Когато португалският изследовател Бартоломео Диаш вижда скалистия нос на полуостров Кейп в Южна Африка през 1488 г., той става първият европеец, който открива морски път от Европа до Азия. Кръщава го Нос на бурите заради опасното море, но по-късно е преименуван на нос Добра надежда, тъй като носи надежди за нов морски път до Индия.
При завръщането си Диаш преминава покрай друг скалист нос, но не разбира, че това е южният край на Африка. В действителност, много хора все още смятат, че нос Добра надежда е най-южната част на африканския континент, но тази титла принадлежи на Иглен нос - доста незабележим скалист нос на около 150 км по на юг. Между другото, Иглен нос е и официалната разделителна линия между Атлантическия и Индийския океан. Мястото е отбелязано само с каменна плоча с надпис на плажа и поради тази причина този факт не е неизвестен за повечето туристи.<br /> <br /> Границата не е произволно избрана. Това е мястото, където топлите води на Индийския се срещат със студеното течение на Атлантическия океан. И понеже става дума за непрекъснато бушуващите води на два океана, мястото не може да бъде определено с абсолютна точност. И до днес то е обект на разгорещени спорове между учените и обитателите на района. Част от тях смятат, че граничната линия на двата океана е край Кейп Пойнт на около 1.2 км източно от нос Добра надежда. Според морски биолози обаче, истинската разделителна линия може да се установи чрез наблюдение на разликите в морския живот, предизвикани от промените в температурата по крайбрежието и те смятат, че граничната бразда се намира край Иглен нос.<br /> <br /> Въпреки това, за огорчение на жителите на Иглен нос, Кейп Пойнт привлича повече туристи. Една от причините е, че вторият е по-грандиозен и драматичен от Иглен нос. Голяма част от туристите признават, че да стоиш на ръба му е като да се изправиш на ръба на Големия каньон.<br />