Пет миниатюрни селища по каменистото крайбрежие на Италианската Ривиера - Риомаджоре, Манарола, Корнилия, Вернаца и Монтеросо, те карат да се замислиш дали Господ не е изпуснал през пръстите си шепа къщи точно там, където скалите срещат вълните. Днес ги наричат Чинкуе Тере, или Петте земи. Всъщност може би става дума за скали, между които са се сгушили така, че няма да е преувеличено, ако кажем, че вълните мият праговете на домовете.
Всичките пет селища са разположени на нищо и никаквите 11,5 километра по крайбрежието, но това не значи, че е лесно. Наричат го Синия път сигурно заради морето и небето, които се сливат винаги някъде около вас. Може да се измине за пет часа, но веднъж попаднали на мястото, ще установите, че няма закъде да бързате. <br /> <br /> Пътеката към рая - така наричат пътя, който започва от един хълм, на който е кацнала голяма църква с жълта и розова камбанария - Santuario della madonna di montenero. Долу се е ширнало морето. Ослепително синьо в пролетния ден, то сякаш потъва в хълма, целия в лозя, току-що пуснали ярки зелени листа. Еликсирите, които раждат тукашните земи, ще опитаме по-късно, когато душата и тялото ще ожаднеят за прохладата на местното вино. Преди това ще открием интересния начин, който местните лозари са измислили, за да превозват гроздето от лозята до бъчвите. Така нареченият гроздов трамвай е уникално местно изобретение &ndash; нещо като релсов път, който се вие по склона и по който се спускат касетките с грозде. <br /> <br /> Рио Маджоре по Пътя на влюбените - така наричат първата част от пътя, врязан в скалите, който води към най-северното от петте селца. Пътеката е част от Синия път и бързо ни отвежда на скалите, сред струпаните къщи, толкова шарени, че отдалеч приличат на пъстра черга. Рио Маджоре, както и останалите селища от Петте земи са територия, защитена от ЮНЕСКО като световно културно наследство. Така че не се изненадвайте, когато някъде преди Рио Маджоре се наложи да платите 5 евро вход за националния парк. Заслужава си всеки цент. <br /> <br /> Докато се порадвате на шарените къщи, слизащи по скалата към морето, без да се усетите, ще излезете от Рио Маджоре и само след няколко минути пред вас изненадващо изниква Манарола - отново пъстра сбирщина на върха на скалата, която слиза по кози път към малък изкуствен залив. Изкуствен дотолкова, че върху естествените скали в морето хората някога започнали да трупат допълнително камъни, за да защитят заливчето, където връзвали рибарските си лодки. Днес това е едно от най-приятните яхтени пристанища, може би защото в него не могат да влизат големи лодки, а малките стоят прекрасно на фона на нощните светлини или дневния лазур. <br /> <br /> Горе, с тераса на ръба на скалата, е кацнал &bdquo;Барът на любовта&rdquo;. Тук е мястото, където опитваме първото студено бяло вино &bdquo;Чинкуе Тере&rdquo; в компанията на морски деликатеси. Виното е леко и има свежо кисел вкус. За разлика от десертното червено, което правят местните в самия край на есента и което е доста сладко. Но го пазят за специални случаи.<br /> <br /> На север се намират Корнилия и Верназа. Корнилия е средата на Чинкуе Тере и мястото, известно с десетки стъпала, очертаващи маршрута. Най-интересното е, че стръмната пътека е направена така, че освен по стъпалата можете да я превземете дори с инвалидна количка. Разходете се през тесните каменни улички, скрити в сенките на къщите, изпийте едно силно италианско кафе, преди да продължите към Верназа.<br /> <br /> Казват, че това е най-привлекателното място в Чинкуе Тере и тук се стичат най-много туристи, но все пак всичко е въпрос на вкус. Емблемата на селцето, изпъстрило високия скален нос, врязан в морето, е наблюдателната кула от XI век Castello Doria, откъдето се разкрива невероятна гледка във всички посоки. Преди да стигнете дотам, ще минете през цялото селище, ще пресечете и старинния площад с църквата Santa Margharita. Построена в началото на XIV век от морски камък и със странна фасада, тя е може би единствената църква, която е обърнала гръб на площада. <br /> <br /> Продължете през сякаш безкрайните тераси, покрити с лозя, и странните гроздови трамваи и прекосите ли съседния хълм, вече сте в Монтеросо и неговата dolce vita. Тук има най-много равна земя, най-много плажове и най-много места за забавления. Не е трудно да попаднете на най-голямата улица &bdquo;Феджина&rdquo;, където в късния следобед ще ви понесе потокът от местни хора, отправили се към едноименния плаж, за да се любуват на залеза. Пролетните и летните нощи тук са запазени за парти &ndash; музика и танци огласят улицата, но най-вихрени са веселбите на плажа. <br /> <br /> <br />