Крепостта Устра държи ключа към Родопите

Построена е най-вероятно през ХII-Х век пр. Хр. Наблизо, по долината на малка рекичка, са запазени две тракийски куполни гробници. Историците смятат, че тук е била столицата на тракийското племе одриси, пише в. &quot;Стандарт&quot;.<br /> <br /> &quot;Устра&quot; е една от най-запазените твърдини в Родопите. Построена е, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път. На места крепостните стени са запазени до височина 8 м, ширината в основите им е 2,80 м, а в горния край - 1,75 м. Иззидани са от ломен камък и бял хоросан. Крепостта е с П-образна форма, стената е дълга 113 м. Съхранени са 3 стражеви триетажни кули, като първият етаж е служил за водохранилище. Разкрити са 8 правоъгълни сгради, построени една до друга, разположени в южната и югоизточна част на крепостта. Входът е от изток, запазени са няколко издялани в скалите стъпала.<br /> <br /> По археологически данни най-ранната й датировка е управлението на Константин VII Порфирогенет - (913-959 г.). По това време българският цар Симеон вероятно завзема крепостта, но впоследствие я отстъпва на Византия и е обявен за &quot;василеопатор&quot;. С други думи - висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му. Последвалото разтрогване на договора от Зоя - майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 г. Въпреки всичко след смъртта на Симеон в 927 г. крепостта трайно остава във византийски ръце.<br /> <br /> Има твърдения, че по време на Втората Българска държава XII-XIV век крепостта е била превзета от Иван Асен II. Първите организирани разкопки са проведени в периода 1971-1973 г. под ръководството на проф. Стамен Михайлов. Откритите предмети доказват интензивен живот в периода XIII-XIV век. Крепостта се споменава в съчиненията на византийските хронисти Георги Акрополит и Теодор Скутариот.<br /> <br /> Астра вероятно крие много ценни и интересни находки, но засега няма пари за археологически проучвания. <br /> В община Джебел обаче се надяват нещата да се променят. &quot;Нашето намерение е да включим историческите и природни паметници в общи туристически маршрути със съседните общини - Кърджали и Момчилград, на чиято територия са древният град на траките Перперикон и Светилището на Орфей край Татул&quot;, обяснява Василка Симидчиева, шеф на отдел &quot;Култура&quot; в кметството на Джебел. <br /> <br /> Още повече че след отварянето на прохода Маказа - Александруполис се очаква засилване на туристическия поток и от Гърция. И в момента туристи от цяла България прииждат към крепостта. Към нея може да се подходи по два начина. Малко преди с. Устрен има добре видима табела, указваща посоката към хижа &quot;Устра&quot;. Пътят е доста изровен, а пътеката от хижата към крепостта - изключително стръмна. По-удобно е да се подходи през с. Лебед. Малко преди селото има също табела, а пътеката през гората е маркирана. Минава се покрай развъдника за муфлони. <br /> <br /> След около 1 час ходене се достига до крепостта. А гледката от върха е изумителна. В северна посока се виждат природният феномен Счупената планина и средновековната крепост &quot;Мал асар&quot; (Крепостта на съкровищата). Вятърният камък до с. Воденичарско и езерата край с. Лебед са другите много интересни места, които гостите на Джебел не пропускат да видят.<br /> <br /> Счупената планина е геоложки феномен, формиран в края на XIX век. Представлява висок, прекъснат през средата хълм, вляво от пътя за с. Воденичарско, малко преди началото на резерват &quot;Чамлъка&quot;. Лявата част на хълма е отместена и потънала спрямо дясната на разстояние около 600 м. Разликата във височината е около 80 м. Счупването е резултат от тектонско отместване. Това е вид огромно свлачище, активирано в резултат от незапомнени валежи. <br /> <br /> Хълмът е изграден от силно напукани скали (перлит и риолит), а под тях има водонепропускливи мергели и глини. В резултат на валежите и проникналата в дълбочина вода горестоящите скали са се приплъзнали в посока на близката рекичка и по този начин е станало отцепването на планината. Отместването е било придружено със силен пукот и огнени отблясъци, за което споменът в близките села се предава от поколение на поколение. Това се дължи на високата температура, която се развива при силното триене на пластовете. <br /> <br /> Вятърният камък (Ель каясъ) е скална гробница, допробита от човешка ръка, придобила оригинална форма на прозорец. Намира се на около 200 м в посока на преминаващото в близост Асар дере. Местните хора вярват в лечебната сила на мястото и често го посещават за здраве. Промушват се 3 пъти през свода и оставят по околните храсти и дървета парцалче или част от дреха. Мястото се посещава най-много около 6 май (Гергьовден).<br /> <br /> В района на Лебед пък преди много години в резултат на разместване на земните пластове са се формирали две естествени тектонски езера, които събират рибари и компании за пикник. /БЛИЦ <br /> <br />