Попълнете търсена ключова дума или фраза

Фермерът Николай: Злокачествен тумор преобърна живота ми

https://blitz.bg/layfstayl/fermert-nikolay-zlokachestven-tumor-preobrna-zhivota-mi_news473620.html Blitz.bg

Две седмици живях с фалшивата диагноза, споделя успелият мениджър

София, България 02 Ян. 2017, 16:10 2902 прочита 0 коментара
32-годишният Николай Давидов от рейтинговото предаване „Фермата” по bTV не успя да се докопа до 100-те бона награден фонд. Той определя себе си като „съвременното градско юпи”, но в същото време отговорен и с голямо самочувствие. Зад ведрата му усмивка обаче се крие голяма житейска драма, случила се преди няколко години. Когато е едва на 24 г. получава страшна диагноза. За щастие всичко се оказало фалшива тревога, но оттогава той гледа по друг начин на заобикалящия го свят.
- Нико, бореше ли се за финал във „Фермата”? Колко важно ти беше да стигнеш до края?
- Не съм се борил за финал. От средата на формата, във всеки удобен момент, се мъчех да предизвикам някого да ме викне на дуел. Да стигна до края не ми е било самоцел в никакъв случай. 

Реших да участвам, за да видя как ще ми се отрази такъв начин на живот, да намеря нови приятели и да ми се случи нещо интересно. Някакво различно приключение. И естествено, ако стигна до финал, никой не би отказал да се бори за голямата награда, но не на всяка цена. Във „Фермата” намерих много приятели, при това истински. 

- Продуцентите заложиха на теб като антипод на селския мъж. Трудно ли беше на градското юпи да се адаптира в тази среда?
- Не ми беше трудно да се адаптирам по никакъв начин в средата. Аз съм човек, който обича непрекъснато да прави нещо различно, обичам свободата. Времето, в което бях затворен там, ме лиши от тези мои желания и това беше най-трудно за превъзмогване. Имах също известни затруднения с ниските температури и спането навън, но с всичко се свиква. Когато го правиш продължително време, просто спира да ти прави впечатление. 

Като повечето хора от моето поколение съм прекарвал време при моите баба и дядо на село, гледали сме животни. Бил съм малък и по-скоро съм обикалял покрай животните и съм им се радвал. Но никога не ми се е налагало да работя така, както в шоуто. 

- Някои от участниците индиректно те обвиниха за състоянието, до което се докара Калин Терзийски. Те са на мнение, че ти си го подтиквал към чашката... 
- Защо аз да съм подтикнал Калин?! Нямам вина за каквото и да е. Всички сме консумирали алкохол във „Фермата”, което се случваше на вечеря. При наличие на две дамаджани по три литра с вино и половин литър ракия за 19 човека на седмица не виждам как това рефлектира на изказвания, че 

по цял ден седим и пием

Няма как да се случи това. Има пет кадъра, в които пием чаша бира или вино на вечеря. Тези приказки са малко преувеличени. А това, че някой е прекалил една или две вечери, не значи, че се е наливат с алкохол през целия си престой. 



- Винаги ли си усмихнат и извличаш само положителното от дадена ситуация?
- По принцип съм такъв характер, че обичам веселия начин на живот и да се забавлявам под всякакъв предлог. Обичам веселите хора, което се забеляза и във „Фермата”. Гледах да съм с по-единните компании, които гледат да си прекарат по-весело основната част от времето. През по-голямата част от времето съм усмихнат и гледам на нещата от позитивната гледна точка. 

В реалния живот много трудно някой ще ме изкара извън релси. Когато видя, че нещо не е по мой вкус, не ми харесва и не си заслужава, просто го подминавам и го игнорирам. Във „Фермата” може би имаше такива моменти, но това се дължи на факта, че съжителствам три месеца с хора, които по някакъв начин се опитват да ме провокират. Там може и да успеят да ме уязвят, но в реалния живот нямат никакъв шанс. 

- Определиха те като най-големия сваляч сред участниците. Такъв ли си в живота, обичаш ли да се закачаш с жените?
- Не се определям като сваляч. Като всеки млад мъж на моята възраст, особено необвързан, харесвам и обичам женското внимание. 

- Не се ли измори вече от нощния живот, алкохолните вечери и различните жени? Смяташ ли да се кротнеш и вероятно да се вречеш във вярност на някоя дама?
- (Бурен смях) Нощният живот не е чак толкова бурен, колкото си го представят хората. Аз не съм по партита от сутрин до вечер всеки ден. Обичам да излизам, ходя с приятели след работа на вечеря в някой ресторант и след това на бар за по един аперитив. Това е далеч от представата за 

безпаметни купони до 5 часа сутринта

 Не мисля, че този начин на живот ще ми омръзне някога и защо това трябва да пречи на една връзка. Не знам какво разбираш под това да се кротна?! Ако си представяш, че ще си стоя вкъщи и ще се занимавам с някакви битовизми, това трудно ще се случи при мен.



- Така се получава при повечето обвързани мъже, особено когато на хоризонта се появи и наследник...
- Ако дойде този момент, живи и здрави, ще го мислим. Засега не мисля, че е дошъл моментът, в който да почна да водя живот, изпълнен с битовизми. За момента нямам жена до мен. Все още не съм изпитал известността как ми се отразява, тъй като не се появявам никъде. Чакам да излъчат моето напускане от шоуто и тогава мога да се показвам. Иначе постоянно има дами около мен, но нищо сериозно.

- Можеш ли да разкажеш за случая, който преобръща живота ти и след това гледаш света през розови очила?
- Предпочитам да не говоря за това, защото трябва да хвърля обвинения за неща, които са се случили отдавна и не мога да докажа. Бях на 24 години и в две различни клиники ми дадоха една и съща диагноза – злокачествен тумор на бъбрека. Впоследствие се оказа фалшива тревога, след като се консултирах и с лекар в трета клиника. Фалшивата диагноза ми обърна представите за живот, две седмици живях с това. Не знам дали е било лекарска грешка или нарочно да ми вземат пари, тъй като изследванията тогава не бяха евтини. Не искам да се ангажирам и да говоря повече по този въпрос, тъй като не съм се връщал назад и не съм търсил истината. Преди съм живял по същия начин, но след този период гледам по-весело на нещата и не се трогвам от дреболии. Не знам дали това е причината или че вече съм попораснал и животът ме е поочукал повече от моите връстници. 


Избира България пред чужбина 

„Бях във Виена около девет години и половина, там учих. Върнах се в България, защото основната част от приятелите ми са тук. А и тук има много повече възможности, особено за млади кариеристи, за хора на моята възраст, които искат да градят кариера. По-лесно е това да се случи тук, има повече възможности - много големи компании, които тепърва започват да се развиват. Откриват се нови позиции за хора като мен, докато в чужбина тази ниша отдавна е запълнена. Шансовете са значително по-малки. В момента съм мениджър в IT компания”, допълва той

Красимир КРАСИМИРОВ 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам