Ако депутатите заседаваха в Жеравна, досега щяхме да имаме правителство

На фестивала нямаше управляващи и опозиция, цялата власт беше в ръцете на виртуозите музиканти

Има едно време и една място, в което радостта е много повече от тъгата, усмивки затулят яда по лицата, патриотизмът е заради едната любов към родината, не за място в парламента, а оптимизмът избуява до такива висоти, сякаш България току-що се е сдобила с правителство и са закрили данъчното. И това са трите дни на фестивала на фолклорната носия в Жеравна, пише show.blitz.bg

Още при откриването двама достойни мъже получиха почетното звание "Апостол на българщината". Проф. д-р Иван Гаврилов е гинеколог и онколог. Като лекар той е помогнал на много хора, а като истински българин е раздавал сърцето и парите са за много патриотични каузи. Ако във всеки град има по един такъв като него, страната ни ще е друга, казват тези, които го познават.

Деветдесетгодишният проф. Лука Велчов пък дойде, за да получи високото звание от Букурещ. Казват, че той е най-големият българин в цяла Румъния. Потомък на преселници от Чипровския край, проф. Велчов се е посветил в книгите и дейността си на опазването на българщината там, където живее. Той увери всички, че вратите на дома на нашите сънародници в румънската столица, са винаги отворени за всеки българин, който иска да ги навести.

На фестивала в Жеравна всички, независимо дали са вехти войводи, надянали чифте пищови, турски аскери, градски кокони, ергени от северозапада, баби от шоплука или напети офицери от запаса, играят едно хоро. И то е българско. Тропа множеството и то с такава алчност, сякаш две години са го държали на каишка. Всъщност то така си и беше, защото миналата година заради пустата пандемия фестивал нямаше.
Много неща имаше на празника под вековните дървета на гората над Йордан-Йовковото село, липсваше само едно - политици.

В други години те поминаваха ей така: за пропаганда, да ги повиди електората и да си направи някоя друга снимка за спомен. Но сега, явно, на нашите избраници не им е до хоро. Не им спори стъпката, което се види и по телевизията. Само се препъват като коне, на които са надянали букаи. Обосяха горките, по чорапи тръгнаха из парламента, овъргяляха се в интриги, преговаряха и се договаряха като за световно, но пусти интереси: партийни ли, лични ли, като не съвпадат нищо не става. А за народа остава сеира и удоволствието да плати сметката за богатата им трапеза, от което не е хапнал дори и трохичка.

Може би, ако тези държавни мъже и жени бяха отскочили до Жеравна да видят що е дух, приятелство, любов към България, достойнство и уважение на всеки към всеки, може би нещата щяха да бъдат други. Но как да оставят властта, която точно сега се търкала по жълтите павета като скитница.

Всъщност нека уточним, че на купона все пак имаше един пишман политик: Христо Димитров, ръководителят на ансамбъл "Българе" и баща на фестивала. Той нарече скорошния си опит да стане депутат като катастрофален, неуспехът си нарече голям късмет и се зарече друг път да не се захваща с неща, които не са му работа.

В Жеравна нямаше управляващи и опозиция. Цялата власт беше в ръцете на виртуозите музиканти. Те диктуваха стъпките. И всички тръгваха по тях. Казват, че на хорото здравите лекуват болните. Силната енергия, което се предава от ръка на ръка, от гръб на гръб, действа по-силно и от ваксина. Като се добави и огъня, който близна небесата и около който се завъртя многохилядната човешка вихрушка, изведнъж картината стана космическа. А най-отгоре магията в песента на ангелогласната Деси Добрева. Че и Миро беше там, но не пя.

Как в такъв момент, как душата ти да не се размекне, куража ти да не изригне като вулкан и да не паднеш на колене, за да поискаш ръката на избраницата си. Това го видяха с очите си мнозина, но се случи нещо друго, което не сме виждали.

Един от гостите се врече в любов, не на кой да е, а на собствената си съпруга? Според всезнаещият професор - фолклорист Николай Ников вричането не е нито като гражданския брак, нито като църковния, а нещо отгоре. То се прави задължително, след като двамата влюбени вече са семейство и е като клетва да останат заедно до гроб. Дори според легендата, ако единият си отиде от този свят, другият трябва да го последва до три месеца. Добре обаче, че мъдрите ни предци, са измислили и друг ритуал, благодарение на който, това може да бъде избегнато.

Между другото, редно е да кажем, че фестивалът врътна, макар и за кратко, задрямалата местна икономика. В радиус на тридесет километра от центъра на Жеравна леглата в хотелите и стаите за гости бяха заети. Някои от тях вече са и предплатени и за следващата година. Майстори занаятчии, под чийто пръсти се раждат везани ризи и сукмани, трофейни оръжия, грънци, менци и резбовани икони, се порадваха на добра клиентела. А ако вникнем във философията на фестивала - да се върнем два века назад, ще излезе, че тогава нашите баби и дядовци са живели далеч по-весело и спокойно от нас. Нищо, че са нямали мобилни телефони, часовници, телевизори с двеста програми, слънчеви очила и нашите амбиции.

Вярно е, че те не са знаели кой е Версаче, Кензо или Гучи, не са носили чанти за четири хиляди лева, дори не са чували думата силикон, но това не им е пречело да бъдат красиви като картините на Майстора, да се кичат с пафти, които и днес са ювелирен шедьовър, да носят одежди, за които би им завидял всеки днешен парижки и милански дизайнер.

Послепис: Вярно, че Жеравна е чудо, но чудеса стават не само там. В това се убеди и авторът на тези редове. Той загуби портмонето си на пазара в близкото село Зимница. На пазар като на пазар – върволица от хора и колкото и човек да е оптимист, бързо губи надежда, че изгубеното ще се намери. Но се оказа, че не е така. Няколко часа по късно на изтерзания репортер се обадиха от Районното полицейско управление в град Стралджа, за да го уведомят, че портмонето му е предадено от някаква жена и той може да отиде, и си го вземе. Благодарност и дълбок поклон на всички тези честни хора.