Села с влага, постоянно димящи камини, каменни къщи, изоставени селища, изключителни вкусове и миризми. Отпускаш се. Мъчиш се да осъзнаеш къде се намираш. Изпитваш удоволствие да гледаш и да слушаш, докато всички епохи на времето минават през зрителното ти поле. На северозападните граници на Гърция се шири внушително красотата на Малката и Голямата Преспа.
Снимка на Boyka Atanasova.

Един воден рай се разпростира в северозападните граници на Гърция, покриващ една огромна площ от 300 квадратни километра на окръга на гр. Флорина, който граничи на изток с планинския масив Варунда, на запад с планината Врондеро, на юг с обраслите с гъста растителност склонове на планината Трикларио и на север с планините на Албания и Скопие. Голямата Преспа, най-голямото езеро на Балканите, се намира на надморска височина от 853 метра, най-голямата му дълбочина е 50 метра и покрива площ от 288 кв. м., докато площта на Малката Преспа е 44 кв. м.
- Реклама -
Преспанските езера са известни с природната си красота. Водите им граничат с три държави, докато стойността на природата им е неоценима, тъй като там може да видите 260 вида птици, 23 вида риби и 1.300 растения. Между другото не е случаен фактът, че Езерото Преспа и конкретно една обща площ от 256,9 квадратни километра  е обявена за „Национален Природен Обект Преспа” още през 1974 г. 
Дори, през следващата 1975 година бе назована официално „Пейзаж с изключителна природна красота”, а на 21 Декември в същата година, в Гърция влезе в сила включването на Малка Преспа в Договора от  Ramsar, като хидробиотоп (влажна зона) с международна известност.
През 1991 г. бе създадено Дружеството за защита на Преспанските езера с помощта на WWF (международната природозащитна организация), която подкрепи стремежа на местното население да се популяризира и да защити природното богатство на техния район. Значителна част от Националния парк и на Планината Варнунда се включва в  Европейската екологична мрежа „NATURA 2000”. През  2009 г. титлата – Националният природен обект на Преспа се замесни с едно по-широко понятие за защитен район от тази дадена през 1974, с площ от 327 кв. километра, титлата „Преспански Национален Парк”.
В района заслужава, също така, да посетите селото „Псарадес” (рибари),  където можете да откриете невероятно интересните отшелнически обители. Лодкарите, които разхождат посетителите правят малки обиколки, като им показват една чудесна гледка, тази на иконите рисувани  върху скалите. Панагия Елеуса (Богородица Елеуса / Умиление/) е най-значителната отшелническа обител, където след като слезете от лодката на саморъчно направения кей можете да я стигнете изкачвайки се по склона.


Най-голямото село на Преспа, Агиос Германос или Герман се намира под компактния обем на планината Варнунда и представлява отличителен знак на Преспа, което не трябва да подминете. Там ще видите две църкви залепени една до друга, като малката е от 11 век и е с неоценима стойност, докато голямата е плътно залепена до нея.
Село АГИОС ГЕРМАНОС
Столица на Преспите, построено между две малки реки, селото носи името на едноименния храм от 10 век, който украсява центъра на площада. Посветен е на Патриарха на Константинопол Германос. Храм с изключително архитектурно значение, като вътрешната му част очарова, а външната те завладява с четирите обемни четвъртити колони, които крепят цилиндричния купол.  Малко по-нататък се намира реката на с. Агиос Германос. Извира от върховете на Варнунда, приблизително от 2.000 метра и се стича по граничните склонове на планината вливайки се в Голямата Преспа.
В селото ще се наситите на маршрути и разходки.
Има много таверни и кафенета с декорация vintage, а има и магазини в които се продават местни продукти – разбира се ще купите пресен  боб от всички видове. Разхождайки се около десет минути и след като минете покрай множество крави, които пасът в страничните полета в края на селото ще видите традиционната воденица на Преспанския Агиос Германос, която спечели наградата на Европейския Съюз, като  Културно наследство Europa Nostra 2016.   Традиционната воденица на Агиос Германос е единствената от 20 воденици, които са се намирали в района и е напълно реставрирана. Става въпрос за една приземна каменна постройка с дървен покрив, построена през 1930 г. и се е използвала като воденица (за смилане на житни продукти), като  тепавица (за миене на  платове) и корито (за накисване и „стягане” на тъкани).
АГИОС АХИЛИОС   
Най-туристическото място на района е това островче в Малката Преспа. Вървейки по легендарния пешеходен мост дълъг 650 и след като се удивите и подредиш мислите си стигате до микроскопичното населено островче. Първа спирка, базиликата на Агиос Ахилиос (Свети Ахил). Храмът е построен през последните десетилетия на 10 век със средства на царя на Българите Самуил от майстори на гр. Лариса.
- Реклама -
На конкретното място ще се насладите на природното богатство и покой, които щедро ти дарява пейзажът. По-нататък пътеката те води до манастира Панагия Порфира от 16 век, а на връщане се минава покрай развалините на Агиос Димитриос (Свети Димитър) и Додека Апостолон (Дванадесетте Апостола).
Резултат с изображение за Πρέσπες
На острова има една страноприемница и ресторант, за тези които искат да се усамотят далеч от всички и всичко.
ПСАРАДЕС (РИБАРИ)
Последна спирка в най-символичното място на Преспа е селото Псарадес. Тук хората ще ви кажат, че са се родили в лодките. Риболовът и езерото са техният живот. Разказват истории от стари времена за Гражданската война. „Отшелници от една друга епоха са дошли тук за да живеят далеч от хората” ще ви кажат. Погледът се губи в хоризонта, като същевременно се наслаждавате на неповторимото биологично разнообразие на тази местност. Много рибни таверни посрещат с „добре дошъл” за да вкусите деликатесите на района. Една от тях е така наречената „Синдрофя (компания)”, последната в живописното пристанище и сервира огромни порции. Там предлагат най-хубавя „гигантски боб” и пържена риба. И когато в Преспанските езера говорят за риба имат предвид шарана. Става въпрос за най-голямата риба, която живее в езерата и има голяма търговска стойност за рибарите. Развъдена е в двете езера през римската и византийска епоха. Здрачът  е най-добрият час за да оцените крайграничния рай.


Текст и снимки: Бойка Атанасова