Жоро Низамов пред "ШОУ": Работя на 5 места, за да се издържам
Сърбеше ме крастата да се кача на сцената на „Като две капки вода”
Жоро Низамов е режисьор по образование, актьор комик по професия, певец по душа. Завършил НАТФИЗ при проф. Виктор Марков. Автор и режисьор на най-голямото вариете на Балканите с участието на звездите на ''Тропикана'' и ''Варадеро'' - Алфредо, Долорес и много български вариететни артисти. Създател на мегахита ''Дарт Вейдър на Йода думаше''. Автор и вокалист на албума ''Джим Бийм' 'с група ''PUB CRAWL''. Играл 9 детски роли в театъра, партнирал в едно представление на великия Георги Парцалев.
Три поредни сезона на „Като две капки вода” Жоро Низамов учеше участниците как да представят актьорски образите си. В последния сезон обаче го виждаме от другата страна – на сцената като участник, в дует със Светльо. Пред „ШОУ” той разказа всичко за новото си предизвикателство, за отношенията и конкуренцията с останалите участници, за личния и професионалния си живот.
- Г-н Низамов, защо решихте да се включите в шоуто „Като две капки вода” и как дойде идеята да пеете в дует със Светльо?
- Аз съм в това шоу още от първия сезон като преподавател, но ме сърбеше крастата да съм на сцената. Много е готино и приятно да си на тази сцена. Още по време на втория сезон се заговорихме с Маги Халваджиян какъв е вариантът изобщо да съм сред участниците, да се изкефим и аз, и публиката. В крайна сметка Маги и Дони решиха, че единственият вариант да участвам и да е коректно спрямо останалите, е да съм в дует. Сам като участник излизам извън рамките на самото предаване, защото като преподавател имам други натрупвания, повече опит и нямаше да бъде лоялно спрямо останалите участници. Затова се стигна до решението да участвам в дует, за да успокоим духовете.
Със Светльо се познаваме от много време, още когато беше в „5 stars” при Слави Трифонов. Другарували сме, достатъчно биография имаме с него.
Дуетът Низамов – Светльо в ролята на братя Аргирови
- Смятате ли тогава, че като самостоятелен участник бихте се справил по-добре?
- Не знам! Да ти кажа честно, много е трудно да се работи в дует. Особено с човек като Светльо, тъй като
той е човек с по-друг темперамент
Аз съм професионалист, докато при него нещата са малко хаотични. Непрекъснато трябва да мисля как да го вкарам в рамките, които са широки, но все пак са някакви рамки. Не ми беше лесно с него, но в един момент се усетихме и започнахме в позитивна насока да използваме плюсовете си. Успяхме да канализираме неговата лудост и му се получиха хубави образи, както и на мен.
„Под ножа” - Дони
- На сцената като участник ли се чувствате по-добре или зад кулисите да преподавате актьорско майсторство?
- На сцената винаги ми е по-добре. Аз съм си актьор и ми е важно да съм на сцената. Да си преподавател също е приятно, но на мен ми липсва сцената. Цял живот се стремя към сцената. Завърших режисура, но цял живот съм актьор. Така че сцената е много по-приятна за мен.
Фънки и Милена – успешно превъплъщение на Дуета в този сезон на „Като две капки вода”
- Кое е любимото ви превъплъщение до момента, с кой образ срещнахте най-много трудности и какви?
- Най-любимото ми е на Фреди Меркюри, може би най-емоционалното. Хареса ми как се справихме и с дуета на Слави Трифонов и Софи Маринова, беше много забавно. Изключителна беше и имитацията ни на Фънки и Милена Славова. Абе, всички образи бяха хубави, като изключим образите на Бионсе и Лейди Гага, беше ми ужасно некомфортно. Някакво вътрешно усещане, че не си на мястото си, подсъзнателна актьорска съпротива. Цялото това нещо беше толкова далече от мен, че не го приех. Пролича си и на сцената,
стана си една откровена дива пародия
Всеки си имаше по един страшен образ, с който успя дори да изплаши (смее се).
- Много чужди формати направиха имитации на Азис, докато Маги Халваджиян не допуска чалга в предаването си. Единствено вие направихте имитация на Софи Маринова. Защо стана така?
- Самата песен на Софи и Слави не звучи като чалга и затова ни я дадоха. Дали да има или не е въпрос на трактовка от страна на продуцентите. Освен Маги Халваджиян имаме и музикален продуцент – Дони, който съгласно директивите, които ни изпращат „Ендемол”, преценява кое може да влезе и кое не може.
Чуждестранните формати имитират Азис, защото го нямат там. Ние си го имахме Азис в предаването на живо миналата година. Всичко е въпрос на решение. Аз също съм човек, който не харесва този тип музика. Защо пък да не сме едно предаване, в което да няма чалга. Тя така или иначе е навсякъде. И без друго държавата ни е чалгарска, поне пък ние да не сме (усмихва се).
- Питам ви, защото в Интернет прочетох негативни коментари от зрители, които не приемат факта, че се имитира един Деян Неделчев-Икебаната, а се игнорират големите звезди от този стил музика...
- Икебаната е готин като образ, колоритен и друг като него няма. Докато
чалга изпълнителите са направени по един калъп
Може да се изиграе събирателният образ на чалгата – вид прическа, устни, гърди, там е един събирателен образ. Докато Деян Неделчев е неповторим и е благодатен за имитация. Той сам по себе си е на ръба на пародията и затова е сложна задача да бъде имитиран. Тънък е моментът да не пресолиш манджата.
- Имате ли си любимец сред останалите участници?
- Всички имаха своите успешни образи. Не мога така отстрани да ги преценя, защото в крайна сметка ние сме един екип. С всички ми е приятно да общуваме. Между другото, ние много се сприятелихме. С някои от тях се познаваме и отпреди – с Геро сме състуденти от ВИТИЗ, със Светльо се познаваме от 10 години, с Поли Генова се знаем. Сплотени сме и това е най-приятният сезон от всички досега. Няма състезание, няма дрязги и намусени физиономии, всичко е в името на шоуто и всеки се раздава на 100%, взаимно се подкрепяме и си даваме кураж.
Като Ал Бано и Ромина Пауър
Безспорно Калин Врачански направи много хубави образи, добре му се получиха. Орлин Павлов също. Човекът, който най-много ми харесва като резултати и начин на работа, е Орлин. Като преподавател бих оценил най-много него... след себе си, разбира се (бурен смях).
- Имаше ли момент, в който журито да ви е засегнало?
- Аз лично не съм се засягал по никакъв начин. То няма и за какво, защото никога не са ми казвали нещо, което да ме обиди. Когато не се е получило нещо, то аз го знам преди те да го кажат. Когато си актьор, ти проверяваш всичко през публиката. И когато тази публика не я изправиш на крака, значи нещо не е наред. А когато е на крака и пищи – няма никакво значение какво ще каже журито. Така ги приемам аз нещата и не съм се почувствал дори за секунда обиден. Даже не ме интересува класирането в момента. Има някакъв състезателен момент, но готиното в предаването е, че всички участници са все доказали се имена и състезанието е на заден план. По-важно е да направим хубаво шоу. Затова го няма и този момент на мрънкане: „Ама защо мен не ме оцениха”, да се сърдиш и цупиш. Точно пък в този сезон ги няма тези неща. Много ведро е настроението.
- Как се справя Милица Гладнишка като ваш заместник в преподавателската дейност?
- Милица има друг подход – като актриса, по-емоционално гледа на нещата. Аз като режисьор ползвам друга терминология. Изграждането на образ от страна на актьор е едно, а от страна на режисьор съвсем друго. Аз наблягам на неща, които не са външни – правилно самочувствие за образа, биография на образа и т.н. Все компоненти на художественото съдържание, които актьорите не ги учат. Милица гледа да улови външния израз на образа. Това е друг подход, който нито е грешен, нито е правилен, просто е друг подход.
- Какво се случва, когато се съберете двамата и тя трябва да те учи?
- Много ми е странно, стоя и се забавлявам. Тя също се забавлява. Ние с Милица сме си приятелчета, състуденти от ВИТИЗ. На мен ми е интересно как ще подходи към образ, например към „Куин”, защото този образ съм го преподавал на участници няколко години. Беше ми интересно какво ще ми каже за Фреди Меркюри, при положение че съм се учил от него на сценично поведение и пеене. Забавно и интересно е, всеки момент очаквам провокация в най-добрия смисъл на думата. Не ми е искала съвети, има си достатъчно самочувствие да си провежда нейната линия.
- Извън шоуто с какво се занимавате и всъщност остава ли ви време?
- Ох! (въздъхва). Работя на 5 места, за да се издържам. Всеки петък и събота пея в пиано бар с Наско и Катина от друпа „Дартс”, още една певица Марго и един пианист. То си е нощен клуб и е много изморително. Отделно играя моя авторски спектакъл „Диагноза: артист” и режисьорът непрекъснато ни юрка да репетираме преди всеки спектакъл. Все някакви нови неща ни вкарва, защото е представление, което търпи промяна. Изморително е, защото играя 20 роли. Играя някаква представа за себе си, партнира ми Ицо Ламбрев – бившият пианист на група „Сигнал”, който играе също себе си. Налага ми се да играя Фънки, Любо Дилов, Хилда Казасян, проф. Вучков, Преслава, Роси Кирилова, братя Аргирови, Васил Найденов и кой ли още не.
С Етиен Леви са чудесен тандем като учители на звездите
Репетирам и в Музикалния театър, на 27 и 28 май са двете премиерни представления на продукцията. Но понеже съм изключително зает, друг състав ще играе на премиерата, аз ще се включа юни месец. Също така ходя по участия, имам две деца, за които се грижа и така...
- Замисляли ли сте да направите филм за живота си или пък да напишете книга?
- Много хора ме питат това, но чак пък филм за живота ми да си направя сам ще бъде малко тъпо. Мога да издам някаква книга, като ми остане повече време и одъртея, но пък дотогава може да забравя повечето неща. Има и нещо друго, животът ми е толкова невероятен, че хората не знам дали биха приели такава книга. Те биха си помислили, че си измислям. А то в целия ми живот има такива невероятни случки, че не знам... Пожелавам на всеки човек да му се случат поне 10% от нещата, които са се случили на мен. Това дава такава пъстрота на мирогледа, на цялото житейско преживяване. Животът ми е един безспирен купон. Аз съм много щастлив човек. Както казва и дъщеря ми: „Тати, ти имаш най-хубавата работа на света. Всички те обичат и когато ти плащат, ти ръкопляскат”. Моята професия е да забавлявам хората по някакъв начин – дали като преподавател, комик, певец и т.н. Хората наистина се забавляват и това се превръща в една космическа мисия в един момент. Покрай това са ми се случвали какви ли не неща и ако го опиша в книга, то в предговор ще пише: „Тази книга не се препоръчва за хора, които са загубили девствеността си след абитуриентския бал, никога не са се напивали с приятели, никога не са правели нещо щуро”. Просто няма да е интересно на такива хора.
- За семейството си какво можете да кажете? Как им се отразява вашата известност?
- Децата ми също са много артистични, голямата ходи дори на балет и рисуване. Малката тази година, като тръгне в първи клас, ще я запишем на пеене. Участваха в коледните спектакли на Музикалния театър, играха феи и ангелчета. Преди месец и половина пък ги потърсиха за малки манекенчета за „Sofia fashion week” . Малката откровено си е артистка, родена е за това. Отиде и се запозна с целия театър, ходеше по коридорите и казваше:
„Знаете ли коя съм аз?!
Аз съм дъщерята на Жоро Низамов”. Знаеш ли каква е нагла /смее се/! То е едно къдрокосо ангелче, отворено, може да пее и е артистична. Голямата е по-затворена, малко дете индиго – рисува, ходи и целува тревичките, едно такова извънземно същество. Да са ми живи и здрави и двете. Когато ми се струпа по-натоварена програма, не ги виждам с дни. Моята майка помага много за отглеждането им, през ваканциите ги пращам на селски туризъм.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Иска да притежава машина на времето
„Всеки един момент, който съм изживял – щастие или нещастие, е било за точния момент. Така че не искам да се връщам назад в миналото, да ми липсват години или нещо такова. Извадил съм си съответните поуки от трудните момент, преживял съм щастливите си мигове и гледам напред. Аз съм от хората, които се връщат към спомените с насмешка. Ако имах машина на времето, бих се върнал много, много назад във времето, за да видя как се е създала Вселената, как са измрели динозаврите и кога точно извънземният разум ни е създал. Това са неща, които ме интересуват и си струва човек да се връща назад. Но в живота не искам да коригирам нищичко, харесвам си го. Имам и много пропуснати възможности, бялата лястовичка много пъти е кацала на рамото ми, но не спира да идва. Пиленцето винаги е кацало при мен.
За нищо не съжалявам. Моят професор във ВИТИЗ ми казваше: „Жоро, ти си арабия”. Питах го какво означава тази дума, а той ми каза: „Добър човек си, много те използват хората, крадат от теб”. Това обаче не ме ограбва, а ме прави по-креативен. Така че не бих върнал нищо, всяко нещо си идва с времето си. Враговете ми сами се дискредитират. Нямам нужда да коригирам друго освен корема. Дебел съм! От утре ще предприема нещо по въпроса (смее се). Днес съм взел едни мидички, ще ги направя с бяло винце и сметана, даже може и гости да поканя. Аз обичам да готвя, да ми идват гости и да става купон”, изповяда Низамов пред „ШОУ”.
Тероризират го за покани
„Не обичам да ходя по заведения, защото тълпата ме изморява. По същата причина не посещавам и концерти. Не съм свикнал да бъда от другата страна на сцената. Не ми е комфортно. А и нощната работа по клубове, където хората са употребили достатъчно много алкохол и всеки иска да дойде и да ти обясни „нещата от живота”, да ти разкаже нещо, което много го интересува, е изморителна. Не за друго, а защото може да те види на живо, на една ръка разстояние. Популярността има две страни – ласкателно е, помага ти в живота за много неща, но от друга страна е малко сложно, защото всеки иска да си общува с теб. Това много изхабява. Много обичам да пътувам с метро, адски удобно е, но не мога – хората ме нападат, искат покани за „Като две капки вода”. Това с поканите е кошмар. Хора, които никога не съм виждал, ме намират във „Фейсбук” и ми звънят най-нагло посред нощ. Тези дни ми звъняха и аз отговорих, че няма как да дам покани, а от другата страна ми казаха: „Дай тогава да говоря с Рачков”. Налага ми се да ги блокирам тези хора, а по принцип не съм такъв. Не обичам да режа хората, искам всеки да е доволен. Улицата е една много враждебна среда, ама много враждебна среда”, оплака се актьорът пред „ШОУ”.