Мира Добрева преживя голямо разочарование навръх Цветница

Мира Добрева преживя нещо наистина неприятно навръх Цветница. Водещата разказа за случилото се на страницата си във Фейсбук.

Тя решила да купи саксия с цвете за именния ден на своя приятелка, но попаднала на търгаш. Продавачът въобще не се притеснил, че вдига нагло цената на цветето, нито пък изпитал наудобство от поведението си. 

Ето какво пише Мира Добрева:

"Понеже беше Цветница, та минах да купя цветенце за приятелка. Викам, ще взема от кварталното магазинче, хем да се подпомага дребният бизнес, нали...
Гледам, красиви стръкчета Момина сълза в изцапана с тор саксия, без етикет и цена, ама нали лекарите все казват да не се ядосвам много, пък бабите ме учат да подминавам нередностите с „Карай да върви“, та просто попитах колко струва. Мазното гласче на продавача провъзгласи сумата от 25 лева. Решавам да потисна въпросите „А защо е без етикет? Кой определи цената? Защо е @айняна саксията? Защо е пльосната на тротоара? Имате ли право да заемате мястото на пешеходците?“. Празник е, а приятелката ми обича бели цветчета, та и 250 лева да струва, бих ги дала за нея. Наведох се, с риск да ме отнесе някой автобус, взех неугледната саксия и приготвих 25 лева.

Онзи зад щанда обаче, разтворил страховити ножици, реже цветарска хартия, цепи на тънко панделки – точно повод да се почувствам виновна, че отсъдих прекалено бързо. Казах си: „А, ето. Ще ги опакова, момчето. Ще скрие грозотията, както се прави по белия свят – ще направи така, че да не ми развали празника, нито да ми се стори висока цената.“ 



Тихомълком му давам паричките, пък той ги не взема. Само пояснява, че в последните 20 секунди цената е скочила с цели два лева – заради опаковката. Кипна ми, ама пак си стиснах гърлото. Дума да не продумам – празник е, няма да се ядосвам! Точно тогава търгашчето взе някакъв спрей, подобен на лак за коса, и ме попита да напръска ли цветето, та да лъсне по-представително. Викам – не! Сакън! Това сигуно ще качи цената с още поне два лева. И не че не бих ги платила. За приятел като е, ще дам и каквото имам, и каквото нямам. Пък и нека ми вземат парите, ма с майсторлък, не с тарикатлък да ги вземат! На тези, които обичат да прецакват, искам да кажа: Прецаканият често знае това. Осъзнато влиза в клопката Ви и се оставя във временното надмощие на глупостта. Обикновено си има причина за това. Аз, например, все се притеснявам да си кажа, че усещам уловката – като знам какво се чува зад гърба ми, предпочитам поне да не го провокирам с действия. „Тая па, за 25 лева ли е? К’во ми се прави мастията дърта, окрадаха държавата, аз ще им взема к’вото мога! Овцата ми се хвана на въдицата! Надувка такава, за к`ва се мислиш, ма?“

Че няма да се върна никога повече в магазина на тротоара с ръждясала алуминиева дограма, то е ясно. Ясно е, също така, че на Ганьо не му пука от това. Нали е изкрънкал два лева повече. Тях няма да вложи в идея, няма да инвестира в нова дограма, нито ще опита да направи по-престижен магазин. На него му стига да знае, че е минал поне един балък днес. Тротоарният цветарски бизнес и с мен, и без мен си върви, защото много хора мислят, че като е грозно, е по-евтино. У нас мнозина са убедени, че богатите са лоши, мафия, връзкари, дето им се получава, защото (ако са жени) са спали с правилния човек или са били на точното място (ако са мъже).

С неприязън днес си спомням за случката от вчерашния ден. Алуминиевото павилионче и клюмналите карамфили на един Бай Ганьо. Съжалявам сто пъти, че се отбих. Защо не отидох аз при хората, които знам как работят, колко душа и емоция влагат в букетите, колко много инвестират в бизнеса си. Знам как имат касови апарати, колко рано стават, за да купуват цветята. Как с любов ги опаковат – може би със същата, а може би и далеч по-хубава хартия, само че не бацват два лева отгоре за това. Те са си добавили в крайната цена сумата, изразходвана за хартия, но не те оставят с гадното чувство, че си прекаран. Написали са си етикет, сложили са красивото цвете на красива стойка, пък са се усмихнали, пък са те накарали да повярваш, че даже са малко парите, които им даваш – защото отвъд видимото, в цената са вложили и старанието си, уважението си към клиента, умението, придобито от безброй пътувания, желанието да развиват бизнеса си така, както опитват да развиват България – трудно и с упорство, присъщо на мъчениците... 

Та в онзи миг, догато опитвах да не избухна и да дам превъзходство на глупеца, се сетих за пустите му гърци, италианци, хървати, словенци, сърби дори! И за румънците се сетих, че и те са вече доста напред с материала. Как пък веднъж не разбрах колко точно струва хлябът и зехтинът на масата. Носят го, още докато се настаняваш, та да се почувстваш добре дошъл, важен някак си. Как пък веднъж не разбрах да ми таксуват водата – те я таксуват, разбира се! И нея, и хляба, и зехтина! Взели са си го с цената на другите ястия или го намираш като добавки в сметката, или като бакшиш го оставяш. Защото ти е било хубаво. Кеф ти е било да си дадеш парите, дето се вика! Не си се чувствал прецакан, надцакан и...оцапан! С елементарното, така Байганьовско, на дребно изкрънкване на някакви дребни. От които той няма да забогатее, но ще успее да замърси и най-бялото цвете. На най-цветния празник."