Мариан Бачев е роден на 8 юли в София. Завършва 14 СОУ „Проф. д-р Асен Златаров”. По-късно НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност „Актьорство за драматичен театър” в класа на професор Надежда Сейкова. От есента на 2007 г. започва работа в „Шоуто на Слави”. И до днес работи за Слави Трифонов, а превъплъщенията му в мъжки и женски роли са впечатляващи. Носител е на няколко награди в областта на сценичните изкуства. Какъв е пътят обаче до телевизията, славата, успеха и всенародната любов?Дали и в детските си години е бил такъв любимец и дали съдбата още тогава е показала звездния му път?

Бащата на Мариан е бил машинен инженер, а майка му - строителен инженер. Брат му наследил влечението на родителите си към инженерните науки, но Бачев бил убеден от дете, че ще стане артист.

Детството си Мариан Бачев описва като прекрасно. Дните му минавали основно в игри до късно на улицата, с каране на колело, с игри на фунийки и на „Стражари и апаши”, с филии с мед и масло от прабаба му. Спомня си дори, че с другарите си свивали фунийки от списанията „Жената днес” и „Лада”, от тях ставали най-хубави. Имал си два любими филма – класиката „Синьо лято” и „Пумукъл”, немски игрален филм за едно анимационно човече. 


С Милена са по-влюбени от всякога

„Като малък бях злояд. Любимото ми и до ден-днешен ядене е качественият миш-маш – баба ми го правеше с истински печени чушки, много сирене и жълти яйца. А когато вечер имаше проблеми с храната – майка ми влизаше в акция и пускаше един гаден син робот със светкащи очи и един жълто-червен кръг, който се въртеше. Направо ме побъркваше. След време бе прилежно разглобен, изтърбушен и аз преживях катарзис, което пък сега е много модерно”, с усмивка разказва той. 

Обичал да си играе с един палячо и конструктор. Сега размишлява, че вероятно е трябвало да стане сценограф, имайки предвид генезиса на детското си занимание. Много хора на неговата възраст, особено мъже, продължават да се палят на определени игри. Той обаче не е сред тях, не понася дори компютърните игри, нито пък има такива на телефона си. 

Първата желана професия от него в детството е боклукчия на камион, или по-точно „човекът , който върти кофата”. В детските му представи кофите са „едно голямо чудовище, което трябва да бъде нахранено”. 

Най-голямо влияние още в ранните му години оказва преподавателката му по руски език Малама Гацева, която предизвиква интереса му към театъра, поради това че в училище разигравали пиески на руски език.

Бачев споделя, че не знае кога свършва детството. „При някои хора то приключва почти с раждането им. При други, като мен, имайки предвид homo ludens-a в мен, никога не ме е напускало. Но може би приключи след приемането ми от един конкурс в Детско-юношеския театър към Двореца на пионерите в групата на Ники Априлов. Чувствах се победител, чувствах се истински оценен. Бях едно от 24-те избрани деца. Тогава кандидатстваха над 150 деца”, разказва обичаният актьор и добър имитатор. Преди това се занимавал с какво ли не – джудо, курс по дърворезба и т.н.

Един от най-важните уроци, които е научил в театралната академия, са партньорството и работата в екип. Той сподели колко е труден пътят към голямата сцена: “Трябва да имаш шанс да извървиш големите стъпки, иначе падаш рязко надолу”. Остава на свободна практика близо две години, в които усилено озвучава филми. Завършва с пълно отличие магистърска програма “Мениджмънт в сценичните изкуства” в НАТФИЗ и е награден от ректора на академията. Според Бачев “човек трябва с чувство за хумор да приема нещата и да се забавлява”. Въпреки че е голям комик, неговите награди са само за драматични роли - за главна мъжка роля от фестивала в Шумен “Нова българска драма” и за талантлив млад актьор на фондация “Иван Димов”. Мариан Бачев е номиниран 4 пъти за “Аскеер”. Споделя, че баща му е бил най-щастлив и горд от приемането му в НАТФИЗ.


Втората му дъщеря в родилния дом 

Докато играе в „Шоуто на Слави”, се ражда втората му дъщеря