Нищо не съсипва едва започналата екскурзия както фал със самолета. Не става дума за неизправности в машината, които така или иначе няма как да предвидим. Проблеми, оказва се, нерядко могат да настъпят и заради избраната от нас дестинация. Поради тази причина е от жизнено значение всеки път да се информираме къде се очаква да кацнем, а дори още по-важно е да проучим въпросното място.
Макар и малка, съществува вероятността да попаднем на летище дълго, колкото петте входа на блока ни, или „приятно” прегърнато от всички страни с хълмове и планини. В някои от екзотичните острови, които сами по себе си са туристически рай, например пистите са толкова опасни, че само броени пилоти са способни да ни отведат там безаварийно. Както вече споменахме, тези летища са значително малко на брой в света, а някои от тях се намират на места, за чието съществуване дори и не подозираме. Затова не изпадайте в паника от предстоящото си пътешествие, а вместо това погледнете с чувство за хумор върху някои от най-големите недоразумения на инженерната мисъл.

"Принцеса Юлиана”, Синт Мартен
Определяно като едно от най-опасните международни летища „Принцеса Юлиана” в Синт Мартен, по ирония на съдбата, е и сред най-натоварените аеропортове в Източните Кариби. Дължината му е близо 2180 метра, което не представлява такъв проблем, поне за малки или средни самолети. Когато над острова кръжи по-голям летателен апарат обаче пилотите са принудени да се снижат дотолкова, че минават буквално над главите на туристите на местния плаж Махо Бийч. Уви, оказва се, че това неудобство не е достатъчна причина за ентусиазирания отпускар да преустанови пътуванията си до холандската половина на острова, където се намира и „Принцеса Юлиана”.

Синт Мартен продължава да бъде сред предпочитаните туристически дестинации, като ежедневно тук пристигат десетки туристи - островът наистина е приятно място за релакс и то целогодишно, тъй като температурите варират между 20 и 34 градуса. Кацането не е толкова опасно за пристигащите, колкото за плажуващите. А те нерядко вместо да тичат като заразени с бяс до безопасно място, предпочитат да съберат няколко лайка в социалните мрежи, като заснемат приземяването от най-добрия според тях ъгъл.



„Паро”, Бутан
Не е ясно каква логика движи туристите, акостирали в Бутан – страна, определяна като една от най-слаборазвитите в източното полукълбо, която освен всичко разполага само с едно и то доста опасно летище. „Паро” се намира на височина от 2236 м. и е заобиколено от високите върхове на Хималаите, които на места достигат до 5000 м. Именно географската ширина се смята, че е дала и името на страната, тъй като от санскрит „бху-тхан” означава висока земя. Маниаците на тема екстремни преживявания задължително трябва да се подсигурят, че времето ще е солидарно с плановете им в избрания от тях ден за пътуване. В противен случай рискуват да изпратят екскурзията си в небитието, тъй като полетите в Бутан са разрешени единствено през светлата част на денонощието и при подходящи метеорологични условия. Държавата не е голяма, историята й е пълна с примери за граждански войни, но нередките нашествия на тибетци, съчетани с местната култура, заформят интересна обиколка из нейните забележителности. Любопитен факт за Бутан е, че крал Джигме Вангчук разрешава гледането на телевизия едва през 1999 г., когато все пак съветва поданиците си да не злоупотребяват с дадената им свобода. Страната е подходяща дестинация за върлите противници на цигарите, имайки предвид, че е единствената държава в света, която е въвела пълна забрана за употреба или търговия на тютюн.



„Тензинг-Хилари”, Непал
Летището в град Лукла, Непал е кръстено на първите покорители на връх Еверест - „Тензинг-Хилари” и е сред пистите, на които само малцина пилоти са способни да се приземят. Тя е с рекордно малка дължина от 496 метра, а след нея пред самолетите се шири внушителната трикилометрова пропаст. Заради надморската височина и времето тук е изключително непостоянно. Видимостта е лоша, духат постоянни силни ветрове, а кислородът е разреден. От другата страна на летището пък се намира началото на туристическа пътека, водеща до базов лагер в околността, което допълнително изисква повишено внимание от страна на пилотите. Ако не сте запален планинар, съветът ни отново е да не залагате на разходки из Лукла, когато планирате отпуските си, защото често полети биват отлагани заради променливото време. Макар да е опасно, „Тензинг-Хилари” се смята за сравнително натоварено летище в Непал, тъй градът, в който се помещава, се смята за вход към Хималаите и именно оттук стартират преходите на алпинисти, дошли да покоряват най-високата планина в света.



„Мадейра”, Португалия
Португалското летище „Мадейра” се нарежда в списъка на най-опасните летища също заради своята дължина, макар към днешна дата проблемът да е овладян в по-голямата си част. Преди 1977 г. пилотите имали на разположение едва 1400 м., за да се приземят на аеропорта, разположен в близост до Санта Круз. След инцидент с полет 425 на TAP Air Portugal, в който „Боинг 727” пропуска летището и се разбива върху близкия плаж, като отнема живота на 131 души, местните управници дострояват нови 400 м. По-късно, през 2000 г., пистата е удължена с още един километър, като и до днес се крепи на 180 колони, с височина от 70 м., разположени в океана. Въпреки подобренията и наличната дължина от вече 2800 м., „Мадейра” остава в списъка на рисковите летища. Пилотите и до днес се нуждаят от специално обучение, за да се приземят на аеропорта на португалския архипелаг, вклинен между планините и Атлантическо море.



„Гибралтар“, Гибралтар
Основното международно летище в Гибралтар, задморска част на Великобритания, буди едновременно и смях, и гняв – подобно на жп прелез то пресича един от големите булеварди на територията – „Уинстън Чърчил Авеню“. Намира се в близост до границата с Испания, така че ако сте се стегнали багажа и смятате да преминете през нея..., по-добре недейте! Ако все пак решите да не послушате съвета ни, то гледайте да преминете в слънчева Испания преди обед, защото след това полетите, кацащи на „Гибралтар“, са доста по-чести. Обикновено там се приземяват по шест самолета на ден, като в този случай движението се регулира с пускане на бариери и светофари.

Трафикът по „Уинстън Чърчил Авеню“ е значително натоварен и само поради факта, че се намира близо до границата, но когато светне червеният сигнал за колите, изчакването варира от около 15 минути до няколко часа. В зависимост от условията и опита на пилота( се е случвало самолет да се доближи само на няколко метра височина от бариерите, което дава допълнително точки на „Гибралтар“ в списъка ни с опасни летища. Всъщност управниците на държавата вече са се заели с премахването на основния проблем, като през 2008 г. стартираха изграждането на тунел. Тогава те уточниха, че булевардът няма да бъде затварян за коли, за да може да бъде използван при спешни случаи. Въпреки добрите помисли и намерения тунелът да е завършен в началото на 2009 г., той все още не е готов за експлоатация.



„Кансай“, Япония
Аеропортът „Кансай” в едноименния регион е може би най-голямото доказателство за злополучните инженерски и икономически помисли. Историята му е сравнително кратка, тъй като официално е открит през 1990 г., но за сметка на това е доста пъстра. През 60-те години на миналия век управниците на Кансай решават, че регионът губи позиции в търговията с Токио и затова стигат до решение да засилят въздушния транспорт между двете територии. Идеята на теория е добра, но на практика се оказва прекалено трудна, тъй като се в Кансай няма подходящо място, на което да бъде изградено ново летище. Затова пък лъсва инженерният гений на местните управници, които решават да си изградят изкуствен остров, който да послужи като аеропорт. Самото издигане на това парче земя в Тихия океан е достойно за сюжет на някой хорър филм. Неведнъж се променя планът за използваните материали, а строителите били натоварени със интересната задача да борят природни стихии като земетресения, тайфуни и над 3-метрови вълни. Равносметката – 10 млн. работни часа на 10 хил. работници в рамките на три години.

За 30-метровия слой нова земя са изразходени са 21 млн. куб. м. материал, които било изчислено, че ще се компресират в океана заради тежестта си с равен темп във времето. Уви, и тези сметки не излезли и се оказало, че след три години островът е потънал с 8 метра повече от предвиденото. Следват нови корекции в строителството, които правят „Кансай” най-скъпото летище в модерната история на Япония – до момента цената му е около 20 млрд. долара. Промените обаче така и не успяват да преборят стихиите и дори днес аеропортът се смята за изключително опасен заради неспирните циклони и нестабилното морско дъно.

Източник: Монитор