Черната далия - най-мистериозното убийство на красива жена

През 2006 г. излиза на екран и филм, режисиран от Брайън де Палма &ndash; &bdquo;Черната Далия&ldquo;, който бе заснет в България. Полицията в Лос Анджелис отдавна вече е изгубила надежда, че някога ще успее да разреши случая; пък и убиецът вероятно е мъртъв от години. Но точно неизвестността около убийството на Елизабет Шорт придава на случая тази трайна привлекателност.<br /> <br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="703" border="2" src="/documents/newsimages/editor/201404/чд3.jpg" alt="" /><br /> <br /> <strong>Зловещата находка</strong><br /> В утрото на 15 януари 1947 г. домакинята Бети Берсингър вървяла с 3-годишната си дъщеря по една улица в централен Лос Анджелис, когато нещо привлича погледа й.<br /> <br /> Първоначално Берсингер помислила, че бялата фигура, лежаща на няколко сантиметра от тротоара, е счупен манекен. Вглеждайки се по-добре, тя установява страшната истина: това е тялото на жена, разрязано на две и лежащо по очи в калта. Ръцете на жената били вдигнати над главата й под ъгъл 45 градуса. Долната част от тялото й се намирала на около 30 см. от торса. От липсата на кръв по тялото и тревата наоколо детективите заключават, че жертвата е била убита другаде и е довлечена до тук, парче по парче.<br /> <br /> Лицето на жертвата било жестоко нарязано: убиецът бил използвал нож, за да направи 7-8-сантиметрови разрези във всеки ъгъл на устата й и мъртвата жена сякаш се усмихвала зловещо. Следите от въжета по китките и глезените й показвали, че тя е била връзвана и вероятно изтезавана.<br /> <strong><br /> Коя била Елизабет Шорт?</strong><br /> Със своите закръглени форми и малко, чипо носле Елизабет Шорт въплъщавала идеала за красива жена от 40-те години. Тя боядисвала косата си черна и забождала в нея бели цветя. С ярко червените си устни, алабастрова кожа и светло сини очи, тя приличала на порцеланова кукла. <br /> <br /> Произходът на прякора й е неясен. Според някои източници приятелите й били започнали да я наричат &bdquo;Черната Далия&ldquo;, заради любовта й към черния цвят и като препратка към филма от 1946 г.&bdquo;Синята Далия&ldquo;. Пресата незабавно подхваща прякора и превръща Елизабет Шорт в легенда.<br /> <br /> Подобно на мнозина американски момичета и Елизабет е имала своите мечти за холивудска кариера. Реалността обаче е друга. Първата й работа е в пощенския отдел на военната база Кемп Кук в Ломпок, на два часа и половина северно от Лос Анджелис. В Кемп Кук тя била обградена от цяла армия самотни войници, очакващи да бъдат изпратени на война. Откъдето и да минела Елизабет привличала мъжките погледи. Младите мъже се борели за вниманието й, избрали я за &bdquo;сладураната на лагера&ldquo; и я убеждавали, че притежава качествата на филмова звезда.<br /> <br /> Тя често посещавала нощни клубове, където се впускала във вихъра на суинга и би боп-а. Харесвали й музиката, мъжете, атмосферата. Шорт осъзнавала красотата си. Когато вървяла по тротоара на високите си токчета, с високо вдигната глава, тя била напълно наясно с ефекта, който предизвиква у мъжете. Те подвиквали, подсвирквали, канели я на вечеря. <br /> <br /> Често тя приемала поканите. Те плащали за храната, питиетата, наема и дрехите й. Според някои автори Шорт не просто е флиртувала, а направо е работила като високоплатена проститутка, но не съществуват доказателства в подкрепа на това твърдение.<br /> <br /> <strong>Последните дни на &ldquo;Черната далия&rdquo;</strong><br /> От 13 ноември до 15 декември Шорт живяла в един претъпкан апартамент с две спални в Холивуд, с още осем други момичета &ndash; сервитьорки, телефонистки, танцьорки &ndash; все амбициозни провинциалистки, надяващи се да пробият в шоубизнеса. Жените плащали<br /> по 1 долар на ден за походно легло и половин метър място в гардероба. Но Шорт не можела да си позволи да плати дори и тази мизерна сума, затова се измъкнала през задната врата, когато дошло време да плаща наема. <br /> <br /> Нейните съквартирантки разказват за &bdquo;Ел Ей Таймс&ldquo;, че Шорт е излизала &bdquo;всяка вечер с различно момче&ldquo; и не е имала работа. &bdquo;Тя обикновено търсеше плячка на бул. Холивуд&ldquo; - казва 22-годишната Линда Рор за вестника.<br /> <br /> На 25 януари черната дамска чанта на Шорт и една от нейните високи обувки били намерени на боклука, на няколко мили от местопрестъплението. Девет дни след смъртта на Шорт някой &ndash; може би убиецът &ndash; изпраща на &bdquo;Екзаминър&ldquo; един пакет. Той миришел силно на бензина, който изпращачът бил използвал, за да заличи отпечатъците си от плика. Вътре в него имало вещи на Шорт, сред които фотографии, актът й за раждане, и социалната й осигуровка. <br /> <br /> Освен това пакетът съдържал и тефтерче с имената на 75 мъже. Полицията бързо ги издирила и всеки от тях разказал на следователите изненадващо подобна история: те се били запознали с Шорт на улицата или в някой бар, след това я черпили с питие или вечеря и никога повече не я били виждали отново, тъй като тя им заявявала, че не се интересува от физическа близост.<br /> <br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="383" border="2" src="/documents/newsimages/editor/201404/чд1.jpg" alt="" /><br /> <br /> Полицията в Ел Ей се въздържа от спекулации за самоличността на убиеца. Истината е, че убиецът на Елизабет Шорт е най-вероятно мъртъв &ndash; ако не от болест, то от старост &ndash; и никога няма да може да бъде изправен пред правосъдието. Този факт, обаче не пречи на многобройните детективи аматьори да продължават опитите си да разрешат случая, пише znania.tv.<br /> <br /> <br />