На това място душата може да намери покой, може да се извиси и в същото време може да усети силата на земното щастие. Усещане, което може да бъде почувствано само в храм, който се слива с природата. Като „живата катедрала" на Дужилиано Маури. Намира се в Северна Италия.
42 колони, в които са вплетени 600 клони от кестен и лешник, а около 1800 клонки от ела оформят свода. В колоните Маури засадил дръвчета габър, съобщи БНТ.

Изчислил, че за около 15 години конструкцията ще се саморазпадне и дръвчетата ще започнат да вплитат клони едно в друго и да изграждат живите стени на катедралата.

Храмът се простира на площ от 650 квадратни метра. Дълъг е около 28 метра, а височината му достига до 21 метра. Месеци били нужни на Маури, за да изгради и до голяма степен - да посади конструкцията.



Италианският архитект не доживял да види шедьовъра си завършен. Отишъл си от този свят 8 години след като катедралата му започнала да израства и да се раззеленява все повече. Храмът му продължава да расте. Сега за правилните пропорции на катедралата се грижи синът на Джулиано Маури.

Години и дори десетилетия ще минат, докато храмът добие завършен вид. Конструкцията е замислена така, че природата да вземе връх над човешката дейност, а дърветата, клоните и листата да придадат желаната форма на естествения шедьовър.

Произведение, което не само надживява, но ще продължава да се развива, за да напомня с корените си за връзката със земята, а с клоните и листата си за стремежа към висините.