3 начина, по които тревогата помага
Тревогата може да бъде полезна, както за физическото, така и за психичното здраве, установява ново изследване. То открива, че хората, които се тревожат повече, са склонни да:
- Се възстановяват по-бързо от травматични събития.
- Да се подготвят и адаптират към стресиращи събития по-добре.
- Да се грижат по-добре за здравето си.
Например, хората, които се тревожат по-често, са по-склонни да ходят на прегледи и да търсят помощ за различни здравни проблеми.
„Интересно е, че има по-нюансирана връзка между тревогата и превантивното поведение – казва проф. Кейт Суини, първият автор на изследването.
Жените, които докладват, че се тревожат в умерени количества, в сравнение с жените, които докладват сравнително по-ниски нива на тревожност, са по-сколнни да се изследват за рак на гърдата.
Изглежда, че както твърде много, така и твърде малко тревога може да попречи на мотивацията, но точното количество може да мотивира, без да парализира.“
Изследването предполага, че тревогата дори може да е добър мотиватор за това човек да намери начини как да се тревожи по-малко.
„Дори в обстоятелства, когато усилията да се предотвратят нежеланите резултати са безполезни, безпокойството може да мотивира проактивни усилия, за да се подготви готов набор от реакции в случай на лоши новини.“
В този случай безпокойството се отплаща, защото човек активно мисли за „План Б“.
Когато човек се готви за най-лошото, това предпазва психиката, установяват учените.
„Ако чувството на тревожност за бъдещо развитие са достатъчно интензивни и неприятни, тяхната емоционална реакция към това развитие изглежда по-поносима в сравнение с предишното тревожно състояние“ – казва Суини.
Естествено, прекомерната тревожност може да бъде сериозен проблем.
„Крайните нива на тревожност са вредни за здравето. Не възнамерявам да защитавам прекомерното безпокойство.
Вместо това се надявам да ободря тревожещите се – планирането и превантивните действия не са нещо лошо. Да се тревожиш достатъчно е по-добре, отколкото да не се тревожиш изобщо.“
Източник: PsyBlog