Ева Кикерезова описа какъв кошмар е преживяла в парка

Най-красивото лице на БНТ разказва във Фейсбук неволите си от двучасова разходка с 3 деца

С изключително чувство за хумор и леко перо водещата на прогнозата за времето по БНТ Ева Кикерезова описва какво е да си майка на три деца. 

Тя разказва във Фейсбук неволите си, побрани само в два часа. 


18:00 часа - имахме уговорка да купим нов велосипед на Николай (10г.). Страхотен - с 18 скорости, с амортисьори, лъскаво, просто жестоко. Натоварихме го с триста зора в колата и го закарахме до вкъщи.

От там взехме колелото на Ели (4г.) и към 18:30 се понесохме към парка, барабар с Ети(1,5) в количката ѝ, която държеше пък нейната бебешка количка с новото ѝ бебе, от което майчински не се отделя нито за миг.

Елена, като за начало се просна три пъти с колелото си още на паркинга, одра си коленете и челото и дружно решихме да го оставим, но все пак да отидем към парка, за да покара Ники...

Отиваме. 18:45 е вече. Докато Ники кара, ние трите решихме да отидем на детската площадка, те да си поиграят.

Елена е във вихъра си, търчи, пее и размята косата си, която само два часа по-рано братовчед ѝ подстрига на зиг-заг с една ножица за хартия.

Екатерина си се занимава с бебето си, пързаля го, люшка го, общо взето - послушна работа.

В 19:00 съвсем неочаквано, отнякъде се появи Николай, бутайки колелото си и гледайки ме отдалече с онзи кравешки поглед, който вадят само виновните начинаещи тийнейджъри и ми заяви как не може да върти педалите, нещо веригата се била извадила и пр.

Зарязвам момичетата и отивам да се боря с греста и зъбните колела на скоростите. И да гледам, и да не гледам, въпреки че се овъртях цялата в масло, то от самолет се вижда, че явно е паднал и цялата скоростна система е счупена.

За съжаление и двамата бащи, които така мило се притекоха на помощ, и те тъжно го потвърдиха с половин уста, усещайки вече какво ще последва след това.

Точно си вдигам очите, за да погледна сина ми с онзи поглед, в който има повече светкавици и от лятна гръмотевична буря и с периферното си зрение виждам Елена, която цялата се пльосва по гръб във възможно най-калната и дълбока локва на цялата площадка.

Лошо ми стана, но реших да изпратя Николай да се оправя с нея, защото аз просто нямах сили вече. Междувременно се сещам, че имам и трето дете, което с бърз поглед не намирам никъде около мен и съответно изтръпвам.

Докато тия двамата си чистят взаимно калта, водата и пясъка от задника и косата, аз тръгвам истерично да търся Екатерина и слава Богу я съзирам на съседната площадка, с количката и бебето си, да го разхожда и “приспива”.

Естествено въобще не ще и да чуе да се качи в количката си, а докато я уговарям и я моля, Елена вече се беше настанила там удобно, защото, разбираш ли, била изморена да върви, но искала още малко да остане в парка.

Екатерина въобще не се замисли, наби сестра си с бебето и си върна бързо владението на количката и така, в 19:20 безславно си тръгнахме от градинката две ревящи момичета, един насълзен тийнейджър, едно счупено колело и една клета майка, която мисли да започне на чисто тая вечер с едно голямо и после да му добави малко лед.