Боян Иванов: Отивам си, не искам опело

Не е за вярване, че това казва лъчезарният някога певец Боян Иванов, майтапчийските истории на когото колегите му разказват. Този, който преведе песните на Пол Анка у нас още в края на 50-те години от миналия век.<br /> <br /> Когато е на 15 години, Пол Анка вече е ангажиран с договор в нощен клуб. У нас 3 години по-късно с неговите песни ще стане известен българинът.<br /> <br /> На 16 години започнал да пее в софийските барове &quot;лошите&quot; момчета Пол Анка и Елвис Пресли.<br /> <br /> В музикалното училище тъкмо лошата дисциплина го праща в наказателна рота. Причината е, че е с най-лошото поведение - &quot;укорно едно&quot;. Затова и го приели кларинет, а не цигулка, но той така и не го обикнал.<br /> <br /> &quot;Гадно ми беше кларинетчето, не можах да го обикна. Музикантски ученик знаеш ли какво е? Дете, облечено във военна униформа. В такава паралелка с особен статут за военни музиканти трябваше да уча и живея на пълен пансион&quot;, обяснява той.<br /> <br /> Поведението му било укорно едно, защото набил учителя си по български още в основното училище заради гавра: &quot;Когото и да изпита, накрая казваше: &quot;Това направи много хубаво, онова - отлично, така е, браво, много добре. Днешният ти отговор оценявам за две.&quot; И веднъж след поредната гавра Боян не издържал и налетял да го бие.<br /> <br /> От 1959 г. още 16-годишен като ученик се явява на конкурс и получава правото пее в нощните заведения в София. На 18 години тръгва и по концерти в страната. Става солист на &quot;Балкантон&quot;, а после и на оркестъра към Комитета за телевизия и радио.Първият му хит е &quot;Зеленоокото момиче&quot; на композитора Борис Карадимчев.<br /> <br /> В София пее във всички големи заведения с програми. &quot;В &quot;Златният Орфей&quot; участва на първия фестивал през 1965 г., когато той се нарича още &quot;Конкурс за песни&quot;. Награди вземат и двете песни, които изпълнява - на Атанас Бояджиев и на Петър Ступел. Участва и на фестивала в Сопот, Полша, изнася концерти в европейските страни и Куба. Популярността му расте и телевизията прави филм за него.<br /> <br /> Събужда у себе си друга радост - готвенето. Дори е кулинар месец на &quot;Шатрите&quot; в Правец. Напълнява, но винаги е на сцената изтупан в елегантен костюм. &quot;Не помня кога натежах, но знам от какво - от пържоли. А и съм се родил 5600 г. И никога не съм спортувал&quot;, признава той. И приятният мирис от кухнята не го кефи вече. &quot;Доскоро много се радвах, че днешния ден ще го изживея, като изям еди-какво си. И тази радост я няма вече - няма откъде да купиш нещо, което да става. Месото мирише на антибиотици, на солена вода и какво ли не, само не на прясно и естествено. Казва, че поради тази причина е отказал любимите си вратни пържоли, а сирене не е ял от 15-20 години, защото също не било истинско.<br /> <br /> През 90-те години заедно с приятелите си Борис Годжунов и Борислав Грънчаров създават певческото трио &quot;Бо Бо Бо&quot;, което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст. Шоуто им е успешно и те издават албума &quot;Момчета с късмет&quot;. През 2007 година го преиздават на диск заедно с най-добрите си соло парчета през годините и правят юбилеен концерт в зала 1 на НДК.<br /> <br /> Последната изява на Боян, а и на триото е през декември 2009 г. на юбилейния концерт за 60-годишнината на композитора Стефан Димитров.<br /> <br /> Притиснат от диабета и с пенсия 181 лв. за инвалид първа група Боян Иванов се е затворил за света и се е отказал да живее. Излиза пред блока, колкото да разходи кучето. &quot;Никога няма да запея, не ме интересува, сякаш никога не съм излизал на сцена. Не слушам вече музика.&quot;, завършва той изповедта си.<br /> <br /> <br />