Деси Добрева: Оставих си бебето, защото ми трябват пари

<em>Какво се случва с днешна дата с ангелогласната блондинка, разберете от самата нея. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Деси, много се дъвка темата защо напусна Слави. Каква е истината?<br /> </strong>- Абе, последната година при него имах чувството, че аз едва ли не само си клатя краката на стола зад бенда. Не се чувствах, че правя нещо. Аз съм енергична, а форматът е един и същ. Едно и също се прави, повтаря се, а аз искам да се развивам като музикант, артист, да участвам в различни проекти. Винаги съм мечтаела да уча в чужбина. Първо отидох в Германия, после в Англия, накрая - в Америка. Завърших изпълнителско майсторство с пеене в университета &bdquo;Бъркли Колидж&rdquo; в Бостън. Това е уникален в цял свят музикален университет, най-престижният за съвременна музика. <br /> <br /> <strong>- И защо се върна?<br /> </strong>- Носталгията беше много силна. <br /> <br /> <strong>- Прибра се у нас, омъжи се за ученическата си любов и роди. Ти все още си в майчинство - защо тръгна на турне с &bdquo;Комиците&rdquo; - детето не се ли нуждае от постоянните ти грижи?<br /> </strong>- В майчинство съм - в смисъл, че би трябвало да бъда в такова и да получавам полагащото ми се обезщетение, но не! А, разбира се, че Алина се нуждае от мен, но съм я оставила в сигурните ръце на баба си и дядо &ndash; моите майка и баща. Ето преди миг говорих с тях по телефона. Водят я на плаж, на разходки, обгрижват я. Непрекъснато се чуваме, макар че ми е много мъчно. Но тръгнах на турнето с &bdquo;Комиците&rdquo;, защото няма как &ndash; трябва да се работи. Всичко струва пари... <br /> <br /> <strong>- Казваш, че не получаваш майчинство - а нали щеше да съдиш държавата за него? Не успя ли, как стоят нещата?<br /> </strong>- Всичко, което трябваше да направя, го направих. Май месец излезе един нов закон. Разбрах за него и пак на нова сметка пуснах документи в НОИ, но оттам, за съжаление, отново ми отказаха да ми изплащат майчинството.<br /> <br /> <strong>- Знам, че имаше някакъв съвсем дребен проблем по отношение на точната сума, на която си се осигурявала у нас за времето, когато си била студентка в САЩ, нещо не ти признаваха май от този период...<br /> </strong>- Вече това няма значение за мен. Аз винаги съм се самоосигурявала сама, откакто съм навършила 18 години до сега. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Дори и когато бях при Слави се самоосигурявах <br /> </strong></span><br /> защото бяхме на граждански договори. Жалко! Така нито се подкрепя, нито се стимулира раждаемостта на една нация. Недоумявам що за социална политика се води?! Но - както виждаш - аз работя и така компенсирам майчинските, които трябваше да ми даде държавата.<br /> <br /> <strong>- Ходенето по мъките, докато се убедиш, че държавната машина е тежка, безкомпромисно буквена ще те откаже ли да си имаш друго бебе?<br /> </strong>- Не! И ще ти кажа защо. Защото винаги съм искала пълна къща с деца - такава каквато е нашата, в каквато среда съм израснала. Ние сме три деца вкъщи. Така съм възпитана.<br /> <br /> <strong>- Отдава ли ти се ролята на майка? Гледам, че не ти личи раждането...<br /> </strong>- На майка кърмачка при това!<br /> <br /> <strong>- О-о-о, кърмиш ли още?<br /> </strong>- Да! Още кърмя. Започнах вече втората година с кърменето на дъщеричката си. Имам мляко. Много суров лук съм изяла и ям /по съвет на майка си/, за да имам мляко. Ям и ядки, и какво ли не. Но слава на Бога за гена, който нося - много бързо възстанових и килограмите, и фигурата си след раждането. А и храната не ми се лепи изобщо, макар че съм кулинарка и обичам да готвя пикантно. Обичам домашната храна и не ходя по заведения.<br /> <br /> <strong>- Зная, че след раждането сте във Варна с мъжа ти?<br /> </strong>- Да, една година сме във Варна вече, но като се наложи, пътувам до София.<br /> <br /> <strong>- А постоянният ти дом къде е?<br /> </strong>- Нямам такъв. Колата е постоянния ми дом. Това е стационарният ми дом. Оборудвана е със всичко в багажника - като хотел е. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Там се преобличам, там се храня, спя. Всичко<br /> </strong></span><strong><br /> - Като всяка певица, май много обичаш сцената?<br /> </strong>- О-о-о, да! Храня се и със светлината на прожекторите. Като изляза - и всичко забравям - потъвам, за нищо не мисля. Пея. И както си пея, много често падам.<br /> <br /> <strong>- Как така падаш?<br /> </strong>- Ами спъвам се на високите си токчета и просто падам, просвам се на сцената. За всеобщ смях и за мой ужас. Ето, снощи /б.а. на 14 август/ в Хасково пак щях да се пребия на сцената. Но този път успях да го &bdquo;отиграя&rdquo; - позамазах положението едно хубавичко с &bdquo;балетна стъпка&rdquo;. Но не всеки път имам този късмет. <br /> <br /> Но и на концерта в Хасково не се спрях и пак хвърлих високите токчета. Абе, с токчета на мен не ми върви и затова гледам да пея боса. На всичките си участия започнах още на втората песен да си свалям обувките и да пея до края на бос крак. Излизам на сцената с обувки, колкото да ме видят, че имам такива и веднага ги хвърлям. И в САЩ като бях, многократно съм се претрепвала и падала по сцените. А веднъж за малко да изляза и... гола!<br /> <br /> <strong>- Нима?<br /> </strong>- /смее се/ Ако не беше организаторката на концерта да ме облече, да ми накупи - шампоани, сешоар, бельо, че и рокля...<br /> <br /> <strong>- И какво точно се случи?<br /> </strong>- Стоя на една опашка за багаж на летището в Ню Йорк. Дълъг полет. Пътувам за Сан Диего същия ден, в който имам концерт там. Пред мен една жена я обслужваха цели 45 минути и аз започнах да закъснявам за полета. И като отидох да чекирам, казаха ми &bdquo;А-а-а, не може! Край, затваряме!&rdquo;. &bdquo; Абе, как ще затваряте?! Имам концерт!&rdquo; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ревнах. Ред сълзи, ред сополи. Треса се <br /> </strong></span><br /> Ония - непреклонни. Крещях: &bdquo;Ще ви съдя! Ще разберете вие!&rdquo;. Заплашвах. Какво ли не издумах. Казаха ми: &bdquo;Заминавайте, но без куфар&rdquo;. Как без куфар - тук имам рокли, бельо, багаж, трябват ми за концерта?... &bdquo;Не ни интересува - отвръщат - ако искате, тръгвайте само с ръчен багаж&rdquo; И аз - с едно чантенце, в което са само лаптопът и микрофонът ми, тръгнах в последния момент. Тичах към изхода и махах с торбата да не затворят самолета. Цялата бях не потна, не мокра, то сълзи и сополи, то чудо - вир-вода от горе до долу. Щях буквално да се срина в самолета, в който успях да се кача в последната минута. И после, ако не беше организаторката да ми купи всичко необходимо за сцената - от роклята до бельото - нямаше с какво да изляза да пея.<br /> <br /> <strong>- Феновете как се държат?<br /> </strong>- Много добре. Дори имам случай с по-упоритите, с които се и сприятеляваме. Имам един такъв приятел в София, който дълго време ме ухажваше с дребни подаръчета и постепенно се сприятелихме и сега сме много добри приятели.<br /> <strong><br /> Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА<br /> </strong>