Кръстева: “Желанието на жената да остане майка на човечеството, любейки мъжа е начина да се противопостави на автоматизацията“.
Камий Клодел загубва детето на Роден от спонтанен аборт. Може би е това е моментът, който отключва психическото заболяване на Камий, момент, който означава още една загуба в личен план - невъзможността на Роден да я избере за единствена своя жена.
Все още консервативната Франция от 19 век не е готова да признае гения на Камий Клодел и това е трагедията на личността, появила се твърде рано във времето, в което живее.
През хиляда осемстотин деветдесет и трета година Камий Клодел окончателно прекратява любовните си отношения с Роден, макар че двамата продължават да се срещат епизодично до хиляда осемстотин деветдесет и осма година.
/Изабел Аджани, в ролята на Камий Клодел във филма „Камий Клодел“ на френския режисьор Брюно Нюитен/
От хиляда деветстотин и трета година Камий Клодел започва да излага свои творби в големите галерии на Париж, за което и помага брат ѝ Пол Клодел. Огромна несправедливост би било да се смята, че за това й помага старата любовна афера с Роден. Действителността е жестока към Камий Клодел, която е велик скулптор - самобитен и гениален, но непризнат във времето, в което живее.
Брюно Нюитен разгръща мъдра, уравновесена и класическа режисура, като успява да разтърси публиката с великолепното изграждане на трагедията на непризнатия женски талант.
Изостреното психическо заболяване на Камий е изобразено с киноестетиката на закованите прозорци на ателието ѝ, с разбиването на любимите ѝ статуи и бюстове, сътворени от нея с виртуозност, в едно предишно щастлива време… Унищожава ги със собствените си ръце. Параноята и се засилва и майка и я изпраща в клиника за душевно болни.
В писмо на Камий до брат ѝ Пол Клодел се казва: “Лудниците се съдадени да причиняват болка.“
Камий Клодел почива през хиляда деветстотин и четиридесета година.
След 30 години лечение в лудница…
/Изабел Аджани, в ролята на Камий Клодел във филма „Камий Клодел“ на френския режисьор Брюно Нюитен/
Сто и четиридесет години по- късно, сценарното действие на филма "Аз съм твоят човек" на Мария Шрейдър запраща Алма, героинята на Марен Егерт, в обятията на съвършения робот Том /ролята е изиграна от британски актьор Дан Стивънсън/.
На Алма не и се налага да общува на шумерски език или да използва клинописното писмо, които са базата на проучванията и като учен. Причината е, че Том се изразява на образцов, до степен на роботизираност немски език, а причината героинята Алма да бъде въвлечена в този секс – експеримент, е цената, която тя плаща за своето кариерно развитие.
Но трите седмици съжителство със съвършения мъж - Том, проектиран и емоционално да откликва на женските желания, си заслужават усилията.
И не само защото филмът "Аз съм твоят човек" е немското предложение за наградите „Оскар“ за две хиляди двадесет и втора година.
Според правилата на Академията за кинематографично изкуство и наука на САЩ, петте чуждестранни филма от предварително излъчените от различните държави, евентуално ще получат най - високото признание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и втора година. в Лос Анджелис, в иконичния „Долби Тиатър“.
/Британският актьор Дан Стивънсън в ролята на съвършения робот Том във филма "Аз съм твоят човек" на немската режисьорка Мария Шрейдър/
Героинята Алма на Марен Егерт е учен, изследовател, отдал се на проучвания на шумерско-вавилонската античност. Иронията на сценарния наратив е, че отдадената на месопотамската цивилизация и дешифрирането на асирийските глинени плочки, жена, изведнъж по брутален начин е изтръгната от покоя на историческите си изследвания, за да попадне в обятията на перфектния… робот.
Бъдещето - имагинерно, нереалистично до степен на фиктивност, раздира защитните клапи на спокойното съществуване на Алма, … за да ѝ причини щастие.
Здраво прикрепената към миналото героиня, която може да бъде определена като човек от женски пол в зряла възраст, изведнъж е поставена в условията на триседмично сексуално и емоционално пътешествие. А до тогава единствената мъжка фигура в узрелия свят на Алма е на дементния ѝ баща, за когото тя се грижи.
От направено проучване се установява, че само тридесет и девет процента от жените смятат, че биха могли да имат романтична връзка или да се влюбят в хуманоиден продукт на изкуствения интелект. Разбира се, голяма част от мъжката аудитория с удоволствие би склонила да участва в такъв експеримент.
Изследването показва, че жените са по-склонни да се обвързват емоционално, а мъжете - сексуално. Но във филма „Аз съм твоят човек“ на немската режисьорка Мария Шрейдър, хуманоидният мъжки робот е представен като романтична личност, на чиито порив към влюбване не може да се устои, въпреки всички усилия, които героинята прави, стремейки се да покаже някаква форма на благоприличие. Особено, когато деветдесет и три процента от немските жени, мечтаят за ромнатиката, създадена от андроидния робот Том…
Саркастичният отговор на Алма на неустоимото романтично предложение на Том в банята е: „За съжаление аз съм от останалите седем процента!“
Би било свръх конвенционално, ако можеше сексуалният партньор да се съхранява в килера, или в тъмната част на спалнята /ако липсват складови помещения в апартамента/, заедно с ракетата за тенис и велосипеда. Но тогава индивида заплашително се обгражда с огромната пропаст, характеризираща липсата на нормални човешките отношения, и нещо още повече. Това е пропастта, която опасва човека в неговата самота. Точна тогава героинята Алма на немската режисьорка Мария Шрейдър, се опитва да отговори на психологическата дилема „как да се тестват естетически андроидите, за да им бъдат предоставени права“. Алма е част от комисията, която трябва да реши този въпрос. Включително и със секс тест.
Битува схващането, че един мъж прави секс толкова добре, колкото добре може да танцува с партньорката си. Във винтидж естетиката на салон за танци, с леко порочна чувственост андроидът робот Том доказва, че наистина може да танцува великолепно.
За останалото се предполага, че също се случва на ниво.
Филмът на Мария Шрейдър не предявява претенции за привличане на младата публика, нито търси проблематиката в отношенията на младежите.
„Аз съм твоят мъж“, категорично остава при жените в зрялата възраст. Носталгичният натюрел, с който е обрисувана героинята на Марен Егерт – Алма, влиза в сблъсък със виталността на съвършената машина за емоции. И машината заработва учудващо перфектно… Като напомня за едни загубени ретро отношения, които карат жените да се чувстват специални, като например целуването на ръка.
Твърденията, че секс куклите, в това число и мъжките секс кукли са зловещи, е оспорено от стилистиката и моралните въпроси, които немската режисьорка поставя. Търсят се етичните измерения и се подават отговорите за влюбването в неодушевени сексуални сурогати. Въпроси, които все повече се появяват и в реалния живот, а не само в научно-фантастични филми.
Продукцията на режисьорката Мария Шрейдър, която поставя въпроса дали е възможно влюбването в робот, бе отличена също за най-добър сценарий и режисура. „Аз съм твоят човек" бе представен на кинофестивали по целия свят, включително в Ерусалим, Торонто, Стокхолм и Гент.
Представителите на германската филмова индустрия обявиха решението си да предложат научно-фантастичната трагикомедия в надпреварата за наградата на Академията за кинематографично изкуство и наука в САЩ.
Изборът е на независимо жури от експерти, които са избрали измежду десет германски филма.
/Британският актьор Дан Стивънсън в ролята на съвършения робот Том и Марен Егерт в ролята на Алма във филма „Аз съм твоят човек" на немската режисьорка Мария Шрейдър/
Ефемия Фард и М. Ескандари Фард