Азис в най-откровеното си интервю: Имам нужда от мъж, който да е по-силен от мен!

<br /> <strong>- Васко, идват Бъдни вечер и Коледа. Какви празници са те за теб?</strong><br /> - Обичам Коледата заради филмите, които пускат около празниците. Те винаги са свързани с онази Коледа, която винаги съм искал да преживея. Американската Коледа. Препълнени шопинг центрове, щастливи хора, блъсканица, пазаруване... Все неща, които обожавам! Обичам и коледните песни, които звучат във всяко магазинче, в което влизам. Някак ти става едно такова, &bdquo;американско&rdquo;!... <br /> <br /> Но, ако трябва да съм откровен, Коледата е и доста тъжен, поне за мен, празник. Свързвам тази тъга със <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>семейството, което така и не успях да създам</strong></span><br /> <br /> Да, имам дете, което е част от моето семейство, имам и майка му Гала, която обожавам, но винаги една частичка от &bdquo;пъзела&rdquo; сякаш липсва. Тази Коледа ще бъда сам, най-вероятно... Може би така е писано от Бог. Може би, ако ти върви в кариерата, нямаш право да искаш да бъдеш щастлив и в личен план... може би, може би... Има толкова неотговорени въпроси, и толкова незададени, също така. Не знам... Знам само, че като тръгнахме така с интервюто, май се очертава едно много тъжно интервю... Нещо, което досега не съм правил. Винаги съм се стремял да изглеждам щастлив. Но повече не мога! Лъжа себе си, лъжа и хората около мен! Няма смисъл от това. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Веднъж в живота си ще бъда искрен и това ще бъде СЕГА! </strong></span><br /> <br /> <strong>- Имал ли си самотна Коледа, или пък Коледа-чудо - нощ на Откровение с Бог?</strong><br /> - Имал съм среща от този вид, за който говориш. Нямам обяснение какво беше, но знам, че беше истинско. Една вечер, когато бях на 18, се прибирах в дома ми в Костинброд. Погледнах към двора, влизайки навътре, и видях бяло сияние, което сипеше нещо върху градината. Споделих това нещо с майка си и тя каза, че това било манна небесна, берекет. Но беше много реално. Не видях конкретно лице, а просто знаех, че може би е ангел...<br /> <br /> <strong>- Баба ти е известна гадателка...</strong><br /> - Да, баба ми има дарба да вижда в бъдещето. Тази дарба донякъде съм я наследил и аз. Поне така казват близките ми, на които от време на време им казвам разни неща, от които те са, меко казано, в шок. Виждам лица, картини и случки. Няма обяснение, а може би и не трябва да има. Това са неща, за които не се говори.<br /> <br /> <strong>- Какво всъщност ти е казвала баба ти Станка за теб самия?</strong><br /> - Баба ми винаги е знаела, че съм различен, странен, по-чувствителен от всичките й други внуци, които я наобикаляхме по цял ден. Казвала ми е, че един ден всичко, за което съм мечтал, ще се сбъдне; че просто не трябва да преставам да го искам. Мисля, че все още има неща, които искам от Бог. Мечтая да имам кариера на певец извън България. Но не в Гърция, Турция и т.н., а в Америка. Искам си Америката!<br /> <br /> <strong>- Поглеждайки назад във времето, как гледаш на себе си?</strong><br /> - Виждам едно дебело момче, което нямаше волята да отслабне и да се бори с този бич Божий. Грешката ми основно беше, че изглеждах нелепо, а се харесвах. Това беше някаква защитна реакция, може би. Не поглеждам снимки от стария си период. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Свалих близо 30 кг </strong></span><br /> <br /> и съм много горд с това. Ужасно е важно да харесваш себе си! Никакви компромиси не трябва да се правят със здравето и с външния вид! Щастлив съм, че вдъхнових и други хора да обърнат внимание на това.<br /> <br /> <strong>- Карбовски се заяде с теб на тема чалга и ти пусна да слушаш Роджър Уотърс...</strong><br /> - Моята музика е музика ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. Всяка друга музика, принадлежаща на чужда нация, е чужда култура. Рок, джаз, суинг, соул... Какво говорят тези наименования? Има ли нещо българско в тях?<br /> <br /> Иначе сме големи националисти, а носим чужди марки дрехи и слушаме американска музика, припадаме по чужда кухня. Моята музика докосва сърцата на истинските българи. На българи, които настръхват на хубавата народна песен. Тя присъства почти във всяко мое парче. Аз имам едно странджанско вибрато - това &bdquo;тресене&rdquo;, което е типично за народните певци. То е, което разплаква и умилява истинските българи. Не мога да ръмжа като Бари Уайт и не искам! Българската музика е втъкана в мен. Заложена е в гените ми. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз съм БЪЛГАРИН! Благодаря на Бог за това! </strong></span><br /> <br /> <strong>- Усетих, че се ядоса малко на Карбовски в последното предаване...</strong><br /> - Гледах всичко да приключи бързо и &bdquo;безболезнено&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Може ли да се каже по отношение на теб, че си напипал нещо много важно за образа на една звезда - че тя трябва да играе не само на сцената, но и в живота?...</strong><br /> - Да си звезда в България, се оказа много лесно нещо. Достатъчно е главният редактор на някое риалити да те харесва, и &ndash; готово! Но после идва страшното! Когато нямаш талант, или пък имаш, но само 5 човека го оценяват, идва суровата действителност: безпаричието, концерти по моловете пред няколко пищящи деца, обвързването с политически партии, участие за щяло и не щяло в телевизионни предавания без всякакъв смисъл, и прочие, и прочие...Тъжно!... Моя образ го създадоха хората по света.<br /> <br /> Напоследък руснаците се опитват да ме покажат като нещо много лошо и неразбрано, сякаш гейовете при тях са се свършили! В България хората имат нужда да виждат звездите такива, каквито би трябвало да бъдат - високо. Имам обяснение защо на мен ми се получава, но не е редно сам да говоря за тези неща. Посещаемостта на моите участия и концерти сама разказва каква е истината. Да, претенциозен съм. Да, имам изисквания. Да, скъп съм, но всичко това си има своето обяснение. Аз съм роден за сцената, за разлика от други, които просто пребивават там временно.<br /> <br /> <strong>- Защо не те възприеха руснаците?</strong><br /> - Руснаците са лицемери! Сякаш си нямат гейове и за пръв път, видиш ли, Азис им отвори очите за тая работа. Това е нелепо и жалко. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Един толкова велик народ да се занимава с моя задник! </strong></span><br /> <br /> <strong>- Ти имаше проблеми и в Ню Йорк, но с българи...</strong><br /> - И в Америка българите не са станали американци, за жалост. Те са си същите балканджии, каквито са щели да си останат и тук. Пиянството им, лакомията и всички онези добре познати &bdquo;нашенски&rdquo; черти са си чисто и просто неделима част от тях. Аз имах погрешна представа за тях, като мислех, че са попили от тамошния манталитет, но... <br /> <br /> <strong>- Как си представяш един хипотетичен дует с призната звезда като Лили Иванова?</strong><br /> - Хм... труден въпрос! Снощи слушах нейна песен, в която пее следното:<br /> <br /> &bdquo;Как така?... Откъде накъде?... Живееш без мен!... Как така?...&rdquo;. За миг, докато слушах точно тези фрази, забравих къде съм. Толкова красиво изпято, че го почувствах като някакво извънземно усещане! Нереално просто!... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>За мен Лили Иванова е прекалено голяма и дори не мога да си представя дует с нея! </strong></span><br /> <br /> Някак прекалено красиво би било, за да бъде истина!<br /> <br /> <strong>- Какво толкова й харесваш на Николета Лозанова, че я съблече в последния си клип? </strong><br /> - Корем ме свива, като чуя някой да говори, че не харесва приятелите ми.<br /> <br /> Николета е много добро момиче! Красотата й няма аналог в България.<br /> <br /> Успехът й е напълно заслужен! Нежна е, женствена и коректен приятел.<br /> <br /> Все неща, които трябва да имаш жив контакт с нея, за да се усетят.<br /> <br /> <strong>- Явно, че я харесваш и като тв водеща, макар почти никой да не гледа на нея сериозно. А теб, например, те възприеха и много зрители те харесваха...</strong><br /> - Предаването, което водих, остави голям отпечатък върху мен с годините.<br /> <br /> Там израснах и се запознах с много хора. Усвоих много телевизионни тънкости и сега знам всяко нещо защо е там и как става. <br /> <br /> <strong>- А какво мислиш за постоянно канените за гости, &bdquo;компетентни&rdquo; по всяка тема, между които, извинявай, е и твоята приятелка Катето Евро? Аз ги наричам &bdquo;вечните гости&rdquo;...</strong><br /> - Вечните гости, за които говориш, нямам обяснение защо са там.<br /> <br /> Може би защото няма какво да правят, а пък след участие все някой ще им звънне да ги похвали. Тъжна история!... Българинът гледа това, което му поднесеш, и намира смешни неща у всеки. Няма лошо в това. Това е практика в цял свят. Лудите са на екран.<br /> <br /> <strong>- Това момче - Джийсън Брад Люис - пишат, че си лобирал за него...</strong><br /> - Джийсън не го познавам. Виждал съм го в предавания по телевизията.<br /> <br /> Няма как да лобирам за човек, когото не познавам лично. Но, като гледам, той се справяше и сам, без външна намеса. Симпатяга е. Изглежда интелигентен, но знам ли... <br /> <br /> <strong>- Какво мислиш за Пенка от &bdquo;Биг брадър ол старс&rdquo;?</strong><br /> - Пенка ми харесва. Има един неподправен чар. Сега, може би съм и малко пристрастен, заради това, че е от ромски произход, но определено ми харесва. Виждам в нея много от хората, с които съм израснал. Напомня ми за миналото ми, за детството. Странно, нали?!...<br /> <br /> <strong>- През годините ти имаше приятелства, които бързо изтляха...</strong><br /> - Приятелствата ми през годините преживяха пълен катаклизъм.<br /> <br /> Те бяха бурни, диви, шумни, весели... Както и пълният антипод на всичко, което изброих. Някои от моите приятели заминаха да живеят в чужбина, други просто заглъхнаха от само себе си. Но смея да твърдя, че с всичките съм в прекрасни отношения. Благодаря на съдбата, че никога не съм оставал сам без приятели. Ако не са били те, досега със сигурност да съм се предал в страшната борба със самотата. Имам нужда от приятелите си! <br /> <br /> <strong>- Според Коце Ламята ти изпитваш постоянен страх, че хората те използват...</strong><br /> - Не ми се иска да обсъждам разсъжденията на 50-годишен мъж, който се плези на хората. Опитвам се да остана в приятелски отношения с всички мъже, с които съм бил свързан по един или друг начин. И успявам! Виждам се с тях, излизаме, обядваме или вечеряме и след това - всеки по пътя си. Познавам съпругите им, гаджетата им. Дори смея да твърдя, че със съпругата на Китаеца &ndash; Виолета, сме приятелки. Пишем си, или се чуваме с нея. Споделям и най-съкровените си тайни. Не ме е срам да призная, че една нощ плаках по телефона пред нея. Няма да казвам защо или по-скоро заради кого, но тя бе една от малкото, които ме разбра и успокои. Благодаря й. Николай е намерил един истински човек до себе си и съм много щастлив, че именно тя е партньор в живота му! Някои хора казват, че приятелство между бивши не може да има. Аз пък казвам &ndash; може! И мога да го докажа!<br /> <strong><br /> - Какво най-много те отблъсква в човешката природа? </strong><br /> - Изневярата! Това, от което ми се повдига и не мога никога да разбера, е изневярата. Предателството и търсенето на друго, чуждо тяло... и да омърсиш себе си и дома си. Нима 5 минутки удоволствие са по-силни от години съжителство?! 5 минутки слава на мъжкар пред приятелите ти са най-великото ти постижение?! Ако е така, то ти си много малък и слаб човек! А слабите нямат място до мен! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Имам нужда от мъж, който е по-силен от мен!</strong></span><br /> <br /> Слабите не ме интересуват, те са в миналото. Те са в моите хроники и в собствените им спомени.<br /> <br /> <strong>- Огромна роля в артистичните среди играе пиарът, който и ти владееш до съвършенство. Така обаче стават популярни и незначителни хора, занимават ни с разни сълзливи истории от живота си, като колко неразбрани са Златките...</strong><br /> - Пи-ар? Какво разбирам аз от това?!... Но, виж, ако ги няма тези хора, за какво ще четем? Не им се сърдете! Все пак, нали ние си избираме звездите.<br /> <br /> Що се отнася до Черната Златка, тя е изключително добър човек! Познавам я и смело мога да заявя, че има какво да се научи от нея. Тя има едно от най-добрите сърца, до които съм се докосвал. Така че не я слагай до другите! Имаме нужда от добри хора под светлините на прожекторите. Някой трябва да ни &bdquo;зарази&rdquo; с доброта!<br /> <br /> <strong>- Бил ли си унижаван? </strong><br /> - Да, бил съм унижаван. Наскоро дори ми се случи, и то пред едни от най-близките ми приятели! Домакинът на къщата, в която бяхме на гости, и който разреши да си направим парти там, се беше почерпил. Започна да вика по мен, да ме кара да му нося алкохол, ядки... на другия етаж, на който те играеха карти. Виковете му бяха толкова яростни, че заглушаваше диджея, който беше нает. Моите приятели поискаха да си ходят и аз ги спрях. Да ме пита човек защо!... Усмихвах се и им говорех от сорта: &bdquo;Това е с чувство за хумор. Не е лош човек!&rdquo;... А всъщност лъжех! Оказа се лош човек! Но, както и да е. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Усмихвах се и стисках зъби</strong></span><br /> <br /> Това го мога добре.<br /> <br /> <strong>- Взимал ли си наркотици?</strong><br /> - Никога! Просто не чувствам необходимост. Много хора твърдят, че се друсам, че дори съм го правил с тях, или пред тях... чувал съм всевъзможни истории за себе си... Не казвам, че никога няма да опитам дрога, но просто на този етап нямам такава нужда - весел съм си по рождение.<br /> <br /> <strong>- Обяви, че няма да работиш близо година...</strong><br /> - Да. Успях да си почина от работа, пътувания и нощни емоции. Създадох си нов режим на работа. Вече знам колко дни трябва и мога да работя в седмицата. Изследвах тялото си, съзнанието си. Сам си поставих диагноза. Не искам да се преуморявам. Имах нужда от почивка. Тялото и мозъкът ми трябва да са в покой, за да мога да мисля за песните си адекватно. Подготвям нов албум. За пръв път го споделям сега. До март месец мисля да събера всичките си песни през последните две години. Трябва да седнем с Ненчо Касъмов и да обсъдим подробностите. Ще имам няколко чисто нови песни и най-накрая ще пусна балада. Много хора искат точно това от мен - балада, която да остане във времето. Мисля, че я намерих.<br /> <br /> <strong>- Ти не се обвърза трайно с нито една музикална компания досега...</strong><br /> - Мога да се обвържа само и единствено с приятелство, каквото ме свързва с &bdquo;Диапазон рекърдс&rdquo;. Ненчо Касъмов е бизнесмен, с когото се разбирам чудесно. Винаги имаме какво да си кажем и научим един от друг.<br /> <br /> Прекрасно е да общуваш с разбрани и възпитани хора като него.<br /> <br /> Досега не съм бил по-спокоен в работата си и се надявам това да продължи. <br /> <br /> <strong>- Какво мислиш за един от последните си дуетни партньори - Ванко 1?</strong><br /> - Ванко 1 е мъж, на когото се възхищавам. Неговият нрав, характер, чувството му за хумор са уникални! Харесвам мъжкарите като него!<br /> От Ванко няма да чуеш нито една излишна дума и можеш много да научиш. Съветите му са безценни. Не бих го сравнил с нито един човек, когото познавам!<br /> <br /> <strong>- Как расте дъщеря ти Рая?</strong><br /> - Моето дете Рая ми казва всеки ден най-милите неща, които съм чувал.<br /> <br /> Но най ме забавлява, когато ме попита: &bdquo;Случайно&rdquo; да си ми взел подарък?&rdquo;. Полудявам от радост, когато попита така! За Коледа си е избрала Стареца да й донесе... фабрика за бижута и сокоизтисквачка. Ако е слушкала, ще има и други подаръци. <br /> <br /> <strong>- Трогвало ли те е човешко внимание?</strong><br /> - Често ме трогват хора, които не съм подозирал, че могат да ме докоснат по някакъв начин. Имам случаи, в които съм плакал заедно с тях и от жестовете им на внимание. Последният път беше в една книжарница, в която си бях избрал една книга, скъпичка беше. Тогава момичето, което работеше там, искаше да ми я подари. Не можех да позволя подобно нещо, но тя настояваше да ми даде нещо за спомен. Избрах една книжка за оцветяване за Рая. Стана ми едновременно и мило, и някак мъчно. <br /> <br /> <strong>- Плакал ли си?</strong><br /> - Плакал съм, да! Плакал съм най-вече от себе си и крайните мерки, които съм взимал. Плакал съм заради слабостта си и тежките решения, които винаги трябва да взимам сам. Плакал съм и ще плача още дълго. Мисля да спра дотук с откровенията, защото<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>буца ми е застанала в гърлото...</strong></span><br /> <br /> Бог ме обича! Старая се да живея по начин, който да не пречи на никой!<br /> <br /> <strong>- Вярваш ли в магии, в лоши енергии?</strong><br /> - Вярвам в лошата енергия. Според мен не може да ми навреди човек от плът и кръв. Пък и човек, каквото си направи сам, друг не може да му го причини. Смисълът на живота е да бъдем добри. <br /> <br /> <strong>- Харесват те и мъже, и жени - харизматичен си...</strong><br /> - Да, забелязал съм, че са 50 на 50 - мъже и жени по равно. <br /> <br /> <strong>- На сцената показваш много страст...</strong><br /> - Самата ми същност е страстна. По природа съм горещ, парещ човек.<br /> <br /> &bdquo;Пожар&rdquo;, както ме наричат близките ми, или по нашенски жаргон - ''Огин''!<br /> <br /> <strong>- Какво са за теб парите?</strong><br /> - Парите са много важни, но ако няма с кого да ги споделиш, стават безсмислени. Обичам да споделям това, което изкарвам. Най-хубавото е да има с кого да се насладиш на изкараното!<br /> <br /> <strong>- Какво е за теб благотворителността?</strong><br /> - Благотворителността е нещо, което се прави, а не се говори за него. Искам да кажа, че когато лявата ти ръка дава, дясната не трябва да знае.<br /> <br /> Това е истинската благотворителност за мен. <br /> <br /> <strong>- Ще работиш ли по празниците?</strong><br /> - Не. Ще съм с най-близките си приятели извън София. <br /> <br /> <strong>- Имаш ли самочувствието на звезда?</strong><br /> - Не. Смятам, че още не съм станал звезда. Просто съм разпознаваем артист, но звезда е рано да се нарека.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА </strong><br />