Попълнете търсена ключова дума или фраза

Българският Том Джоунс: Пях на Васко Илиев 2 дни преди да го убият

https://blitz.bg/layfstayl/shoubiznes/blgarskiyat-tom-dzhouns-pyakh-na-vasko-iliev-2-dni-predi-da-go-ubiyat_news222130.html Blitz.bg

· Пияници се подиграваха на Емил Димитров · Магърдич Халваджиян разнасяше прахове за пране

София, България 15 Септ. 2013, 23:10 7529 прочита 0 коментара
В миналия брой на „ШОУ” най-добрият изпълнител на репертоара на Том Джонс у нас започна разказ за невероятния си живот. Публиката на Копенхаген му става на крака за „Дилайла”, а, както той сам признава, в родината си си остава „Господин Никой” - един инвалид с малка пенсия и големи мечти. Специално за „ШОУ” Иван Караиванов продължава своя разказ.
<br /> <strong>- Иване, есента чука на вратата, задава се и зимата...Както подразбрах, миналата година си я изкарал под юргана, с пълна икономия на гориво...</strong><br /> - Мислех, че няма да изкарам зимата и ще умра, ама на - жив съм! И тази се очертава да е същата. Дано да оживея, но и да не оживея, за мене няма кой да заплаче. Сам съм на този свят. Майка ми, Бог да я прости, все ми викаше:&rdquo;Спестявай бели пари за черни дни&rdquo;. И да ти кажа, по Бай Тошово време много пари бях спестил. Няма да скрия, бяха точно 27 хиляди лева.<br /> <br /> <strong>- О-о-о, че то почти един апартамент е можело да си купиш с тях тогава!...</strong><br /> - Да, така е, но инфлацията ги унищожи. Не се сетих да ги обърна във валута и да ги спася. Държах ги в ДСК, но... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>всичко изгоря</strong></span><br /> <br /> То, дето се вика - не изгоря, защото виждам резултата - тия хотели, тия имоти на някои хора от къде са?! Сега с парите ми, които инфлацията изяде, и един телевизор вече не мога да си купя. Едва сега разбирам защо тези имена - големите звезди, си искат цената, високата цена и държат на нея. А аз и в последните години все едно по милост пея: при тоя - хайде без пари, при оня &ndash; хайде, пак същото! Потупват ме по рамото тия, дето са ме поканили, и викат: &bdquo;Ей, Ванка, макар и седнал да пееш, гласът ти не се променя, страшен си!&rdquo; А не се сещат да ми платят хонорар! Разбрах в същото време, че на една &bdquo;звезда&rdquo;, с която наскоро пях по този начин, й дали четирицифрена сума &ndash; същите тия хора, които ме поканиха да им пея в участие с нея! Виж, пял съм на партита на големи босове - къде без пари, по приятелски, къде за някой мижав лев. На &bdquo;ти&rdquo; съм с тях и като ме видят с тия две патерици, викат: &bdquo;Ей, Ванка, как си бе?...Закъсал си яко!&rdquo; Но не се сещат... Ръка на никого не съм подложил, пари не съм искал от никого. <br /> <br /> <strong>- Пял си и по ресторантите още по соцвреме, и във вариетета и барове. После на новобогаташи, на мутри...</strong><br /> - Така е. Преди години Любо Лисичков, Бог да го прости - взе ресторанта &bdquo;Лебеда&rdquo; на Панчарево. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>От ВИС и СИК идваха редовно там. На Панчарево беше сборището им</strong></span><br /> <br /> Любо с бившия балет на Алла Пугачова ни събра да работим заедно по онова време с едни от най-добрите атракциони. Ако не знаеш, Любо Лисичков е бившият директор на хотел &bdquo;Родина&rdquo;, който ме лансира в София. По това време редовно се гърмеше в заведението, трошаха се чинии, дънеше чалга. Една много добра певица - Ваня Теохарова, стана чалгаджийка. Вика ми: &bdquo;Ване, в чалгата има пари!&rdquo;, и се принуди да пее чалга. Лисичков си имаше принцип - обичаше вариететните артисти, макар и момчетата от ВИС и СИК да не идваха специално за нашата програма. Имам един такъв случай, в който едва оживяхме. Нашата вариететна програма беше докъм полунощ, след това почваше чалгата. А &bdquo;Лебеда&rdquo; беше кръчма с висок таван. Удобно - стреля се в тавана, дупки се правят, целият беше на решето! Побоища на хора от групите ставаха. Веднъж някакви мутри, оживели при катастрофа, бяха решили да си правят курбан, че са останали живи. И бяха поканили една сръбска звезда от най-скъпите - Мирослав Илич, да им пее. Бил приятел на Христо Стоичков. Следобедно парти беше. Малко след световното по футбол в САЩ. Искаха да бъде много културно. Договориха се и с Павката - беше пианист на Емил Димитров по едно време. Моят приятел Валентин Михов, който е от Шипка - присъстваше на партито, Христо Стоичков, Димитър Пенев... Наистина партито започна в ресторанта много културно. Надойдоха гостите им с костюми. Музиката започна със салон-класика. Но малко по малко алкохолът отприщи страстите. Към три следобед дойде Мирослав Илич. Изпя си песните и ... изчезна. Вальо Михов, Пената, Стоичков и други гости също скочиха от масите, като видяха, че взе нещо да става &bdquo;напечено&rdquo;. И гледай какво става! Ония мутри, като ни подхванаха трима от оркестъра - Павел - пианиста, дъщеря му /беше я взел да пее/ и мене - ужас! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Разсипаха ни</strong></span><br /> <br /> През десет минути мутрите идват при нас, размахват пищовите и викат: &bdquo;Свирете, мамка ви! Ние ви платихме десет хиляди марки! Ясно?!... Ще свирите и ще пеете!&rdquo; Пияни и хич не им идва на акъла, че са платили тези 10 хиляди марки на Мирослав Илич, а не на нас - редовите музиканти, които работихме за едните жълти стотинки, за които бяхме наети. Помня, че надникът ни тогава беше 10-12 лв. <br /> <br /> Това продължи цяла нощ. Опитваме да спрем, да починем малко, но - не. Ония пак гърмят с пищовите и заплашват: &rdquo;Свирете, мамицата ви! Платили сме ви 10 хиляди марки!&rdquo; Все едно бяхме кучета някакви, така се отнасяха към нас. По едно време даже си помислих: Да не вземат да искат да им връщаме 10 хиляди марки, които не сме получили. Пияни...Стрелби из &bdquo;Лебеда&rdquo;, пукотевици - не ти е работа! Едно беше доброто - че нямаха претенции за музиката - само да се чуват звуци, да се пее нещо. До 6 часа на другия ден свирихме и пяхме. Капнахме от умора. Веднъж пак на едно такова парти стана сбиване между ВИС и СИК. Голяма патаклама падна. Не зная как оцеляхме. Ние, музикантите, залягахме. Това, което вашият вестник написа, в ония години беше едно към едно - много неща пред очите ми ставаха и ги виждах, а хората мислят, че журналистите си ги измислят. Няма такова нещо! Много неща видяха очите ми на тоя &bdquo;Лебед&rdquo;!...<br /> <br /> Дори два дни преди да убият Васил Илиев му пяхме с една моя колежка. Познавахме се. Васко имаше някакви гости от Чехия - високопоставени. Казал на хората си: &rdquo;Искам парти, но никаква чалга! Никакви цигании! Вземете Иван Том Джонса и Росица (една колежка певица, която имитираше добре Лили Иванова) - искам ги на партито ми с чехите в &bdquo;Мираж&rdquo;- заведението му. Та, Васко Илиев ми прати &bdquo;Мерцедес&rdquo;-а си да ме вземе. Не зная дали е същият оня, в който пътува, когато го гръмнаха, но беше много модерен и лъскав. Стана много културно парти: имаше пианист, който свиреше класика. Аз пях песни на Франк Синатра и Том Джонс. Росито пя песни на Лили Иванова. Плати си ни човекът. Но ще ти кажа, че само на чалгата, като се напият, мутрите хвърляха много пари. На нас културно ни платиха - сигурно днешни пари към 150-200 лева на човек да ни бяха дали. А когато убиха Васко, помня на &bdquo;Лебеда&rdquo; в Панчарево бяха ВИС-аджиите и гледам по едно време - говорят по джиесемите, ръкомахат. И хоп - всички станаха изведнъж. Хукнаха навън и сметките си даже не платиха. Разбрахме, че нещо стана! Разтичаха се. По колите и - газ. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>После разбрахме, че са убили боса им Васко Илиев </strong></span><br /> <br /> Април 95-а. Отивал е към &bdquo;Мираж&rdquo; на рожден ден на майка си. После много си мислих дали е бил убит в същия този нов &bdquo;Мерцедес&rdquo;, който ни изпрати два дена преди това, за да ни закара в заведението си...<br /> <br /> <strong>- Пял си и си участвал в програми с много родни звезди: Емил Димитров, Маргарита Хранова и други, но звезда като тях не стана...</strong><br /> - Тъй е. Причините са много, но и каръкът ми е голям. Към каквото посегна, и.... разваля се. Късмет &ndash; маркототевски. С Емо Димитров се знаехме от годините, когато работих във вариететната програма в хотел &bdquo;Родина&rdquo; в София. Някъде май беше 1997-1998 г. Пях в основния ресторант с половината Биг-бенд на Вили Казасян. По това време ресторантът беше за 600 човека, след това го развалиха на конферентни зали, а горе &ndash;второто ми участие във вариетето беше с Емил Димитров. Но в ресторанта на &bdquo;Родина&rdquo; пеех още от социалистическо. И пред очите ми, мога смело да кажа, че в края на осемдесетте, точно от &bdquo;Родина&rdquo; тръгнаха борческите групировки. <br /> Най-големите ченгета на ДС си идваха редовно горе в нощния бар на &bdquo;Родина&rdquo;. <br /> <br /> Та, когато пеехме с Емо Димитров там, съм се наслушал на обидни квалификации по негов адрес от пияници. Любо Лисичков тогава управляваше заведението. Беше плевенчанин, а и Емил Димитров е от Плевен. Емо беше изпаднал в тия години нещо като в немилост. И Любо Лисичков го взе да пее в бара. Емил беше много мил човек, ако и да обичаше водката като последна утеха, защото<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>беше загубил почти всичко</strong></span><br /> <br /> Жалваше ми се. Аз не съм видял нещо &bdquo;обратно&rdquo; в него, за какъвто го имаха. Напротив - заглеждали сме и сме коментирали с него хубави жени. Станахме си близки. Пийвахме водчица след участие. Говорихме си. И още по онова време Емил Димитров ми разправяше, че съпругата му Мариета, с която тогава бяха разведени, върти някакви пари в хотел в Австрия - още от преди 10 ноември.<br /> <br /> Колкото и да не обръщаше внимание на подвикванията на пияни спортисти и други пияници от сорта на &bdquo;Ей, педал!...&rdquo; и такива обиди по негов адрес, една вечер беше явно много разстроен от това и като седнахме след програмата пак на чаша водка, го питам в прав текст: &rdquo;Заради такива хора заслужаваше ли си да направиш &bdquo;Моя страна, моя България&rdquo;?, а той ми отвърна: &bdquo;Ох, май не трябваше да я правя тази песен!&rdquo; Беше огорчен заради подигравките.<br /> <br /> Пял съм с много от родните звезди и съм участвал в програми с още много популярни личности. С Маргарита Хранова пеехме в ресторант &bdquo;Олимп&rdquo; на Славчо Христов. Преди това съм пял в Японския, в &bdquo;Шератон&rdquo;, в &rdquo;Родина&rdquo;. Във вариететни програми с майката и бащата на Магърдич Халваджиян съм участвал. Магърдич го помня от малко дете. Халваджиян се занимаваше с прахове за пране.<br /> <br /> Астор, като разбра какво съм им казал на екипа му - ме скастри и рече, че това няма да ми е от полза. Разнесе се това с праховете между екипа му....Е, не трябваше да участвам в &bdquo;България търси талант&rdquo;, но Астор тогава ме натисна и... сбърках....Ако го нямаше маркототевският ми късмет, можех примерно да направя кариера и в чужбина. Някои по това време пътуваха зад граница, но мене не ме пускаха от службите. Мисля, че причината беше тази, че от малък пеех в манастира на Шипка църковна музика в хора. По тая причина и комсомолец не ме приеха. Трудно взех и категория, за да работя в кръчма като певец. Беше някаква страшна цедка вземането на категория - късаха ме. Накрая взех и най-високата категория, но загубих време. И още нещо, мисля, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ако Илия Павлов беше жив, съдбата ми щеше да е по-друга</strong></span><br /> <br /> Той много ме беше харесал. Повика ме да ида в офиса на &bdquo;Мултигруп&rdquo; да разговаряме за моята бъдеща кариера. Каза ми, че имал големи планове за мен. В уреченото време се курдисах и с една високопоставена мацка, да ме видят, че и аз съм парче мъж, се курдисах да чакам за срещата ни във фоайето на офиса им. Уреченият час прехвърли с двайсетина минути. Ние чакаме с тая известна дама. Дойде по едно време баща му, познаваме се с него, и ми рече да почакам още малко, че нещо възникнало спешно. След известно време дойде един човек и ми каза, че срещата ни се отлага за друга дата. Скоро след това го убиха и маркототевският ми късмет отново ме размина с успеха. <br /> <br /> <strong>- И в личния ти живот не ти е провървяло, защо не спастри дом, жена, деца? </strong><br /> - Първата жена, с която правих секс, беше по-голяма от мама. Но до 33 години не бях се влюбвал. И първото ми влюбване беше много тежко, много плаках. Беше платоническа любов. Три пъти големите ми влюбвания са били в жени, с които не съм си лягал, макар и да съм спал с много други. Второто ми влюбване беше с момиче 24 години по-младо от мен. Казваше ми, че е готова да ме направи баща. Беше балерина. Много красива. Баща й беше в тия години майор при Бойко Борисов. Бях по-голям от баща й с 4 години, а от майка й - с осем. Виках й: &rdquo;Малеее , само ако разбере баща ти?&rdquo;... А тя отговаря: &bdquo;Ами баща ми, като изчука всичките ми състудентки, какво да кажем?&rdquo; Та, имахме и с нея платоническа любов, но не се реших заради разликата във възрастта. А като замина да живее в Щатите, много сълзи изплаках. Беше ми и муза.<br /> <br /> <strong>- Да не би песента ти &bdquo;Валерия&rdquo; да е за нея?</strong><br /> - Не, текста на &rdquo;Валерия&rdquo; го написа поетът Емил Розин навремето. Умря като куче и той в Габрово, в нищета. Беше накрая драматург. Та той хареса една екскурзоводка - Валерия. Изпихме у дома един ботуш с вино и на торба от амониева селитра написа текста на &bdquo;Валерия&rdquo;.<br /> <br /> А при първото ми влюбване &ndash; една нощ <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>реших да се самоубия</strong></span><br /> <br /> Но преди това реших да взема китарката и за последно да си подрънкам. Взех пред мене този текст за Валерия на Емил Розин и...о-о-о-о - роди се музиката на &bdquo;Валерия&rdquo; - тя ме спаси от самоубийството. А как страдах по една семейна дама, да знаеш, бях се влюбил до уши в нея. Мъжът й беше голям бос. Бивш щангист, шампион. Няма да й споменавам името. И това беше платоническа любов. Но сме излизали с нея. Криехме се по кръчмите по &bdquo;Ситняково&rdquo;. Ядем рибка по заведенията. Купувал съм й разни работи. Правих се и аз на голям мъж. Много пари потроших по нея. Вика ми: &bdquo;Много ми е хубаво с тебе, Ванко. Чувствам се нормален човек! Виж, возя се в трамвай. То било хубаво!&rdquo;. Ами не се беше возила, освен в кола, на друго дотогава. Но мъжът й една вечер дойде в заведението, където пеех. Знаех го по име кой е, но го познах по снимките, дето ми е показвала. Сервитьорът ми каза, че той ме вика на масата си. Изтръпнах. Отвън мутри с джиповете го вардят. Отидох. До него едно младо, хубаво момиче. А възлюбената ми - жена му де, все ме плашеше: &rdquo;Мъжът ми ще ни убие, ако ни хване!&rdquo; Оня мъж седи, дава ми знак да седна и вика: &rdquo;Любов и кашлица не могат да се скрият! Но толкова ли ти е акълът? Аз си убих живота с тая моята жена, а ти си хукнал след нея?! Обикаляте с нея из цяла София?...Аз съм я глезил много и няма да хвърляш ти пари по нея. Не е жена за тебе. Намери сили да се освободиш от чувствата си!&rdquo;...Виж ти, главорез, дето се вика, а излезе голям джентълмен! Това беше срещата ни, не го видях повече. Но пък успях да се &bdquo;откъсна&rdquo; от тази женена жена. Беше ми много трудно.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА</strong><br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам