Коста Рика е известна като Швейцария на Централна Америка заради стандарта си и липсата на собствена армия. Било средата на XVI век, когато група испански конкистадори навлезли дълбоко на север от Панамския канал, за да дирят злато. Попаднали в слабонаселена територя с изобилна флора и фауна. Не след дълго усилията им се увенчали с успех. Намерили търсеното, и то в огромни количества. Затова кръстили мястото Коста Рика, сиреч Богатия Бряг.
Градината на Централна Америка, както още наричат страната, е тясна, продълговата, вулканична, красива, богата и непозната. Площта, която заема на географската карта, е два пъти по-малка от тази на България, а населението й е на половината на нашето. За ориентир - намира се между Панама и Никарагуа, на запад граничи с Тихия океан, на изток - с Карибско море, разказва hobyto.com. <br /> Първите асоциации са ароматно кафе, палми и екзотика. Далеч по-непопулярен е фактът, че това е страната с най-много видове пеперуди - над 12 000, което надвишава общия брой за цяла Африка.<br /> <br /> Сравнявана с Швейцария, защото няма собствена армия и стандартът и е за пример в региона, Коста Рика е разделена на 7 провинции. Вътрешността й е планинска и поради това столицата Сан Хосе и следващите я по големина градове Алахуела, Пунтаренас и Ередия целогодишно се наслаждават на температури между 20 и 30 градуса плюс изключително свеж въздух. По двете брегови ивици обаче е задушно, влажно и диво.<br /> <br /> Там в баните има само по един кран. Тече хладка вода. И ако попиташ за топла, си мислят, че се шегуваш. Плажните курорти нямат допирни точки с европейските образци, по-скоро са подходящи за навлезлия на мода по цял свят екотуризъм.<br /> <br /> Младежта предпочита Кауита на карибския бряг - оазис, издълбан в джунглата, достигането до който наподобява изпитанията на Индиана Джоунс. Националният парк Кауита всъщност е единственото място в страната, където не се говори испански. Причината е в обитателите му - пришълци от Ямайка, донесли със себе си регето, наркотиците и езика патуа. По-възрастните туристи са привърженици на Хако и Гуанакасте, къпещи се във водите на Тихия океан. Там минава за луксозно, ала с уговорката, че липсва улично осветление и пътищата са неасфалтирани. <br /> <br /> Доста по-добре устроени са планинските бази за отдих, сред които изпъква Монтеверде. Тукашните атракции приличат на тези в Дисниленд (може би защото е основан от американци преди половин век), обаче в натурални условия. Тоест &quot;влакчето на ужасите&quot; не се отличава със скорост и стремглавост, а с маршрута си из дивата природа и непознатите животински екземпляри. Но спокойно, рискът не е по-голям от това да се возиш в трамвая по &quot;Витошка&quot;.<br /> <br /> В Коста Рика ежедневно вали от юли до декември. Следват 6 сухи месеца. Добрите новини са, че винаги е топло и не трябва виза, стига туристът да не остане повече от 30 дни. В такива случаи се плаща глоба - черните печати не са на почит.<br /> Самите костариканци са весели, безгрижни и религиозни. Всяка неделя католическите църкви са препълнени. Дори в някои селища ежеседмично организират фестивали в чест на светията-закрилник.<br /> Тикос, каквото е нарицателното за местното население, живеят на забавени обороти. Спазват неписаното правило да отлагат работата, докато е възможно, задоволяват се с наличното и не знаят значението на думата &quot;завист&quot;, колкото и трудноприемливо да звучи това за българите.<br /> <br /> Непоправими мачисти, мъжете задължително са с дълги панталони, даже и в най-големия пек. Задължително също така за тях е да обсъждат на висок глас всяка срещната представителка на нежния пол под 50-годишна възраст. От своя страна, жените пък старателно прикриват прелестите си и никога не отвръщат на безкрайните закачки по улиците. Единствено по зле прикритите им усмивки се разбира, че нямат нищо против да бъдат харесвани и ухажвани. Вместо с традиционното &quot;ола&quot;, тикос се поздравяват с &quot;пура вида&quot;, което в превод е &quot;чист живот&quot;. Другите им отлики с народите в Карибския басейн са, че са твърде срамежливи във фиестите и освен това са лишени от каквато и да било агресивност. Основните им проблеми са свързани с непресъхващия емигрантски поток от север. Според последните анализи броят на незаконно пребиваващите никарагуанци в страната е надхвърлил половин милион, което е равнозначно на една седма от населението на Богатия Бряг. Реципрочно престъпността и безработицата непрекъснато ескалират. Търсейки изход, тикос са предприели изграждането на &quot;китайска стена&quot; по северната си граница. Ала сами се шегуват, че докато приключат строежа, и последният никарагуанец ще се е преселил при тях.<br /> <br /> И накрая, нещо любопитно: в Коста Рика няма наименования на улици, а ориентири. Например, ако търсиш хотел &quot;Интернасионал&quot; в Сан Хосе, любезно ще те упътят, че е на 100 метра северно от театър &quot;Насионал&quot;.<br /> - А къде е въпросният театър?<br /> - На 100 метра западно от Националния музей, разбира се...<br /> <br /> <img border="2" width="510" vspace="2" hspace="2" height="382" src="/documents/newsimages/editor/201411/costa-1rica.jpg" alt="" /><br /> <br /> Зелено бижу между два океана<br /> <br /> Когато Христофор Колумб през 1502 г., при последното си пътуване в Западното полукълбо, открил тази тясна ивица земя, съединяваща двете части на новия континент, забелязал, че местните индианци носели много златни украшения. Оттам дошло името й - Коста Рика, което на испански означава Богат бряг, разположен на два океана - Тихия и Атлантическия. Наричат я още &quot;зеленото бижу на Централна Америка&quot;, защото прилича на голям защитен парк със стотици природни обекти, вулкани, резервати, кафейни и кокосови плантации, археологически паметници и исторически места. Към това зелено богатство трябва да се прибавят 205 вида бозайници, 874 вида птици, 218 вида влечуги, 160 вида земноводни, 130 вида риби, поставени под защитата на ЮНЕСКО. И стотици горещи извори, гейзери и ледени езера в кратерите на вулканите, бързи реки и водопади. Плюс дългите брегови ивици с безкрайните пясъчни плажове.<br /> <br /> Най-благоприятният сезон за посещение на Коста Рика е до края на май, защото след това започва дъждовният период. Една туристическа екскурзия от България за 13 дни дава възможност да се видят много от забележителностите на страната, всичко в рамките на чудесна почивка в някой от красивите океански курорти, сред които е и Гуанакасте.<br /> <br /> В Коста Рика за тези, които биха искали да помързелуват, са плажовете на Пасифика. За любителите на приключенията има възможности за екскурзии през джунглата (пълна с маймуни, каймани, екзотични орхидеи и пъстри птици); за пътуване до някой от действащите вулкани или за речен круиз сред вечнозелени гори. Може да изживеете емоциите на Тарзан - завързани на въжета, прелитайки на стотина метра височина сред дърветата и техните обитатели.<br /> <br /> Местните хора, наричани тикос, са потомци на испанските имигранти - креолите. Колкото пъстра и многообразна е природата, толкова разнообразна и вкусна е кухнята им, богата на зърнени храни, плодове, зеленчуци и морски деликатеси, екзотични ястия с пилешко и телешко. На някои ще се стори странно за закуска да получат например ориз с черен боб, наречен гало пинто, сервиран с яйца на очи и царевични питки. Затова пък специалитетът засища за цял ден и е добър за българи. В атлантическия регион Лимон повечето ястия се приготвят от кокосово мляко, ориз и риба. Сред най-ароматните напитки тук, разбира се, е кафето, което се слави като едно от най-добрите в света.<br /> <br />