Евгени Минчев пред „ШОУ”: Присъствах на самоубийството на Емил Димитров!

<br /> <em>Лордът се захвана с томчето миналия май и 10 месеца по-късно четивото е вече факт! &bdquo;Установих, че освен някоя пошла клюка, масово българите не знаят нищо за един идол, успял да покори половин Европа с песните си през 60-те години&rdquo;, казва Евгени. А &bdquo;Моят Емил&rdquo; е посветена на 75-годишнината от рождението на най-голямата българска звезда. Пред народното издание Евгени Минчев прави своята откровена изповед за големия Емил Димитров!</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Евгени, ти си живял и бил около Емил Димитров години наред. Помниш ли как протече първата ви среща?</strong><br /> - Това не беше среща, а събитие. Събитие, което промени хода на моя живот и ако днес има списък с благодарности, то Емил и Васил Андреев ще са в петицата. Тази среща е коректно описана в моите спомени с Емил Димитров и колоритно, без задръжки, я представям в реалната светлина. Този момент беше нашето разпознаване като приятели, като хора, които могат да поделят едно пространство и мисли и занапред. Както и се получи с времето.<br /> <br /> <strong>- &bdquo;Това са моите първи уроци по стил и първи докосвания до лукса&rdquo;, каза преди време. Луксът беше ли важна част от живота на Емил и какво е луксът днес за теб?</strong><br /> - Емил беше самият лукс. Погледни детайлите - неговите ризи с жабо, богатите папионки от кадифе, собствен Олдсмобил, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>собствена вила с прислуга</strong></span><br /> <br /> ценни вещи, импресарио... Това наистина бяха моите първи уроци по стил, най-вече потвърждение на моите мечти и желания. В онези години дори не беше позволено да се мисли луксозно. Налагаше се един умерен стил, дори някои хора бяха преследвани заради това, че се обличаха и живееха различно. Да поемам тази атмосфера за мен беше зареждащо и вдъхновяващо.<br /> <br /> <strong>- Коя непозната страна за естрадната легенда описваш в книгата си и защо реши точно сега тя да види бял свят? В нея пишеш &bdquo;Не познавате Емил, уверявам ви...&rdquo;.<br /> </strong>- Неподправеното в него беше, че не оставяше никой да го опознае напълно. Ние можехме само да го тълкуваме, по-скоро онези, които минавахме отвъд почерпката на вилата му, отвъд една вечер на водка и много смях. Аз го изследвах, затова вярвам в правото си да пиша за него. Задържах погледа си върху него, докато при другите май беше поглед, като капка вода върху стъкло - бързо се претъркулваше без никаква памет впоследствие. Попивах и възпроизвеждах във впечатления всичко, което той казваше или таеше. Наистина съм прав, като казвам - не познавате Емил.<br /> <br /> <strong>- Описваш много образно и първата си среща с Мариета Димитрова, голямата любов на Емил Димитров, за която се жени 2 пъти. &bdquo;Срещата ми с Мариета в Новотела беше като сладолед - пищен, украсен, вкусен и свършил така бързо&rdquo;. Какво по-точно означава това?<br /> </strong>- Трябваше да започна &bdquo;Моят Емил&rdquo; с тази среща. На моменти &bdquo;открадвах&rdquo; Емил от живота на Мариета и й дължа това въведение. Описано е! Невероятно е! Тя ревнуваше! Да постигнеш това е като да се ожениш за принца на Монако, докато е женен за принцеса Грейс Кели. Мариета заслужаваше това встъпление, защото и тя допринесе Димитров да е такъв, какъвто го познаваме или пък не. Тя беше голяма Жена. Много стил, облаци от безвремие в очите и едни червени коси - истински изгрев. Емил някак <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>беше подчинен на образа на Мариета</strong></span><br /> <br /> това не бива да бъде пропуснато.<br /> <br /> <strong>- Толкова голяма любов е имало между Емил и Мариета, а се разделят. Защо?</strong><br /> - Обещах си да не бъркам в семейството. Мариета и малкият Емил - синът им, са много рядко описвани в книгата. Игнорирах всички спомени, които могат да поставят в негативна светлина семейството, святото в този брак. Затова, макар да зная отлично тези причини, се въздържам да ги изложа публично.<br /> <br /> <strong>- В книгата си споделяш, че Васил Андреев е обичал да разказва най-различни случки, сред които и тази, че Шарл Азнавур е бил кум на Емил и Мариета... На сватбата им не кумува ли именно Васил Андреев?!</strong><br /> - Ако трябва да се говори за пиар в онези години, то това беше Васил Андреев. Той знаеше как да &bdquo;нахрани&rdquo; журналистите и общественото мнение. Даваше им понякога трошици, понякога бомбастични новини, ей така, подхвърлени, натаманени, на ръба на истината и измисленото. Особено, като пийнеше, Васко беше един Ханс Кристиян Андерсен. Понеже внимавах във всяка негова дума, после имах възможността да сравнявам. В едни компании Азнавур беше кум, в другите Андреев сват. Истината е всъщност, че Васил Андреев и Богдана бяха кумовете...<br /> <br /> <strong>- Кога се случва срещата между Емил Димитров и дипломатът Владимир Недялков, за когото пишеш, че е бил негов тайнствен обожател и покровител? И как става такъв?</strong><br /> - Много неща са описани в книгата по отношение на Недялков, който вероятно не би искал да види името си в такъв контекст, заради неговата скромност. Мога само да кажа, че Володя беше една истинска величина и няма съмнение, че подбудите му да подпомогне Емил, са били единствено заради огромния му талант.<br /> <br /> <strong>- Малко се знае за отношенията между Емил и родителите му &ndash; мадам Сизи и факира Мити. Вярно ли е, че естрадната ни легенда е имал страхопочитание към баща си?</strong><br /> - Възможно е да е имал страхопочитание. Аз съм бил само веднъж на гости при факира Мити, който наистина излъчваше една, вероятно режисирана, студенина. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Говореше само за женски гърди</strong></span><br /> <br /> сучеше мустак, гледаше изпод страшни вежди. Беше мъж, който изискваше страхопочитание. Но няма съмнение, че като всеки баща, е обожавал сина си. Допусках само една лека ревност откъм славата на сина му.<br /> <br /> <strong>- Емил е загубил и брат си Юлиян, но е затварял тъгата в себе си. Затворен човек ли беше извън сцената, където ги няма прожекторите?</strong><br /> - Загубата на брат му беше едно от най-тъжните събития, на които съм присъствал, касаещи Емил. Макар и много смътен, този спомен е свързан с изключителна тъга в семейството му. Мисля, че тогава Емил дълго не излезе от вилата си. С Васко бяха вечно по телефоните. Васко драматизираше повече, отколкото беше възможно, но и двамата бяха искрени в тъгата. По това време написа песен, която цитираше тази тъга, но в същото време текстът беше променян неколкократно. Беше нещо, като &bdquo;Ако можех да избирам майчице, между моята и чуждата тъга, бих избрал майчице, само моят брат...&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Често при големите творци става така, че шумът на аплодисментите след това води до самота... Самотен ли беше Емил?</strong><br /> - Когато съм бил там, не е бил самотен. Фъфлихме си двамата - той на водка, аз на вода. По онова време не пиех, но не бях съдник. Наливах му... Спомням си песента по текст на Богдана Карадочева - &bdquo;Ти налей ми чашата, аз не искам да тъжа...&rdquo;. Сякаш целият му живот беше живот на цитатите, на изпетите истини, на реалната поезия и проза. Може би това разпознаваха хората в песните му - себе си. Своето собствено пиянство, своите собствени загуби и победи.<br /> <br /> <strong>- Коя е Любка Циганката, за която пишеш, че била близка на Емил Димитров, преди да получи инсулт?</strong><br /> - Това беше едно наистина будно момче, което впоследствие направи няколко глупави хода в своя живот, а и смятам &ndash; в живота на самия Емил. Не е персонаж, за когото бих желал да продължа да говоря. Беше някой, който изхвърляше отпадъците, а претендираше да е Фаворитката...<br /> <br /> <strong>- Твърди се, че алкохолът му е донесъл много тревоги и неудобства. А както пишеш, след инсулта на един от концертите му лекуващият го лекар му поднесъл на сцената бутилка водка...</strong><br /> - Да, казах преди време в друго интервю, че пукницата довърши Емил. Но не умерената и поетична пукница, а наливането от сутрин до сутрин. В книгата е споменат вечният рефрен към съпругата му, а впоследствие и към другите наоколо &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Марче - водка, кола, лед&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Накрая го лъжеха и разреждаха 35 грама водка (от най-евтината), със сок от ананас, но той си доливаше тайно. Тогава си казвах - присъствам на самоубийство. Но не можех да направя нищо повече от това да съчувствам.<br /> <br /> <strong>- В края на книгата видях, че е поместен житейски хороскоп на Димитров, направен от Оксана Хорват-Станчева. Какво се казва в него?</strong><br /> - Ще цитирам част от хороскопа на Оксана: &bdquo;Емил Димитров е пътувал много, дори когато това е било невъзможно за другите, пял е не само на български език, освен брилянтен изпълнител, бил е и брилянтен композитор. И като че ли с лекота е приемал много от ударите в живота. Но дали е било така?.. Зад веселата и безгрижна маска се крие най-сложният и най-сериозният знак в астрологията - Козирог. При Козирозите нищо не е лесно, въпреки че често само те и най-близките им хора знаят за истинската цена на успехите им. В хороскопа на Емил Димитров Сатурн е в съвпад с планетата на късмета Юпитер &ndash; положение, наречено в астрологията &bdquo;царски съвпад&rdquo;, което е гаранция за успех, просперитет и благоденствие.<br /> <br /> Здравословен проблем завинаги вади Емил Димитров от познатия му начин на живот. Никой не успява да избяга от уроците на Сатурн, рано или късно той ни настига. А той иска аскетизъм, смирение, уважение към закона (било то и закона на природата), осъзнаване и приемане на съдбата си. Сатурн не ни позволява да имаме прекалено много, изисква от нас да имаме мярка и ако сме имали много и не сме се научили да се самодисциплинираме, няма да е за дълго. Не се съмнявам, че Емил Димитров е успял да научи най-важните си уроци. Целият хороскоп отразява изключително сложна и многопластова личност, за която няма как да е лесно да живее спокойно и комфортно нито със себе си, нито със света като цяло. Но може би точно това е ключът към магията на Емил Димитров, към неговия чар и незабравимото му въздействие върху поколения от хората.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Кръщават на легендата улица в Княжево </strong></span><br /> <hr /> <br /> Преди време, още когато започна да пише книгата си за Емил Димитров, Евгени Минчев предложи улицата, на която е живяла естрадната ни звезда в Княжево &ndash; да носи неговото име. Предложението е внесено до кмета на София Йорданка Фандъкова.<br /> <br /> &bdquo;Споделих моето предложение пред сина на Емил по време на един приятелски обяд на вилата на певеца. Не харесвам административните бродения, но би било хубаво, ако някой успее да го постигне&rdquo;, каза тогава Минчев. <br /> <br /> Според него Емил не е бил достатъчно почетен след смъртта си. &bdquo;Няма дори една паметна плоча или малък бюст паметник, няма площад на негово име или поне някоя павирана уличка, която да носи звука и спомена за Емил&rdquo;, смята светският хроникьор. <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong><br /> Тайните на Емил излизат в 140 страници</strong></span><br /> <hr /> <br /> Дългоочакваната книга на Евгени Минчев със спомените му за Емил Димитров ще бъде представена за обществото в литературен клуб &bdquo;Перото&rdquo; в НДК. Авторът, който лично е живял и бил около Емил в периода между 1981 г. и смъртта му преди десет години, ще подписва своя биографичен труд. В 149 страници, луксозна корица и отлично подбрани снимки, читателите ще могат да надникнат в един непознат за сетивата им свят на естрадната легенда. Минчев е подредил историите спонтанно, което придава на текста една лежерност и липса на писателска претенция.<br /> <br /> Това е осмата книга на Евгени Минчев, а в края й е поместен житейски хороскоп за естрадната ни звезда, направен от Оксана Хорват &ndash; Станчева. В него по астрологичен път се изясняват ранната му смърт и незабравимият му гений. Също така присъстват и текстове на Митко Щерев, статии на музикалния критик Александър Абаджиев, както и забележителна колекция от снимки.<br /> <br /> Премиерата на книгата е на 21 март от 19 ч., входът е свободен. Минчев е благодарен на Лина Маймарева, Гергана Ташкова, д-р Ружа Игнатова, нотариус Милена Георгиева, адвокат Биляна Тончева, Анелия Петкова, Силвия Хрисимова-Шонлебе, Елена Кристиано, Радослава Минчева, Славка Каравелова, Ники Младжов, адвокат Галина Петрова, подпомогнали издаването на книгата.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Подготви: Анелия ПОПОВА</strong><br /> <br />